...смятам, че сексуалната свобода на истинския партньор не трябва да бъде ограничавана. Радвам се на всяко нещо, което кара партньорката ми да се чувства добре, защото когато тя се чувства добре, и аз се чувствам добре. Обратното също важи. Ревността е чувство, присъщо на неуверените - еднакво в партньора си, и в себе си.
Т.е. ако тя се чувства добре, когато се пердаши с някой случайно срещнат, ти си ок, нямаш грижи, щастлив се чувстваш дори? Не, няма начин, не вярвам и на дума от написаното! В обратния случай те намирам за безпринципен, прилепчив и безхарактерен човек, за който собствените възприятия и чувства са без всякакво значение, за сметка на удоволствието на друг човек.
Но защо? Прибира се доволна, не му пили, пее, благодарна му е, че не е ревнив простак.. това е и от негов интерес, в дома му цари удовлетворение и веселие.
А като решат да правят секс тя ще казва: "не така, по-наляво, Пешо така прави и ме докарва до екстаз, ти нали искаш да съм щастлива, старай се и ти".
И аз заявявах гордо и настървено на 18-19 години, как няма да се женя и да имам деца, и майка ми се смееше "ще видиш"..Видях. 
А ако мъжът ти иска да те види щастлива и е готов на всичко за това, не ограничава "сексуалната ти свобода" даже сам ще пита как го прави Пешо та си толкова щастлива и усмихната? 