ТРЕТИ клас

Да не е нещо от класната?
Защото и аз съм сменила доста училища, децата и те, и наблюденията ми са че в начален етап, но и не само, всичко зависи от учителя...
Да не би тя да използва прекалено много оценките за надъхване/наказване?

Не знам, Хепи. Чудя се на какво се дължи. Отдавам го по- скоро на родителско фиксиране, т.к. пък не е характерно чак за всички деца в класа. Моят така и не си научи броя на шестиците.
Просто за мен не е нормално това фиксиране върху оценките. Особено в начална степен, когато са направо безсмислени.
Малкият ми разказва за няколко деца, които постоянно се питали /вкл. са питали и него/ "Ти колко шестици имаш?". И то нееднократно- значи много ги вълнува този въпрос. Вчера пък една четворка била повод... за подигравка.   Х пък бил "тъп", понеже имал "двойки" /Х има, между впрочем, дислексия, доколкото съм запозната и съм го обяснила поне на моя син, като изрично сме говорили да не се подиграва по такива поводи на децата и въобще- да не се подиграва на хората по каквито и да било поводи/.
У обвинила В в кражба, недоказана и го разгласила, и понеже била "умна" /разбирайте просто с отлични оценки- аз у нас редовно провеждам разграничение между акъл и оценки/ й вярвали и "никой не би я обвинил" нея точно защото била "умна"... Такива ми ти работи слушам. Наложи се да обясня и случаи от практиката на големи престъпления, извършени точно от "умни" хора, както и това, че не може да се вини някой без доказателства, та и да се разгласяват съмнения.
Хора са децата, нормално е да влизат в различни взаимоотношения с различни други хора. Просто споделям на мен какво ми прави впечатление сега, т.к. по мое време точно това го нямаше или поне не бе в такава степен. Особено това- да се зарадваш, че някой имал слаба оценка... Чудя се за причините. Може и просто в моето обкръжение да не е било така. Но пък аз, както писах, не съм била само в 1-2 класа.

Хм, нашата класна такива неща много добре ги "надушва" и се намесва много адекватно, но сме били и в друга среда...но иначе да, всеки клас си е един микрокосмос и всякакви отношения има...Спокойно, твоят син е случил на майка, която го подготвя адекватно в живота, пък иначе всяко зло за добро- такива ситуации ви дават повод за разговори и трупане на опит, което е безценно    Но май заради такива случаи някои хора много настояват за отпадане на оценките в начален етап, а оценките са само средство, което може да се ползва и така, и така...

Не съм забелязала при нас да се вълнуват от оценките на другите деца ,поне моя не се интересува.
Обаче започна с "аз никога няма да имам 5-ца"  аз отвърщам "е,ще имаш и това ще е най-нормалното нещо " .Първа 5-ца разревал се ,при втората нищо ,а преди третата "оф,дано да нямам 4 "  
Баща му е много хард по отношение с оценките ,но и той омеква .
Драскано по тетрадките ,недовършено, с триста зора прави нещо  .На контролните виждам ,че ги е писал ей тъй ,колкото да не е без хич .Пубертетските изпълнения започват  
Judy важно ми е оценяването ,защото нямам време да го препитвам в къщи и да си съставя реално мнение как се движи във всеки един момент по всички предмети .

Точно оценките създават често пъти едни твърде погрешни впечатления за реалните възможности. Поради огромното различие между изискванията на различните учители, субективни отношения към децата и др. причини.
Аз залагам на видяна писмена работа, лично от мен, както и на лично препитване. И пак това не е достатъчно обективно, т.к. не мога да знам на други места тази същата оценка, върху какво се поставя. На проста оценка от устно изпитване или на нещо си, което не съм видяла, въобще не мога да градя мнение. В една гимназия, например на познато дете в класа се пише "6" по БЕЛ при ... посещение на театър. Дори родителите на децата не са наясно винаги с това.

