- Публикувана: 25 авг. 2015, 11:03 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 09:31 ч.
Бихте ли се възползвали?
Толкова недоносени деца живеят до дълбоки старини, пълноценен живот при това. Същото важи и за хранените с адаптирано мляко бебета, за родените секцио и прочие. Така, че хайде без излишен патос, че честно казано отдавна ми идва в повече. Въпросът не е как ще износиш, родиш, храниш и т.н., а да направиш най-доброто на което си способен, да си дадеш малко зор за детето си. А не да мислиш за стрии, килограми, цици, с две думи - само за себе си.
Знаете ли колко е лошо да сте едва на 33 и да сте се примирили,че никога повече няма да имате деца?Ужасно е,моите матка и яйчници са отстранени оперативно,а аз съм във възрастта,в която обикновено жените стават майки за втори път.Гледам да не мисля за това,но когато видях тази тема се разплаках,защото аз нямам вина за положението си,а съм като наказана.Ако беше възможно да ползвам изкуствена утроба и ако всичко не изглеждаше като сценарий на фантастичен филм,щях да съм много щастлива.
този стремеж остава в детството. В процеса на развитие индивидът рационализира думата "трябва" и разбира, че "но пейн - но гейн".
Ми никак не остава в детството, напротив, точно той ни движи напред. Иначе щяхме да орем с рало и плуг, да перем на ръка, да се придвижваме с коне, щот нали ноу пейн, но гейн. "Трябва" не е самоцел, а средство, с което да си улесним живота. Улесняването не само, че е по- приятно, но определено и по - ползотворно на всичкото отгоре. Нали не мислиш, че ще изпереш прането на ръка така добре, както пералнята или ще се придвижиш така бързо с кон, отколкото с кола. Хедонизмът е единственият природен стимул на човека. Напълно съм съгласна с Ирис. Никой не е мазохист, освен с малки изключения.
Като станем на по 70, раждалите ще се различават с много малко от нераждалите:) даже в по-късна възраст се получава така, че майките почват да изглеждат по-добре, а нераждалите тръгват да се скапват. Някои учени разправят, че всяка бременност снабдявала тялото със свежи стволови клетки, така че децата с нещо ти се отплащат. Ако си имала син, намалява рискът от Алцхаймер.
Интересно ми е всъщност дали ако днес всички жени се отърват от нуждата да забременяват, дали в дългосрочен план няма да пострада здравето им. Бременността е гадост, но когато тялото мине през гадост, понякога става по-силно и устойчиво.
А иначе предполагам, че изкуствената утроба ще е по-скоро вид кувьоз за доносване, а не чак среда, в която да израсте бебе от бластоцист до доносено. Второто ще е много по-трудно постижимо.
Интересно ми е всъщност дали ако днес всички жени се отърват от нуждата да забременяват, дали в дългосрочен план няма да пострада здравето им. Бременността е гадост, но когато тялото мине през гадост, понякога става по-силно и устойчиво.
А иначе предполагам, че изкуствената утроба ще е по-скоро вид кувьоз за доносване, а не чак среда, в която да израсте бебе от бластоцист до доносено. Второто ще е много по-трудно постижимо.
този стремеж остава в детството. В процеса на развитие индивидът рационализира думата "трябва" и разбира, че "но пейн - но гейн".
Ми никак не остава в детството, напротив, точно той ни движи напред. Иначе щяхме да орем с рало и плуг, да перем на ръка, да се придвижваме с коне, щот нали ноу пейн, но гейн. "Трябва" не е самоцел, а средство, с което да си улесним живота. Улесняването не само, че е по- приятно, но определено и по - ползотворно на всичкото отгоре. Нали не мислиш, че ще изпереш прането на ръка така добре, както пералнята или ще се придвижиш така бързо с кон, отколкото с кола. Хедонизмът е единственият природен стимул на човека. Напълно съм съгласна с Ирис. Никой не е мазохист, освен с малки изключения.
нещо бъркаш двата щата. Ползотворността няма нищо общо със стремежа към удоволствие.
Сега ще кажа нещо скандално- някои жени трябва да им се създава заетост, иначе са такива кокошки, че остане ли им свободно време, ще натворят един куп глупости.
Гледам тука по TLC как в САЩ техните ромки ги гонят по 8 часа на ден да чистят с парцала, ама сигурно си знаят стоката, че ако не чистят всеки ден, ще тръгнат по мъже.
Та така, за жените, дето ще станат неврихирурзи нека има свобода, за останалите кифли- само чанч, раждане и гадост, да им се наместят чивиите.
