Искам да кажа ... (53)_07.09-13.09

Обаждат ми се от училището на детето – паднал бил, не изглеждало зле, но не помнел нищо. Отивам да го взема и наистина – нищо не помни. Само повтаря не знам какво стана, не помня нищо. На всичкото отгоре сестрата в училището също не може да ми каже какво е станало. Нейната теория беше, че е скачал в локвите на двора, но се прави, че не помни, за да не го накажат. Само дето аз си познавам детето и знам, че на него подобен план на действие няма как да му хрумне. Да не говорим, че дрехите му бяха чисти, очевидно не беше паднал в локва.

Шашнах се. Не толкова, защото не помнеше какво е станало, ми защото продължаваше да не помни нищо. Докато стигнем до болницата, 10-тина пъти ме пита валяло ли е. Пита нещо, след две минути пак и така до безкрай. И изглеждаше толкова объркан. Помнеше само как се казва, мен и баща си, къде учи и че е някъде втори-трети клас, приятелите си и пр.

От училището ни пратиха в частна болница, имали договор с нея. Питах не може ли да идем в държавната болница, че е по-близо – не можело, щели да ни направят проблем, че е училищен инцидент и да ни искат документи (?!). Хубаво, ама в болницата, в която ни пратиха, се оказа, че не може да го види педиатър! Нямат педиатри, които работят със застрахователната компания, с която има договор училището. Избеснях. Абсолютно недоумявам как училището може да сключи договор с тази застрахователна компания, при положение, че в двете най-големи болници в града нямат педиатри. Ще се разправям. Само малко да ми мине. 

В крайна сметка го заведохме в държавната болница, двама педиатъра го прегледаха. Много жалка картинка беше, толкова изморен и сдухан беше в един момент, че на всеки въпрос „Помниш ли...“ просто се мъчеше да не се разплаче. Постояхме малко да го понаблюдават, но казаха, че няма нищо притеснително и ни пуснаха да си ходим.

Вчера вече беше добре детето, което е най-важното. 

На втория ден мъжът ми си счупи носа, по-точно синът ми му го счупи, докато си играеха в морето. Искаха да го приемат в бургаската болница за операция. Той отказа и сега си ходи със счупен нос.  
Какво ми се случи в София, обаче. Решавам до отида при личната лекарка, за да погледне снимката на носа. Тя не успява да я отвори и ме изпраща в голяма частна клиника, за да ми я разпечата ренгеноложката. Докато чакам, без да искам ставам свидетел на разговор между лекарката и сестрата как в клиниката имало един пациент - магът Цанко!, който отговарял на всички въпроси и след малко щял да бъде при тях. Тъй като и те не успяват да се справят със снимката, решавам да питам мага Цанко ще му правят ли, аджеба, на мъжа ми операция или не  . Та така с наш'то здравеопазване. В крайна сметка Цанко отговори на въпросите ми. Без да го питам постанови, че мъж ми е силно енергийно зависим, има направена магия и трябва да му четат Киприянова молитва