Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)

Не. Изобщо не стопира процесът.

Защото вероятността отворената връзка да приключи е почти 100%.
За моногамната връзка, не е сигурно.    
Доста моногамни връзки остават до живот (по данни-около 50%).
Отворени връзки, останали до старини заедно , не съм чувала.Може и да има де, не познавам много такива, всъщност само една.А тя е на прага на разпада...

И във всички тези 50% оцелели моногамни връзки никога не е имало забежка? Изневяра? Любовник или любовница?  Невъзможно.
И са оцелели заради нестихващата любов? А не по навик, липса на избор, изгода, зависимост? То не е въпроса да останете заедно, а да сте заедно по любов.

   Лиготии.



 Защото обикновено приключват и след тях отворковците се включват в най-обикновена, стандартна моногамна връзка.

Естествено, че преди да имаме деца всички ние опитваме с една две, три и колкото там искаме. Аз затова питам каква е крайната цел на връзката? Естествено, че повечето хора са щастливи във връзка, нали така ни е програмирала природата за да си отгледаме потомството, чиято цел е връзката. В нито един животински вид връзката не е просто самоцел или за да са щастливи участниците в нея, а за да могат да отгледат потомство. Това е целта на връзката. Да срещнем подходящият, с който да имаме поколение и с който ще живеем до старини. За съжаление природата не не е направила съществуването ни тук с цел да сме щастливи, а за да се възпроизведем да отгледаме възпроизводството до възраст, в която ще е годно то да се възпроизведе, а ние да се оттеглим и да се споминем накрая. Това е цикълът на живота. Щастие и смисъл на живот са човешки измислици, с които да направим временният си престой по приятен, което не означава, че човек не трябва да се стреми към тях. Измислиците и илюзиите са много приятни и в никакъв случаи не е задължително да са вредни. Но са  субективни и индивидуални понятия.
Иначе естествено, че човек е по - щастлив във връзка, нали и аз за това намеквам. Поне по - голямата част от човечеството.

Чудесно, браво, идеално, само че за теб това може да е любов, но вярвай ми за друг може да изглежда като емоционална зависимост, страх от самота, исключително развит навик, невероятно вманиачени особено това с телефонните раговори и още много неща. Това не го мисля аз за теб и мъжът ти. Казвам ти само как някои отстрани би заключил отностно вашето поведение, точно както ти примерно би направила заключение за неговите отворени връзки. Ако ти примерно казваш 'ооо как се заблуждават, че се обичат пък си го слагат наляво надясно", по същият начин и той може да каже " Боже каква заблуда на тези емоционално зависими, маниакално задушаващи се индивида с няколко обаждания на ден без причина, вечно заедно. Маниаци. Та те толкова се страхуват да не останат сами, че вече се чудят какво да измислят" Разбираш ли? Не аз да го кажа, моля те не ме разбирай неправилно. Така, както ти примерно си мислиш, че това е любов, така друг човек хич не го намира за любов, а за задушаване, например. Ей за това казах, че никой няма право да слага етикет и определение на любовта. И понеже знам, че пак някой ще се обърне към мен лично ще кажа, че когато съм била влюбена е било немислимо за мен да има трети човек във връзката. Немислимо!
Ама с форумната отворена връзка и щастливото семейство без деца  са два примера, които абсолютно нищо не показват. И аз познавам стари моми и стари ергени изключително щастливи. От там какви заключения да направя, че хората са много щастливи сами? Ми не е вярно това.  Говорим по принцип какъв е смисълът на връзките и той не е хората да са щастливи, защото ако беше това, то хора нямаше да има изобщо. Смисълът на живота е възпроизводството и в негово име се прави абсолютно всичко в този живот. Бъдните поколения това е. Аз познавам и хомосексуални свойки без деца, които също са много щастливи, но дали това е смисълът на връзките? Съмнявам се. Няма нито един животински вид, който да се обвързва с цел щастие и просто така, без да знае защо. Обвързването е с цел поколение. Харесва ни не харесва ни природата така е направила.

Ох, Анабел, природата, та природата. Толкова сме избягали от тая природа, че вече изобщо не може да е довод това. Ако следвахме зова на природата, щяхме да започнвм да раждаме деца около 20-тата си година и да спрем, когато вече не можем физически.
Природата ....

Това е напълно естествено. Когато се сбабичосаш, загубиш самочувствие и магия над мъжете, секне ти либидото или бог знае какви още неща, сексът не би трябвало толкова нагоре в приоритетите, освен ако не искаш да си шантава личност. В този смисъл някой назад беше писал, че женската полигамия биела на курвалък - ами то народа си е го казал, че и куравлъка е до време

Един млад човек кипи и гори в разцвета на силите си, всеки секс с неговият партньор и други партньори ще е тръпка и преживяване. Не че проповядвам някаква крайна полигамност, но смятам, че сексуалната свобода на истинския партньор не трябва да бъде ограничавана. Радвам се на всяко нещо, което кара партньорката ми да се чувства добре, защото когато тя се чувства добре, и аз се чувствам добре. Обратното също важи. Ревността е чувство, присъщо на неуверените - еднакво в партньора си, и в себе си.

Т.е. ако тя се чувства добре, когато се пердаши с някой случайно срещнат, ти си ок, нямаш грижи, щастлив се чувстваш дори? Не, няма начин, не вярвам и на дума от написаното! В обратния случай те намирам за безпринципен, прилепчив и безхарактерен човек, за който собствените възприятия и чувства са без всякакво значение, за сметка на удоволствието на друг човек.

Така е, но за сега като гледам не сме спрели да се възпроизвеждаме. Абсолютно изключение е да се съберат двама души само ей така за да са си щастливи, в 99% от случаите връзката е скрепена с дете или деца.

 Но защо? Прибира се доволна, не му пили, пее, благодарна му е, че не е ревнив простак.. това е и от негов интерес, в дома му цари удовлетворение и веселие.

Много малко хора биха се радвали като теб, че партньорката им е щастлива, понеже вчера е правила секс с друг, така че е най-добре да се намират едни други за връзка.

Защо се хабите със страници наред да се обяснявате на 20-годишни. Всичките сме били бунтовни, уникални, различни и сме гледали отвисоко на лелките и чичаците. "Аз никога", "аз винаги ще...". Винаги е било така.

Щото не знаехме, че са 20 годишни. 

  Абсолютно