Алкохолизъм и семейство.....???

На мен ми е мил животът и бих бягала, да. Особено след n брой опити за помощ.
Изглежда не си живяла с алкохолик Дано никога не ти се случи, защото е ужас.

Мои, не само, че съм живяла, ами и съм преминала през целия етап от лечение.

Много малко наистина се интересуват какво е алкохолизъм и как може да се помогне. Повечето смятат, че непрекъснатото дуднене, е помощ  и изискват обещания.   

Мой близък роднина беше алкохолик. Умря от цироза. Дори и в агресивните му моменти, жена му не го остави, беше до него, въпреки че едната й дъщеря я умоляваше да го зареже. Страхуваше се да не я убие. Веднъж беше на прага на смъртта, докторите го бяха отписали. Но той ги изненада. Почти две години след това не пиеше. Почувства се по-добре и започна - днес чашка, утре - две. И се започна отначало. Толкова нерви и сълзи похаби жена му, но той в крайна сметка умря от пиене.
Особено са ми противни пияниците, които с такава гордост разказват, как вчера/онзи ден се напил, направил еди какво си, сбил се с еди кой си. На такъв пък особено каква помощ да му окажеш, на какъв психолог да го водиш? Да е на 5 години да го хванеш за ръчичка и да го отведеш. И пиенето ще му скриеш. Но на възрастен индивид, за когото си е в реда на нещата да се напива, че то си е за гордост даже, я, какъв е мъжкар, как да му помогнеш?
Имахме съседи на квартира. Мъжът започна да се заседява вечер с други мъже, да го надъхват какъв е мъж и неусетно си се пропи. А аз се чудех защо посред люта зима жената пере килима. А той го  . Потърпя го някоя и друга година, много нерви похаби и тя, на човек не приличаше. Накрая си намери друг и вече пет години си живее екстра. А онзи напусна квартирата, защото и от работа го уволниха, няма кой да го търпи пиян. Живее си с мама и при последното ни виждане преди три години ми сподели, че съжалява какъв живот си е избрал. Но все още пие.
За съжаление все по-често виждам и млади мъже, които вече са закоравели алкохолици. За двамата, които са ми пред очите съм доволна, че не са женени. На по 33-35 години са. Имат вид на клошари. Единият започна и да краде, защото нали трябва да си купува пиенето, не всеки път му се отваря парашута някой да го почерпи.
На моя възрастна роднина приятелката живееше със сина си, който е алкохолик. След смъртта на мъжа й, сина й започнал да я бие след всеки запой. А той се напивал всеки ден. Бил я за пенсията, да му купи цигари, а накрая, защото диша. Жената получила инсулт преди няколко месеца, онзи ден й беше погребението.
Страшно ненавиждам алкохолиците и въобще пияни хора. А дори не съм живяла с такива. Самата гледка на пиян, залитащ и фъфлещ човек ми е противна. Имаме клиент, когото жена му напусна, защото беше станал твърде агресивен с времето. Алкохолът направо му е нанесъл психични отклонения. Та този същият, като дОйде в службата пиян, а от ъгълчетата на устата му излиза и пяна, направо мога да  . Представям си този екземпляр да ми е съпруг и да трябва да го убедя, че има проблем. Защото според него, той дори не е пил, камо ли да е пиян.  

Не си прочела внимателно всички мнения..
Включиха се и потребителки, които са се опитали да помогнат - не само чрез дуднене, а и смного други мерки, желание и любов.
За съжаление, процентът на справилите се е наистина минимален - оттам и по-категоричното мнение, че не биха се занимавали.
Истината е, че най-трудната част е осъзнаването на проблема от самият зависим.
Ако това е на лице си струва да се бориш, и пак е добре да си наясно какво те чака и че няма сигурен резултат.

