А какво стана с операта 
- Публикувана: 19 авг. 2015, 15:37 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2015, 18:47 ч.
Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)
"Влюбването не изисква познаване на отсрещната страна, то, влюбването е спонтанно и често нелогично и ирационално, та дори и независещо от изпитващия го."
Точно. В подкрепа на тези думи и на това колко лесно и бързо нещата могат да излязат от контрол, ще разкажа нещо от първо лице.
Не се бях влюбвала от дълги години и мислех, че никога повече няма да ми се случи. Той беше леко невзрачен и донякъде антипод на мъжете, които харесвам. Бях го виждала много пъти, но въобще не го отбелязвах. До един момент. Колкото и нелогично да звучи, любовта ме удари неочаквано точно като тухла по главата. И до днес не знам какво се случи онзи път, когато го срещнах. Но в този момент просто полудях и вече не можех да мисля за нищо друго, освен за него. Отслабнах много рязко. Реших, че трябва да го имам на всяка цена, въпреки, че до тогава не съм изневерявала. Запознах се с него, каза че е женен и има дете на 2 г. Държеше се любезно, но не даваше никакви индикации, че би кръшнал. Тогава по себе си разбрах докъде може да стигне една жена в желанието си да получи някой мъж- една влюбена жена може да стане безкрайно хитра и изобретателна. Не ми прави чест, знам. Та така станах и аз любовница. А той започна да ме търси всеки ден, като за секс дори не се сещаше често. Спирам до тук... В живота човек не може да бъде сигурен никога за нищо.
Точно. В подкрепа на тези думи и на това колко лесно и бързо нещата могат да излязат от контрол, ще разкажа нещо от първо лице.
Не се бях влюбвала от дълги години и мислех, че никога повече няма да ми се случи. Той беше леко невзрачен и донякъде антипод на мъжете, които харесвам. Бях го виждала много пъти, но въобще не го отбелязвах. До един момент. Колкото и нелогично да звучи, любовта ме удари неочаквано точно като тухла по главата. И до днес не знам какво се случи онзи път, когато го срещнах. Но в този момент просто полудях и вече не можех да мисля за нищо друго, освен за него. Отслабнах много рязко. Реших, че трябва да го имам на всяка цена, въпреки, че до тогава не съм изневерявала. Запознах се с него, каза че е женен и има дете на 2 г. Държеше се любезно, но не даваше никакви индикации, че би кръшнал. Тогава по себе си разбрах докъде може да стигне една жена в желанието си да получи някой мъж- една влюбена жена може да стане безкрайно хитра и изобретателна. Не ми прави чест, знам. Та така станах и аз любовница. А той започна да ме търси всеки ден, като за секс дори не се сещаше често. Спирам до тук... В живота човек не може да бъде сигурен никога за нищо.
Кукумицинка, обикновено нито е проста работа развалянето на семейство (особено с деца), нито е нужно ( на всички ни е ясно колко траят тръпките). Човек не се развежда от днес за утре заради някой почти непознат. Ако след като отшуми първоначалното привличане още има чувства, тогава би могло да се мисли за евентуално ново семейство.
Кукумицинка, обикновено нито е проста работа развалянето на семейство (особено с деца), нито е нужно ( на всички ни е ясно колко траят тръпките). Човек не се развежда от днес за утре заради някой почти непознат. Ако след като отшуми първоначалното привличане още има чувства, тогава би могло да се мисли за евентуално ново семейство.
И какво да прави през това време законната
Кукумицинка, обикновено нито е проста работа развалянето на семейство (особено с деца), нито е нужно ( на всички ни е ясно колко траят тръпките). Човек не се развежда от днес за утре заради някой почти непознат. Ако след като отшуми първоначалното привличане още има чувства, тогава би могло да се мисли за евентуално ново семейство.
А, значи още в началото си наясно, че вероятно няма да трае дълго, но все пак да си го вземеш. Това си е лакомия, просто искаш и шоколад, и торта. Но съвсем не е луда любов. Разумът си присъства, просто гледаш да си угодиш.
