С бавно, тъпо и упорито вкарване в реалността, докато осъзнае, че не може да пие като другите и че има много сериозен проблем. После го изритах в Анонимни алкохолици. От там нататък беше негово дело и на хората от АА.
- Публикувана: 10 септ. 2015, 12:17 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2015, 16:21 ч.
Алкохолизъм и семейство.....???
С бавно, тъпо и упорито вкарване в реалността, докато осъзнае, че не може да пие като другите и че има много сериозен проблем. После го изритах в Анонимни алкохолици. От там нататък беше негово дело и на хората от АА.
Наистина поздравления, че сте успели! Добре е да се дават и такива примери, защото повечето сме скептично настроени. И въпреки всичко продължавам да смятам, че излекуваните алкохолици са изключение, но все пак вдъхват надежда...
Баща ми ..... докато бях по - малка , в основното и средното училище беше що-годе поносимо . Всяка вечер се пиеше по малко , за сметка на това събота и неделя си вземаше всичко пропуснато през седмицата. С течение на времето обаче ,нещата се усложниха .... нямаше лошо пиянство , имам предвид не буйстваше , побои и т.н. , но пък пиеше и пиеше и пиеше ...... и нищо не беше в състояние да го накара да види това като проблем. Преди 3г. се разболя - алкохлна цироза на черния дроб.Забраниха му алкохола изцяло и чудо , той се уплаши и го спря. В интернет намерих различни начини за лекуване на цирозата. Купихме му няколко вида билки , сокове си правеше .При вторият преглед след като лежа в болницата , дори лекарите бяха озадачени. Показателите му бяха значително по-добре ..... и край започна се отново ! Сега е на бира и мента , но състоянието му е същото , погледа , изказа ...... нямам сили вече ! Да прави каквото иска този път! Та бягай , както се казва .... бивш президент , бивш студент и бивш алкохолик няма ! 
Мила Афайя,
аз просто не знам какво да ти кажа..а имам...От 12 г съм в брак с човек, който има такъв проблем, но литрите са във водка. В последните 5 г е ужас - 4 запоя, като всеки е по-дълъг и "по-качествен"... предпоследния беше 3 месеца нон стоп пиене, а последния 4 месеца...В годините не е било лекари и каквото се сетиш, както и една ваксина, която се слага през 3 месеца и това не помогна. От месец юли сме разделени, но аз надежди никакви нямам. Лошото е, че имаме обща фирма и работим заедно и като го гледам от известно време трезвен и читав, вътрешно умирам...и аз търся нещо...но за жалост едва ли има спасение....
аз просто не знам какво да ти кажа..а имам...От 12 г съм в брак с човек, който има такъв проблем, но литрите са във водка. В последните 5 г е ужас - 4 запоя, като всеки е по-дълъг и "по-качествен"... предпоследния беше 3 месеца нон стоп пиене, а последния 4 месеца...В годините не е било лекари и каквото се сетиш, както и една ваксина, която се слага през 3 месеца и това не помогна. От месец юли сме разделени, но аз надежди никакви нямам. Лошото е, че имаме обща фирма и работим заедно и като го гледам от известно време трезвен и читав, вътрешно умирам...и аз търся нещо...но за жалост едва ли има спасение....
Алкохолизмът е едно от най - трудно лечимите болести на мозъка. За съжаление не може да се говори за пълно излекуване, но след лечение може да се постигне въздържание от алкохол т.е. пълна ремисия. Важното е да не се употребява дори капка алкохол. Както казва една поговорка на алкохолиците "Без едно може, с едно не може".
Дали има желание за отказване от алкохола у алкохолика няма особено значение АКО НЯМА ВОЛЯ И САМОКОНТРОЛ. Не признавам нито гени, нито каквото и да било - за мен алкохолизмът е резултат от друг проблем - липса на самоконтрол, липса на способност да носим отговорност за собствените си действия, бягство от действителността и последиците от взетите решения и тук гените не са определящи, а психиката, поведенческите модели и прочие.
Не само, че мога да виня алкохолика, че е такъв, а и трябва все в някой момент! Тоя филм със "со кротце, со благо" аз поне не съм видяла и/или чула да е бил успешен, макар че май винаги се започва от там.
От както се помня водя тази битка и съм си извадила много категорични критерии и правила за употребата на алкохола и потенциалните проблеми свързани с него...