Имах колега алкохолик на отговорна позиция. Когато започна при нас всичко беше ок, но след няколко месеца започна да ми прави впечатление, че нещо не е както трябва. И изведнъж като се отприщи, настана някакъв ужас в офиса. Добър човек, определено не агресивен. Идваше сутрин, заключваше се в кабинета и започваше да пие, след което спеше, после пак алкохол, после сън и хайде работното време свършило. На опитите ни за разговор по темата, категорично заявяваше, че от години дори не е близвал, а в същия момент очите му бяха кървясали и едвам стоеше. Слава Богу тръгна си преди всички останали да сме останали без работа заради него. Факт е, че повече от година и половина не може да оправим поразиите му, както и да се възстановим психически от пиянските му истории.
Та към авторката - по добре сложи край. Ще ти бъде криво месец, два ако имаш чувства, но ще премине!

Имах съседи - майка и син. Синът беше абсолютен алкохолик. Когато майка му си вземеше пенсията отиваше да магазина и си предплащаше 30 хляба, за да може поне хляб да има. Все плачеше, че като се прибере синът и и взима всички пари, за да има за пиене, а ако не му ги даде доброволно я бие. Е, един ден разбрахме, че я е убил.
През тези години на тая жена нито полиция, нито никой успя да и помогне.
Човек трябва да обича и себе си все пак.

Според критериите на СЗО и много по-малко от това е и излиза, че около мен всички са алкохолици, дори и аз самата
Иначе изобщо не омаловажавам сериозността на проблема, болднатото в текста по-долу обаче ми се вижда прекалено.

И това не e точно така, някои както пият до гроб, така го и вдигат, сори за натурализма.
Поговорката със сигурност е измислена за успокоение на бабичките по селата как дедото най-накрая ще си седне на г*за, ами мерси съм, за какво ми е тогава

Хората не са еднакви за да има спасение за всички. А и един алкохолик, ако не иска да се оправи, каквото и да правиш ти, няма спасение. Смятам, че всеки човек, който има такъв проблем с близък прави опити да се справи. Ама всяко нещо си има граници.

Здравей аз също съм в подобна ситуация.Живеем заедно ,имаме дете и все си мисля че ще се оправи ,но уви.Не ни тормози ,не буйстава ,но сякаш не живее в настоящето с нас.Стои в тъмни стаи ,все гледа филми или спи,никога не е наясно със ситуацията ,но все спори че той е прав.У дома нищо ни пипа,защото или работи и е уморен,или е препил и му е лошо ,или просто си пие и си гледа филми.Някакъв ужас е.Аз съм 24 часа с детето ,изморена съм но него не го интересува.Понякога се опомнат за около седмица и после пак същото.Аз знаех за проблема му ,но го обичах и вярвах че ще го променя и ако не аз то детето ни ,но уви.Изглеждах страхотно ,имах приятелки ,бях весел човек ,уверен в себе си ,а сега?Съсипана съм ,изморена ,дебела ,и отчаяна от всичко и то само за 2 годени. Нямам вече нито приятели ,нито живот.Повярвай ако можеш бягай далеч ,тези хора не се променят никога.

Ти също трябва да последваш съвета си.

И нашата история е почти идентична с твоята. Разликата е, че майка ми издържа 7 години.
Колкото повече отлагаш, толкова по-зле за теб и за детето ти. Повярвай ми. От личен опит говоря, че такава среда се отразява психически зле на децата с години наред, ако не и за цял живот. Ти си решаваш какво искаш за детето ти. Успех.

Знам от мои близки и познати ,че може да се спре за година,две,три и повече ,но рано или късно пак се връщат към чашката.Надявам се мъжа ми да се пребори и специалистите да му помогнат, защото в противен случай ще си остане сам.Аз съм на 30 го.  И искам да живея и да оглеждам детето си в спокойна среда,а не в смърдящо жилище на джибре и с баща с постоянно за замъглено съзнание и не знаещ къде се намира и какво се случва около него.Вече дори в спалнята не влизам защото като усетя миризмата на спирт ми се ще да почна да крещя че чак в съседния  град да ме чуят.Отвратително ,намразих алкохола вече.

Тук не разбрах къде е проблема? Че е мързел - той такъв може и да е без алкохола; инак - щом работи, значи едва ли е чак алкохолик. Просто така си го свикнала

Алкохолиците обикновено ходят на работа. Аз имам колега, който не изтрезнява. Ако питаш защо го търпят - връзкар и интригант.