Роналд, предполагам е интересно, но не е важно какво стана- просто исках да дам пример, че не всичко в тия отношения подлежи на контрол.
Надя, гадно е, знам.
Надя, гадно е, знам.
Не, просто се пускаш с главата надолу без да знаеш какво ще стане и без да правиш никакви планове.
Е, явно не се спускаш с главата надолу и горе-долу знаеш какво ще стане. Плановете ти са да не си развалиш уреденият живот заради някаква си тръпка.
Имам няколко такива сравнително близки познати. Още преди да се омъжат или да заживеят на семейни начала с избраника, си го имаха едно наум, че ако им се появи някаква тръпка, ще се възползват. Мъжете им свестни, но с известен компромис са с тях, защото според тях човек не може да има всичко с един мъж. Добър баща, свестен съпруг, но не ги привлича кой знае колко като любовник, винаги е имало други, които да ги привличат повече, но не ставали за семейство. При жените май това е някаква основна причина, че от страх да не останат сами или да живеят по-труден живот, се обвързват с някой сигурен, но не престават да се оглеждат.
Роналд, предполагам е интересно, но не е важно какво стана- просто исках да дам пример, че не всичко в тия отношения подлежи на контрол.
Надя, гадно е, знам.
Надя, гадно е, знам.
Както и това, че той нямаше желание за афери.
"Влюбването не изисква познаване на отсрещната страна, то, влюбването е спонтанно и често нелогично и ирационално, та дори и независещо от изпитващия го."
Точно. В подкрепа на тези думи и на това колко лесно и бързо нещата могат да излязат от контрол, ще разкажа нещо от първо лице.
Не се бях влюбвала от дълги години и мислех, че никога повече няма да ми се случи. Той беше леко невзрачен и донякъде антипод на мъжете, които харесвам. Бях го виждала много пъти, но въобще не го отбелязвах. До един момент. Колкото и нелогично да звучи, любовта ме удари неочаквано точно като тухла по главата. И до днес не знам какво се случи онзи път, когато го срещнах. Но в този момент просто полудях и вече не можех да мисля за нищо друго, освен за него. Отслабнах много рязко. Реших, че трябва да го имам на всяка цена, въпреки, че до тогава не съм изневерявала. Запознах се с него, каза че е женен и има дете на 2 г. Държеше се любезно, но не даваше никакви индикации, че би кръшнал. Тогава по себе си разбрах докъде може да стигне една жена в желанието си да получи някой мъж- една влюбена жена може да стане безкрайно хитра и изобретателна. Не ми прави чест, знам. Та така станах и аз любовница. А той започна да ме търси всеки ден, като за секс дори не се сещаше често. Спирам до тук... В живота човек не може да бъде сигурен никога за нищо.
Точно. В подкрепа на тези думи и на това колко лесно и бързо нещата могат да излязат от контрол, ще разкажа нещо от първо лице.
Не се бях влюбвала от дълги години и мислех, че никога повече няма да ми се случи. Той беше леко невзрачен и донякъде антипод на мъжете, които харесвам. Бях го виждала много пъти, но въобще не го отбелязвах. До един момент. Колкото и нелогично да звучи, любовта ме удари неочаквано точно като тухла по главата. И до днес не знам какво се случи онзи път, когато го срещнах. Но в този момент просто полудях и вече не можех да мисля за нищо друго, освен за него. Отслабнах много рязко. Реших, че трябва да го имам на всяка цена, въпреки, че до тогава не съм изневерявала. Запознах се с него, каза че е женен и има дете на 2 г. Държеше се любезно, но не даваше никакви индикации, че би кръшнал. Тогава по себе си разбрах докъде може да стигне една жена в желанието си да получи някой мъж- една влюбена жена може да стане безкрайно хитра и изобретателна. Не ми прави чест, знам. Та така станах и аз любовница. А той започна да ме търси всеки ден, като за секс дори не се сещаше често. Спирам до тук... В живота човек не може да бъде сигурен никога за нищо.