Всеки човек трябва да си отваря очите на 4 дори само за признаци за залитане на всеки от най-близките си, включително и на себе си, в някаква зависимост, която може и да се превърне в проблем ама още не е сигурно, че ще е. "Това на нас няма да ни се случи" не е работещ модел. Трябва ясна и категорична позиция още преди възможния проблем да се е превърнал в реален, защото после пътят е ужасно дълъг и ужасно труден и определено малцина са способни да го извървят. Преди да е станал реален проблема има голям смисъл от обич и подкрепа, но е важно и още тогава да стане ясно, че това не е приемливо бъдеще, в което може да съществува семейство.
Обикновено преди да се стигне до алкохолизъм, човекът минава през различни фази, на които често близките не отдават особено значение - веселяшко пиене до редовно напиване по купони/сбирки/дискотеки, ежевечерно пиене на определено количество алкохол, което постепенно се увеличава, започване на употребата на алкохол все по-рано през деня, започване на употреба на алкохол през работно време във все по-голяма част от деня и във все по-големи количества, някъде там започват закъсненията и после отсъствията от работа, после се губи работата, сменя се, губи се втора... Затъването вече е очевадно и много от близките на алкохолика едва тогава осъзнават, че има проблем, но...
Докато върви по този път алкохоликът е напълно способен да отрича проблема пред себе си, дори и ако твърди, че го осъзнава пред близките си, просто защото бяга от реалността, от отговорността и последиците от действията си. Алкохолиците могат да бъдат изключително изобретателни по това време особено ако са били умни и харизматични личности преди да започнат да злоупотребяват с пиенето.
Има една според мен много ключова фаза, в която могат да изпият кило, канче и бурканче концентрат и почти да не се забелязва, че са пили. Тази фаза на "аз нося много на пиене и това не ми влияе по никакъв начин" им носи затвърждаване до пълна убеденост, че те могат да се откажат, когато си поискат и те самите нямат никакъв проблем с алкохола. Точно тогава говоренето за проблема им от страна на близките може да го приемат като ненужно "дуднене", "женски глупости", опит за камандорене и т.н. Тогава обикновено или си мълчат, или "осъзнават" и "обещават" на думи, за да избягат от "наказанието", да си спечелят време до следващия път.
Тази измамна фаза на "на мен алкохолът на нищо не ми пречи" води до разширяване на времевите и пространствени граници на посягането към чашата - алкохол и работа, алкохол и шофиране и т.н. "за мен не е проблем". Периодите на трезвеност се намаляват за сметка на периодите на пиене. Постепенно алкохолът в организма се натрупва по-бързо, отколкото може да бъде преработен и следва фазата, в която буквално се напиват от 50 макс. 100гр.концентрат или една бира. В работата стремглаво се тръгва надолу по йерархичната стълба, трупа се гняв и огорчение, че назаслужено точно на тях им се случва това. Тук осъзнаването е изключително трудно, защото алкохола вече е започнал да си казва тежката дума и умствените, а и физическите способности са намалели, съзнанието е перманентно опиянено, важна е следващата "доза". Никой не го "разбира" алкохоликът - той е имал тежко детство/проблеми в работата/проблеми където се сетиш, там ще ги търси и намира, за да се оправдае. Приятелите, които са го черпели докато е бил в предната фаза, а най-вероятно и той е черпел или се отдръпват, или вървят по същия път и парите не стига за удоволствието... Алкохолът в дома изчезва скоростно, продават се/ залагат се собствени вещи, после семейни, вземат се заеми... Близките вече не са близки, те го тормозят и не му дават това, от което той има нужда... Ако до този момент не е имало физически посегателства в дома, ще започнат. Навън вече се е случил някой и друг бой... Тук вече жената и децата моментално трябва да се спасяват ако още не са го направили. Ако жилището е негово най-вероятно и него ще пропие. После идва пълната, абсолютна, тотална мизерия и клошарски живот.
Реалната заплаха за живота му в някоя по-ранна фаза може и да има някакъв ефект (постоянен рядко, обикновено е временен), но не е сигурно - някой хора просто нямат или са изгубили инстинкт за самосъхранение...
Терапията също може да има ефект, но много зависи от възможностите на терапевта и конкретния алкохолик, т.е. от неговата възможност за осъзнавана на проблема си и неговата възможност да поеме и проведе битката за себе си вместо пак да избяга от отговорност и само вренни да играе роля.