Така е не споря за това ,нали разгледах нещата му ,говорихме ,учихме и виждам че почва да не му дреме много .Тъй де ,нищо ново под слънцето  

Бележкарството си е от едно време. Даже съпругът ми са го били вкъщи за ниски оценки, та не е новост. Но за сметка на това, аз съм за оценките, тъй като така мога да сверя къде сме ние сред останалите в класа. Винаги ми е важна тази оценка, тъй като не винаги мога да преценя кое са учили на този етап, и кое не са. При нас госпожата поправя всяка грешка в контролните, а има неща по български, които още не са учени (тя ни е предупредила за това, че ще поправя, но няма да взима под внимание при оценяването).
Иначе, за мен бележките са важни в 4ти, 7ми и 12ти клас. Точка

Иначе за отношението на децата към оценките: има си деца и в нашия клас, където си броят 6ците. Имаше и на големия в класа. Мен не ме притеснява това броене. Нека си броят 6-ците. Няма лошо. По-добре тях да броят, отколкото да се надпреварват кой има по-скъпа играчка/телефон/таблет. Честно да си каже, мен това повече ме притеснява. А такова нещо имаше много силно в класа на големия. Добре поне, че сега липсва, или е слабо засегнато.

За сред децата ставаше въпрос.
То откачени родители, иначе, винаги е имало. Аз за петици знам такива, дето побъркват децата си.
И при нас така се поправят нещата- всичко се коригира, учено- неучено, после, ако ще се поставят оценки някакви, се гледат грешките на изучавания материал.

Как изглеждат тетрадките на вашите деца? Аз вчера наистина се уплаших от писанията на моята щерка. Грозното писане и задраскванията мога да преглътна, но тя е пропускала на много места цели страници (няма обяснение за което), на едно място дори е писала на обратно (завъртяла е тетрадката надолу), няма полета, дати... Не ги бях виждала от 3 седмици, т.к. се води на целодневно обучение и само в петък си носи нещата, а напоследък все забравяше (пък аз си ползвам у дома Уча.се и решаваме задачи от състезания). В началото на годината класната им е преглеждала тетрадките, писала е забележки, но последните 3- 4 седмици не е поглеждала. Ясно е, че грешката е основно моя и от днес ще носи и връща всичко всеки ден, но при положение, че са 12 деца в клас, очаквах, че поглежда кой какви ги върши. Отделно ме зарадва и с напълно заслужена 4-ка по математика, а задачите бяха лесни и напълно по силите й. Обяснението беше, че всички шумели и викали и не можела да се съсредоточи. даже и тя викала накрая на другите и й вярвам... При вас как е с говоренето по време на час и контролни?

При нас госпожата си ги следи много изкъсо и няма подобни проблеми с тетрадките, макар да са 24 деца до обяд, а следобед вече са по 12. Тетрадките и при нас не стигат до вкъщи, но на родителската среща ги попрелистих и разгледах, тъй като бях седнала на техният чин и нямаше проблеми.
Иначе краснописа е ужасен и на двете, но това явно е масово явление, защото госпожата се оплака на родителската среща. Каза, че когато има контролно се стараят, така че последният път не им е казала, че е контролно, но след това събрала тетрадките за да види как реално пишат И двете са в преход на някакво полупечатно-полуръкописно писане. При вас има ли го това? Явно не е проблем за госпожата стига да се чете и да е вярно. Дано скоро отшуми този преходен период и най-накрая се спрат на техният си начин на изписване на буквите.
Относно дисциплината също нямам забележки, класната им е с опит и определено ги държи изкъсо и в час не се говори. По немски имахме проблеми с дисциплината с предишната учителка, но сегашната им учителка мисля, че се справя малко по-добре.
Напълно я разбирам дъщеря ти, ако е толкова шумно защо не е успяла да се съсредоточи. Аз веднъж присъствах в съседното хранилище на час по немски, боядисвах една етажерка и след това поговорих с госпожата за шумът в час. Буквално не се издържаше, всеки си говореше нещо, тя се опитваше да си предава урока и главата ми стана двойна само за времето, което прекарах там.

