Алкохолизъм и семейство.....???

Какъв  е финалът на такова семейство..?
 


Развод

Да живееш с алкохолик е ад, който няма основателна причина, човек да си причини. Още по - малко да го причини на децата си. И както казва кукумицинка това няма как да се компенсира по някакъв начин. Знам, че не е лесно човек да махне с ръка и да си тръгне, но се замислете наистина ли искате такъв живот за децата си?

Анонимен, според мен към алкохолизъм е тръгнал   пиенето на такива количества всяка вечер си показва зависимост и липса на контрол, което ако продължи...баш в алкохолик ще се превърне...

Също е много притеснително, когато вече близките са забелязали, че обича да пийва алкохоликът/пияницата. Първо започват да изчезват разни бутилки с алкохол, който по принцип стои само за гости и за поводи и ако в семейството другите членове не употребяват алкохол, дори се случва дълго време да не забележат, че е изчезнал. После се усещат кой точно го изпива. Започват да го следят колко изпива, търси ли си поводи да пийне и какво му е поведението. Тогава започва да се прикрива. Пие след работа, докато все още има работа, някъде набързо извън дома си, започва да крие бутилки с алкохол на разни скришни места в дома си. Лъже, че все приятелите го черпят по някакъв повод, той дори пари не дава. И отрича, че въобще има някакъв проблем с пиенето.

И според мен има разлика между пияница и алкохолик. Което и да е - няма отърване.

Дядо ми - пияница. Много обичаше компаниите, обаче като пие, после вкъщи псува и бие. Баба ми го издържа само защото работеше в чужбина, идваше си по веднъж в годината за по месец. Почина в Африка на 64 години след запой и бурна нощ с мулатки.

Братът на дядо ми - алкохолик. Тих и кротък, пиеше постоянно, вкл. на работа, но си мислеше, че никой не подозира. На гости отказваше алкохол, твърдеше, че не го понася и постоянно разказваше вицове за алкохолици. Ако не е пил скоро се разтреперваше и си измисляше причина да се прибере. Заради пиенето беше разведен от млад, почина на 62 със скапани от алкохола органи. В болницата излъгал чичо ми да му занесе спирт, да се чистел с него, че не може да се къпе. Изгълтал спирта и сложил точката.

Баща ми (на 51) и неговият брат (на 54)- пияници. Баща ми след почерпка - агресивен, брат му - кротък. Като са ангажирани не пият, обаче седнат ли на маса - по кило и канче. Сядането на маса им е нещо като хоби. Майка ми е подавала молба за развод неколкократно, обаче така и не можа да го остави, много е чаровен Получи инсулт на 40. Пооправи се като стана дядо преди 9 месеца, реши, че е млад и още му се живее. Не е спрял да пие, но в по-малки количества и предимно вкъщи. Като стане привечер обаче, както той се изразява започва "да му кряка жабето".

Брат ми (на 26) - може да го извикат на работа по всяко време, понякога и нощем и не си позволява да пие често. Обаче като е почивка - стой та гледай - пие, заяжда се, понякога се и бие. Моля се да му се размине, но всички знаем за крушата и за дървото.

Толкова съм им се нагледала, че и от Брат Пит бих избягала, ако има проблем с алкохола. Тормозят си семействата,  съсипват си здравето и си отиват млади

От това няма спасение. Познавах жена, на около 45. Първо мъжът и я остави. Децата и живееха в ад, хванаха пътя при първия удобен момент. Изгуби си работата. Започнаха да и спират тока. Почина сама и в мизерия в следствие на дългогодишна злоупотреба с алкохол. Според нея проблем нямаше. Не виждам защо човек би живял с алкохолик. Не познавам и излекувал се... Само починали без време.

Аз познавам.
Или поне все още не се е поддал.
Но той е изключителен мъж и вярвам, че завинаги се е справил.
Обаче..така и не се престраших да започна връзка с него.

Според мен е много трудно и трябва човекът да има много силна мотивация. Хубаво е, че все пак има спасили се.

Разбира се, че е трудно. Истински кошмар е.
Трябва изцяло да пренаредиш живота сии да го започнеш наново и по съвсем различен начин.
За това и единици успяват.

При всяко семейство е различно. Освен от желанието на близките да помогнат, смятам, че зависи най-вече от алкохолика.
Баща ми беше алкохолик. Неприятно дългогодишно изживяване и разводът беше нещо хубаво в случая. Не спря да пие въпреки заплахите на майка ми, че ще го напусне. Спря след развода, защото здравословното му състояние се влоши. Лекарят му каза, че ако продължи с алкохола няма да живее дълго. Тоест спря да пие единствено заради себе си. 
За медикаменти и билки не знам нищо. Може би по-скоро психолог трябва или да се запиша в анонимни алкохолици.Ако има желание.

Аз имам един роднина, който заради алкохолизъм, жена му го е напуснала, докато детето им е било още малко, аз не помня, защото съм била хлапе. Този човек след развода си се променя коренно, спира от раз да консумира, но това не му връща семейството. Сам си признава, колко много е изпуснал от алкохола и с доста голяма самоирония говори за случките в миналото си.
Общо взето е по-добре - късно, отколкото никога.
Въпроса е човек да се осъзнае, каквото сам си направи, никой не може да му го стори. Колкото и да го подкрепяш, говори, страдаш, разбираш ..... след като е зависим, само това ще си му е в главата и главната водеща цел в живота!

Е ми то и трaдициите ни сa тaкивa седнеш нa мaсaтa пред ТВ нaпрaвите еднa сaлaтa с женaтa удaрите по 50-150гр.вечеря поприкaзвaте зa отминaлият ден. Товa не знaм дa ли е aлкохолизъм но при повечето семеиствa е стaндaрт.

Това не е алкохолизъм. Има разлика м/у това да пийнеш малко за настроение и да си имаш вечно пияна свиня вкъщи 

хората са го казали: курвалъка е до време, пиенето до гроб;

Имам позната. Пие си мъжът всяка вечер, събота и неделя от обяд, тихо и кротко. Живеят си вече доста години.

Е добре де, как знаете, че няма спасение? Според мен, абсолютно всяка една зависимост може да се лекува, стига да има воля. Болшинството от пишещите са на мнение, че тези хора трябва да бъдат избягвани, вместо да се търси възможност да им се помогне. Зависимостта е болест и трябва да сме съпричастни към тези хора. Именно затова се лекуват трудно, защото усещат, че са отритвани. Тук като видим, че някой близък е алкохолик, реакцията е той да бъде изключен, игнориран и все едно вече е умрял. Как пък един не каза, че трябва да се потърси психологическа помощ, да се окаже морална подкрепа, а в еднн глас - бягайте далеч.