Основна роля за "излекуването" на алкохолика имат родителите му и евентуално децата му ако имат желание да се включат в тази битка. Ако те не участват активно, жената и чудеса от храброст да извърши има 0, 01% шанс за успех, така че обобщено:
СЕМЕЙСТВО С АЛКОХОЛИК НЕ СЕ ГРАДИ; ДЕЦА ПОД ЕДИН ПОКРИВ С ДОКАЗАН АЛКОХОЛИК НЕ СЕ ОТГЛЕЖДАТ
Защото иначе кашите, които алкохоликът ще забърква занапред във времето ще са все повече и с все повече последствия върху членовете на семейството му. Хората ще съжаляват, но и ще упрекват жената, че го търпи, ще говорят за децата му, че "крушата не пада по-далеч от дървото" и ще предричат генетичната им алкохолна зависимост, обществото ще прехвърля петното на алкохолика и върху тях, ще ги принуждава да се срамуват без особена вина, докато в един момент всеки един от тях не се умори да се бори с всичко и всички и не избяга или не тръгне по същия път на бягство от реалността
Не само, че мога да виня алкохолика, че е такъв, а и трябва все в някой момент! Тоя филм със "со кротце, со благо" аз поне не съм видяла и/или чула да е бил успешен, макар че май винаги се започва от там.
От както се помня водя тази битка и съм си извадила много категорични критерии и правила за употребата на алкохола и потенциалните проблеми свързани с него...
Всеки човек трябва да си отваря очите на 4 дори само за признаци за залитане на всеки от най-близките си, включително и на себе си, в някаква зависимост, която може и да се превърне в проблем ама още не е сигурно, че ще е. "Това на нас няма да ни се случи" не е работещ модел. Трябва ясна и категорична позиция още преди възможния проблем да се е превърнал в реален, защото после пътят е ужасно дълъг и ужасно труден и определено малцина са способни да го извървят. Преди да е станал реален проблема има голям смисъл от обич и подкрепа, но е важно и още тогава да стане ясно, че това не е приемливо бъдеще, в което може да съществува семейство.
Обикновено преди да се стигне до алкохолизъм, човекът минава през различни фази, на които често близките не отдават особено значение - веселяшко пиене до редовно напиване по купони/сбирки/дискотеки, ежевечерно пиене на определено количество алкохол, което постепенно се увеличава, започване на употребата на алкохол все по-рано през деня, започване на употреба на алкохол през работно време във все по-голяма част от деня и във все по-големи количества, някъде там започват закъсненията и после отсъствията от работа, после се губи работата, сменя се, губи се втора... Затъването вече е очевадно и много от близките на алкохолика едва тогава осъзнават, че има проблем, но...
Докато върви по този път алкохоликът е напълно способен да отрича проблема пред себе си, дори и ако твърди, че го осъзнава пред близките си, просто защото бяга от реалността, от отговорността и последиците от действията си. Алкохолиците могат да бъдат изключително изобретателни по това време особено ако са били умни и харизматични личности преди да започнат да злоупотребяват с пиенето.
Има една според мен много ключова фаза, в която могат да изпият кило, канче и бурканче концентрат и почти да не се забелязва, че са пили. Тази фаза на "аз нося много на пиене и това не ми влияе по никакъв начин" им носи затвърждаване до пълна убеденост, че те могат да се откажат, когато си поискат и те самите нямат никакъв проблем с алкохола. Точно тогава говоренето за проблема им от страна на близките може да го приемат като ненужно "дуднене", "женски глупости", опит за камандорене и т.н. Тогава обикновено или си мълчат, или "осъзнават" и "обещават" на думи, за да избягат от "наказанието", да си спечелят време до следващия път.
Тази измамна фаза на "на мен алкохолът на нищо не ми пречи" води до разширяване на времевите и пространствени граници на посягането към чашата - алкохол и работа, алкохол и шофиране и т.н. "за мен не е проблем". Периодите на трезвеност се намаляват за сметка на периодите на пиене. Постепенно алкохолът в организма се натрупва по-бързо, отколкото може да бъде преработен и следва фазата, в която буквално се напиват от 50 макс. 100гр.концентрат или една бира. В работата стремглаво се тръгва надолу по йерархичната стълба, трупа се гняв и огорчение, че назаслужено точно на тях им се случва това. Тук осъзнаването е изключително трудно, защото алкохола вече е започнал да си казва тежката дума и умствените, а и физическите способности са намалели, съзнанието е перманентно опиянено, важна е следващата "доза". Никой не го "разбира" алкохоликът - той е имал тежко детство/проблеми в работата/проблеми където се сетиш, там ще ги търси и намира, за да се оправдае. Приятелите, които са го черпели докато е бил в предната фаза, а най-вероятно и той е черпел или се отдръпват, или вървят по същия път и парите не стига за удоволствието... Алкохолът в дома изчезва скоростно, продават се/ залагат се собствени вещи, после семейни, вземат се заеми... Близките вече не са близки, те го тормозят и не му дават това, от което той има нужда... Ако до този момент не е имало физически посегателства в дома, ще започнат. Навън вече се е случил някой и друг бой... Тук вече жената и децата моментално трябва да се спасяват ако още не са го направили. Ако жилището е негово най-вероятно и него ще пропие. После идва пълната, абсолютна, тотална мизерия и клошарски живот.