Абсолютно точно описание на влюбването. Адски прилича на наркотик.
Те тая опера ще е бая дълга. От колко страници не е писало момичето. 
Може и чиче да я е завел на почивка.
Абе, съгласна съм на 100%, че понякога човек не може да контролира всичко, което му се случва. Обаче за мен има друго (за мен) когато човек създаде семейство трябва да се е нащракал с тръпките, с шоколадите, с тортите и всичко. Не ми се връзва една жена да хойка и да се влюбва и разлюбва и като създаде семейство, това да продължава. За мен няма смисъл да лъжеш някой. Като ти се искат още тръпки - развод и живот до спукване. 
Децата ще порастнат един ден и ще имат глави да мислят, обаче децата са чудесно извинение за НЕразвода. И точно, щото хората знаят, че тоя метод не е правилен, не го подхващат. Кой се развежда, за да си вее кончето? На всеки му е удобно да си е "щастливо" женен, че защо да си разваля рахата?
Класика е, половинката да разбере и да се прави на утрепан/а и оп ето ти го модерното "семейство". Аз лично такъв живот не мога да живея, обаче е факт, че много хора го могат. И то доста добре. Щом нещо съществува, значи било нормално. Така ми каза една приятелка, която хвана мъжа си с три различни любовници. Накрая с много зор си стегна багажа и е щастлива.
Когато хората обичат, правят абсурдни "компромиси"..
Може и чиче да я е завел на почивка.
Абе, съгласна съм на 100%, че понякога човек не може да контролира всичко, което му се случва. Обаче за мен има друго (за мен
) когато човек създаде семейство трябва да се е нащракал с тръпките, с шоколадите, с тортите и всичко. Не ми се връзва една жена да хойка и да се влюбва и разлюбва и като създаде семейство, това да продължава. За мен няма смисъл да лъжеш някой. Като ти се искат още тръпки - развод и живот до спукване. Децата ще порастнат един ден и ще имат глави да мислят, обаче децата са чудесно извинение за НЕразвода. И точно, щото хората знаят, че тоя метод не е правилен, не го подхващат. Кой се развежда, за да си вее кончето? На всеки му е удобно да си е "щастливо" женен, че защо да си разваля рахата?Класика е, половинката да разбере и да се прави на утрепан/а и оп ето ти го модерното "семейство". Аз лично такъв живот не мога да живея, обаче е факт, че много хора го могат. И то доста добре. Щом нещо съществува, значи било нормално. Така ми каза една приятелка, която хвана мъжа си с три различни любовници. Накрая с много зор си стегна багажа и е щастлива.
Когато хората обичат, правят абсурдни "компромиси"..
Те тая опера ще е бая дълга. От колко страници не е писало момичето.
Може и чиче да я е завел на почивка.
Абе, съгласна съм на 100%, че понякога човек не може да контролира всичко, което му се случва. Обаче за мен има друго (за мен) когато човек създаде семейство трябва да се е нащракал с тръпките, с шоколадите, с тортите и всичко. Не ми се връзва една жена да хойка и да се влюбва и разлюбва и като създаде семейство, това да продължава. За мен няма смисъл да лъжеш някой. Като ти се искат още тръпки - развод и живот до спукване. Децата ще порастнат един ден и ще имат глави да мислят, обаче децата са чудесно извинение за НЕразвода. И точно, щото хората знаят, че тоя метод не е правилен, не го подхващат. Кой се развежда, за да си вее кончето? На всеки му е удобно да си е "щастливо" женен, че защо да си разваля рахата?
Класика е, половинката да разбере и да се прави на утрепан/а и оп ето ти го модерното "семейство". Аз лично такъв живот не мога да живея, обаче е факт, че много хора го могат. И то доста добре. Щом нещо съществува, значи било нормално. Така ми каза една приятелка, която хвана мъжа си с три различни любовници. Накрая с много зор си стегна багажа и е щастлива.