Да, проблемът е в класната. Още в началото се усетихме, говорихме с ръководството, те говориха с нея. Тогава проблемът беше по-скоро в отношението й към децата. Те хич не я харесваха. И имаше резултат - сега всички деца мнооого я харесват. Познайте защо. Определено общественият живот в училище кипи за сметка на ученето. Но не ми се занимава повече - ще уча с нея доколкото мога, след 4-ти клас - другаде.
И при моята има смесване на печатно и ръкописно от скоро. Пише буквата Т печатна. Другите са по-скоро ръкописни, но не са свързани. Изобщо е една "красота"

При нас има сериозен проблем с дисциплината в час. Имаме 3 деца, които се държат просто ужасно, наистина. Пуснали сме жалби и уре се очаква да има среща на родителите им с някаква комисия за противообществени прояви или нещо подобно. Много гадна ситуация се получи: говорят в час, бият съучениците си, затискали девойките в тоалетните и всякакви глупости. Учителките просто не успяват да се справят с тях, и децата постоянно се оплакват, че не чуват. А най-лошото е, че и родителите им не желаят да вземат мерки 

Аз писах, че моят син има дисграфия. Ръкописното свързано писане го обърква и го зарязахме още в началото на ІІ клас. Сега пише четливо, полупечатно и без връзки между буквите. Както пише целият ми род. Не е красота, но с неговия проблем то няма и как да бъде. Поне се чете, пише правилно и се научи що- годе да си подрежда в тетрадките. Това за дисграфик хич не е малко. Не мога да искам повече от детето. Претенции към него- само ако са смислени и това, което му се иска, наистина му е нужно.
Класната си прави часовете и дисциплината. Когато е на място, нещата се получават, когато не е- става анархия. Ако има проблем с дисциплината, особено в малките класове, отговорен е класният. И директорът, ако е запознат с проблема, а бездейства.

Не съм съгласна, че само класната е отговорна. Защото при нас има 8 преподаватели, и при 8те има проблеми с тези 3 деца. Те просто не зачитат никой и нищо. Всичките имат по две страници забележки в бележника, две от тях вече имат и забележки в дневника. За съжаление продължават родителите им да не взимат адекватни мерки.
Иначе мога да кажа, че всъщност децата от нашия клас са с най-много познания от випуска си в училището. И изкарват най-високи оценки по състезанията. Класната ни е много добра. Просто са много трудните деца в класа ни - 2 хулигани, 2 деца със СОП, + 2 други болни деца. 
Но стискайте палци - утре ще се опитаме да си решим този проблем, поне с хулиганчетата да успеем да се разделим. С другите деца се работи, и има сериозен напредък. Проблема, е че те са много податливи на влияние и реагират на всички простотии.

Разбира се, че не е само тя. Аз не случайно споменавам и директора. 
Ако той не си е на мястото, няма кой да противодейства на хаоса в училище. Тръгва се, обаче, от класния и останалите учители. Но без "главата" да на място, няма как да се получат нещата.
Всяка институция сама определя правилата и санкциите за неспазването им, сама провежда контролът по изпълнението. Няма как друг да е отговорен за това, което се случва в нея.
И в нашето законодателство са предвидени механизми, вкл. и извънучилищни. Стига да има кой да работи по тях.
...
Оценките не са показател за нищо. Често те не са показател за реални знания и умения, за дисциплина и възпитание пък- съвсем. Нагледала съм се на хлапета с висок успех, постигнат с уроци и с домашна помощ, които нямат грам възпитание. Че и откъм обща култура ги няма много- много. На академични познания може и да го докарват, но това няма значение в случая.
Какво значи "добра", като квалификация за класната, не знам.