Гледам тука по TLC как в САЩ техните ромки ги гонят по 8 часа на ден да чистят с парцала, ама сигурно си знаят стоката, че ако не чистят всеки ден, ще тръгнат по мъже.
Та така, за жените, дето ще станат неврихирурзи нека има свобода, за останалите кифли- само чанч, раждане и гадост, да им се наместят чивиите.
този стремеж остава в детството. В процеса на развитие индивидът рационализира думата "трябва" и разбира, че "но пейн - но гейн".
Ми никак не остава в детството, напротив, точно той ни движи напред. Иначе щяхме да орем с рало и плуг, да перем на ръка, да се придвижваме с коне, щот нали ноу пейн, но гейн.
Да си използваш мозъка е по-трудно, отколкото да ореш с ралото и коня. Мозъка хаби много повече енергия , а усилената мисловна дейност изтощава много повече индивида отколкото физическия труд.
Така че Анди е права. Пейн е да мислиш, защото както казва шопа "Най-мразим да мислим, оти бъркам"...
този стремеж остава в детството. В процеса на развитие индивидът рационализира думата "трябва" и разбира, че "но пейн - но гейн".
Ми никак не остава в детството, напротив, точно той ни движи напред. Иначе щяхме да орем с рало и плуг, да перем на ръка, да се придвижваме с коне, щот нали ноу пейн, но гейн. "Трябва" не е самоцел, а средство, с което да си улесним живота. Улесняването не само, че е по- приятно, но определено и по - ползотворно на всичкото отгоре. Нали не мислиш, че ще изпереш прането на ръка така добре, както пералнята или ще се придвижиш така бързо с кон, отколкото с кола. Хедонизмът е единственият природен стимул на човека. Напълно съм съгласна с Ирис. Никой не е мазохист, освен с малки изключения.
нещо бъркаш двата щата. Ползотворността няма нищо общо със стремежа към удоволствие.
Няма, ползотворността в случая е бонус. Но наистина сме създадени така, че изцяло ни движи стремежа към удоволствие, което се получава от удовлетворяване на желанията. Просто така е устроен човек. Няма стремеж към болка заради самата нея, а само като необходимо условие за удовлетворяване на желание, или получаване на облага. В този смисъл, нормално е човек да се стреми и към минимизиране на неприятните и трудоемки усилия, ако резултатът от тях може да се постигне по друг път - това показва цялото човешко развитие.
Ако, обаче, някой смята, че за личностното си израстване трябва да премине през болка, риск, трудност, и сам по себе си този процес му носи удовлетворение, това е друго. Повечето хора са устроени по-простичко. Видят ли начин да избегнат трудното, го приемат с радост. Затова мързелът е родил много рационализации...
този стремеж остава в детството. В процеса на развитие индивидът рационализира думата "трябва" и разбира, че "но пейн - но гейн".
Ми никак не остава в детството, напротив, точно той ни движи напред. Иначе щяхме да орем с рало и плуг, да перем на ръка, да се придвижваме с коне, щот нали ноу пейн, но гейн.
Да си използваш мозъка е по-трудно, отколкото да ореш с ралото и коня. Мозъка хаби много повече енергия , а усилената мисловна дейност изтощава много повече индивида отколкото физическия труд.
Така че Анди е права. Пейн е да мислиш, защото както казва шопа "Най-мразим да мислим, оти бъркам"...
Не е точно така. Великите умове или обикновените учени дори изпитват удоволствие от труда си. Обичат да мислят. Мисленето е удоволствие за тези, които го могат и не е никакво усилие. А шопа мрази да мисли, не оти бърка, а оти не мое да мисли и затова му иде нанагорно.
Цитат
още от раждането си започва минаването през трудности и неудоволствия. без трудности и само с удовоствия няма израстване, няма учене, няма живот. дори да си държи главата в началото му е трудно, мъчи се, реве, сърди се, а удовлетворението е в момента, в който го постигне.
Именно, точно така. Negative feedback му викат учените, най - вече инженерите и точно това е причината за прогреса. Избягваш всички тези трудности, улесняването им не само, че провокира приятни емоции ( допамин, серотонин, ендорфин и т.н.), но и дава бонус друга емоция наречена полезност или ползотворност. Шофирането например, хем удоволствие, хем стигаш бързо. Двоен бонус. А каруцата? Без коментар, особено ако завали градушка.
Така ни е програмирала еволюцията, да избягваме неприятното и всячески да се стремим да го превърнем в приятно. Другото Ирис го е казала, който иска да опознава себе си чрез умишлено усилие или страдание е отделно нещо и изключение от правилото.
Цитат
Мускулна треска след написан научен труд още никой не е изпитал и по тази причина предпочитам науката пред копаенето на картофи.
И аз.