Когато хората обичат, правят абсурдни "компромиси"..
Може и чиче да я е завел на почивка.
Абе, съгласна съм на 100%, че понякога човек не може да контролира всичко, което му се случва. Обаче за мен има друго (за мен
) когато човек създаде семейство трябва да се е нащракал с тръпките, с шоколадите, с тортите и всичко. Не ми се връзва една жена да хойка и да се влюбва и разлюбва и като създаде семейство, това да продължава. За мен няма смисъл да лъжеш някой. Като ти се искат още тръпки - развод и живот до спукване. Децата ще порастнат един ден и ще имат глави да мислят, обаче децата са чудесно извинение за НЕразвода. И точно, щото хората знаят, че тоя метод не е правилен, не го подхващат. Кой се развежда, за да си вее кончето? На всеки му е удобно да си е "щастливо" женен, че защо да си разваля рахата?Класика е, половинката да разбере и да се прави на утрепан/а и оп ето ти го модерното "семейство". Аз лично такъв живот не мога да живея, обаче е факт, че много хора го могат. И то доста добре. Щом нещо съществува, значи било нормално. Така ми каза една приятелка, която хвана мъжа си с три различни любовници. Накрая с много зор си стегна багажа и е щастлива.
Когато хората обичат, правят абсурдни "компромиси"..
На теория сигурно изглежда така, но на практика е по - различно.
Скрит текст:
Ясно тогава защо мъжете предпочитат Пенки, те били съвсем роботизирани
!
Ако Иванчо се налага да прекарва голям период от време с Пенка или Марийка, например по работа, то вклюбването или поне хлътването става доста лесно.След всеки секс ескапел да й дава тогава, да я видим Пената какво ще прави.
Ясно тогава защо мъжете предпочитат Пенки, те били съвсем роботизирани
!Аз едно не мога да разбера, като как си го представяте това ново влюбване на един женен мъж?
Та, значи, живее си наш Иванчо добре с жена си и децата, няма проблеми, щастлив и обичащ в рамките на човешкото възприятие за тези понятия, и ?Изведнъж се появява нова секси колежка/нова секси съседка/нова секси продавачка в кварталната бакалия и хоп-вижда я наш Иванчо и " пада" влюбен до полуда в нея?
Та, значи, живее си наш Иванчо добре с жена си и децата, няма проблеми, щастлив и обичащ в рамките на човешкото възприятие за тези понятия, и ?Изведнъж се появява нова секси колежка/нова секси съседка/нова секси продавачка в кварталната бакалия и хоп-вижда я наш Иванчо и " пада" влюбен до полуда в нея?
Лошото е когато Иванчо няма как да прекрати напълно контактите си (когато например са колеги).
Когато жена ти още заема значителна част от мислите и сърцето ти, хлътването изобщо не е лесно, тогава просто човек не "гледа с такива очи" на другия пол.
Пак казвам, за да хлътне човек лесно, нещата с партньора му са вече сдухани, или на финалния етап.
Кукумицинка, обикновено нито е проста работа развалянето на семейство (особено с деца), нито е нужно ( на всички ни е ясно колко траят тръпките).
Когато срещнеш някоя "тръпка", но още обичаш половинката, знаеш, че ще я нараниш много ако научи, си изправен пред два избора:
1."тръпката" ти се оказва по-важна и й се отдаваш (което автоманично принизява половинката ти до ....поредната мебел в дома ви).Да, така е, след като искаш непременно да си получиш "туй в онуй" без въобще да те интересуват последствията, приравняваш половинката си с домашните си чехли-стари, удобни и ....безлични.
2.оказва се, че съвестта ти или любовта ти са по-силни, държиш на половинката си и общото ви "утре" и намираш начин да подминеш "тръпката".
Та, подобни "тръпки" могат ДА СЕ контролират.Другото са оправдания на гузна съвест.