Реалната заплаха за живота му в някоя по-ранна фаза може и да има някакъв ефект (постоянен рядко, обикновено е временен), но не е сигурно - някой хора просто нямат или са изгубили инстинкт за самосъхранение...
Терапията също може да има ефект, но много зависи от възможностите на терапевта и конкретния алкохолик, т.е. от неговата възможност за осъзнавана на проблема си и неговата възможност да поеме и проведе битката за себе си вместо пак да избяга от отговорност и само вренни да играе роля.
Основна роля за "излекуването" на алкохолика имат родителите му и евентуално децата му ако имат желание да се включат в тази битка. Ако те не участват активно, жената и чудеса от храброст да извърши има 0, 01% шанс за успех, така че обобщено:
СЕМЕЙСТВО С АЛКОХОЛИК НЕ СЕ ГРАДИ; ДЕЦА ПОД ЕДИН ПОКРИВ С ДОКАЗАН АЛКОХОЛИК НЕ СЕ ОТГЛЕЖДАТ
Защото иначе кашите, които алкохоликът ще забърква занапред във времето ще са все повече и с все повече последствия върху членовете на семейството му. Хората ще съжаляват, но и ще упрекват жената, че го търпи, ще говорят за децата му, че "крушата не пада по-далеч от дървото" и ще предричат генетичната им алкохолна зависимост, обществото ще прехвърля петното на алкохолика и върху тях, ще ги принуждава да се срамуват без особена вина, докато в един момент всеки един от тях не се умори да се бори с всичко и всички и не избяга или не тръгне по същия път на бягство от реалността
Алкохолът и наркотиците при редовна употреба и злоупотреба водят до тежки изменения на личността.
С бавно, тъпо и упорито вкарване в реалността, докато осъзнае, че не може да пие като другите и че има много сериозен проблем. После го изритах в Анонимни алкохолици. От там нататък беше негово дело и на хората от АА.
На запад само около 7% от алкохолиците се справяли с болестта, половината от тях с помощта на Анонимни алкохолици, останалите по други начини. За България процентите са доста по-малки. Така че скептицизмът си е съвсем на място.
Бившия ми вече мъж имаше такъв проблем. Кошмара беше пълен особено последната година. Излизаше в 10 ч. сутрин и се прибираше по малките часове нощем. Според бившата ми свекърва причината съм аз, но проблема си е датирал още преди да се запознаем, просто умело се прикриваше. След като го напуснах с детето продължава да пие. Даже в момента е без работа. Много малък % от алкохолиците въобще осъзнават, че имат проблем и не се лекуват, а обвиняват другите за проблема. Другия сигурен признак за алкохолизъм е криене на алкохол на необичайни места. А и самите те стават агресивни. За нищо на света не бих прежившла отново този кошмар да живея с алкохолик.
Бившия ми вече мъж имаше такъв проблем. Кошмара беше пълен особено последната година. Излизаше в 10 ч. сутрин и се прибираше по малките часове нощем. Според бившата ми свекърва причината съм аз, но проблема си е датирал още преди да се запознаем, просто умело се прикриваше. След като го напуснах с детето продължава да пие. Даже в момента е без работа. Много малък % от алкохолиците въобще осъзнават, че имат проблем и не се лекуват, а обвиняват другите за проблема. Другия сигурен признак за алкохолизъм е криене на алкохол на необичайни места. А и самите те стават агресивни. За нищо на света не бих прежившла отново този кошмар да живея с алкохолик.
Позната история и бившата ми свекърва твърдеше същото. Много пияници стават такива, защото мама винаги ги защитава и обвинява другите за грешките на детето. Около мен примери бол.