Според мен човек трябва да заживее сам, преди да се обвърже.
- Публикувана: 22 септ. 2015, 01:17 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2015, 21:32 ч.
Hапускане на дома
Ами аз съм почти на възрастта на авторката. Еми, не се виждам да се изнеса от нашите 
Просто от чиста елементарна гледна точка не виждам как ще успея да си намеря такава работа, с която да си позволя квартира, храна и (айде без дрехите, все тая за тях). Отделно уча, при това нямам как да си позволя отсъствие от лекции (дори било то по работа). Ще трябва и такси за обучението да плащам. А и все пак да успея, то тази "самостоятелност" ще бъде някак условна, може би дори илюзионна.
Принципно смятам, че нищо не е невъзможно, но все пак да се прави както и трябва и да си е свършена работа докрай. В смисъл пълноценно отделяне, реална самостоятелност.
И аз имам приятелки като тази на авторката. И по същия начин ми внушават с изказванията си, че съм недорасла на акъл за живота, че ще го раздавам "дечко" дълго време. Но те могат да си го позволят- да отидат да живеят със сестра, брат, приятелка в квартира и всеки човек да работи. Дори и да не е половинката, варианти за съжителство бол. И тук възниква въпроса ми - това реална самостоятелност ли е? Но имам и такива, които са на моето мнение.
Да, ще се изнеса от нас, все някога. Когато наистина ще мога да си го позволя и най-вече - отделянето, самостоятелността да бъде истинска. Защото всеки може да се премести в друго жилище, но мама или тати да претичват я с буркан ядене, я с някой лев или нещо друго. Или дори да ти плащат квартирата. И на това му се викало самостоятелност
Просто от чиста елементарна гледна точка не виждам как ще успея да си намеря такава работа, с която да си позволя квартира, храна и (айде без дрехите, все тая за тях). Отделно уча, при това нямам как да си позволя отсъствие от лекции (дори било то по работа). Ще трябва и такси за обучението да плащам. А и все пак да успея, то тази "самостоятелност" ще бъде някак условна, може би дори илюзионна. Принципно смятам, че нищо не е невъзможно, но все пак да се прави както и трябва и да си е свършена работа докрай. В смисъл пълноценно отделяне, реална самостоятелност.
И аз имам приятелки като тази на авторката. И по същия начин ми внушават с изказванията си, че съм недорасла на акъл за живота, че ще го раздавам "дечко" дълго време. Но те могат да си го позволят- да отидат да живеят със сестра, брат, приятелка в квартира и всеки човек да работи. Дори и да не е половинката, варианти за съжителство бол. И тук възниква въпроса ми - това реална самостоятелност ли е? Но имам и такива, които са на моето мнение.
Да, ще се изнеса от нас, все някога. Когато наистина ще мога да си го позволя и най-вече - отделянето, самостоятелността да бъде истинска. Защото всеки може да се премести в друго жилище, но мама или тати да претичват я с буркан ядене, я с някой лев или нещо друго. Или дори да ти плащат квартирата. И на това му се викало самостоятелност
Hие сме на по 20 години и според нея колкото по рано се отделим от семейството си и започнем да живеем самостоятелно, толкова по-лесно ще бъде в живота занапред, че който не го направи докато е време, после ще му е много трудно и ще съжалява.
Този аргумент "за" отделянето от родния дом е прекалено повърхностен и клиширан. Първо, точно определено време няма. Второ, отделянето предполага и осигуряването на достатъчно доходи за поемане на свързаните с това начинание разходи, което обикновено означава образованието да мине на заден план. Не разбрах точно кое ще е по-лесно занапред, но едва ли няколко години са от значение за улесняването на самостоятелния живот. Докато за спокойно завършване на висше образование, спестяване на някаква сума за старт от работа през ваканциите/летни бригади и т.н, определено има значение. Защото едно е да работиш, за да си плащаш наем и сметки, друго е основно да учиш и в свободното време да поработваш за лични разходи или спестявания. Не че е невъзможно да учиш и да работиш, но е доста по-трудно.
Хората са различни и няма строги правила. От моя опит ще кажа, че изнасянето от вкъщи на 19 ме направи самостоятелна, но аз се издържах наистина сама ( знаете,общежитията са евтини, в София работа-достатъчно и т.н.). А годеникът ми не е отделян от мама за повече от 4 месеца, ами много навици му липсваха( битови). Хубавото е, че има желание.
Та изводът ми е, че за мъж е по-важно да поживее сам.
Та изводът ми е, че за мъж е по-важно да поживее сам.
Да си кажа и аз ... За мен това да живееш самостоятелно, пък дори мама и тати да ти плащат квартирата, си е голям житейски плюс. Все си мисля, че по този начин, докато се учи или се работи ниско заплатена работа, все пак израстваш и придобиваш малко по-други умения. Ако мама и тати ти плащат квартирата, все пак ти си отговорен за това да ти е изчистено, да ти е подредено, да си планирал и следял заплащане на останалите сметки, да си планирал и следял какво има/няма в хладилника. Да си изхвърлил боклука 
и всичко това без подсещане. Сега да не ми скочите с аргумента, че това можеш да го вършиш и в дома на мама и тати Да, можеш, но винаги подсъзнателно ще знаеш/разчиташ, че може да го свърши и някой друг Според мен след 20-22 годишна възраст е най-добре да се изнесеш на квартира (и със съквартиранти е още по-добре даже, защото ще се научиш да се съобразяваш с хора, които имат различен светоглед, възпитание и битуване от твоето) пък дори и да не заплащаш сам квартирата. А и го има това родителите също да разчитат на детето - дали за компания, за винаги готова помощ и т.н. За моята най-голяма щерка - ще й препоръчам изнасяне, когато стане 1-2 курс в университета. Най-вече за да почувства и научи от опит всички описани по-горе неща (върши ги у дома, но друго ще е да е в "нейния дом", а и най-вече, защото не ми се ще да я натоварвам с обгрижване на сестрите й ..., а тя все се бута да го прави ... ами не й е това работата на 20 ...)
и всичко това без подсещане. Сега да не ми скочите с аргумента, че това можеш да го вършиш и в дома на мама и тати Да, можеш, но винаги подсъзнателно ще знаеш/разчиташ, че може да го свърши и някой друг Според мен след 20-22 годишна възраст е най-добре да се изнесеш на квартира (и със съквартиранти е още по-добре даже, защото ще се научиш да се съобразяваш с хора, които имат различен светоглед, възпитание и битуване от твоето) пък дори и да не заплащаш сам квартирата. А и го има това родителите също да разчитат на детето - дали за компания, за винаги готова помощ и т.н. За моята най-голяма щерка - ще й препоръчам изнасяне, когато стане 1-2 курс в университета. Най-вече за да почувства и научи от опит всички описани по-горе неща (върши ги у дома, но друго ще е да е в "нейния дом", а и най-вече, защото не ми се ще да я натоварвам с обгрижване на сестрите й ..., а тя все се бута да го прави ... ами не й е това работата на 20 ...) 
И двата варианти си имат плюсове и минуси... човек трябва да прецени за себе си кое е по-доброто.
Аз се отделих рано, от 14-годишна съм по общежития и квартири, вярно, било е много трудно на моменти от финансова гледна точка, но ако можех да върна времето назад, пак бих избрала този път... има неща, които човек преживява и научава само в такава ситуация, научаваш се да се справяш сам, да разчиташ само на себе в определени моменти, да се съобразяваш и общуваш с други хора, които са много, ама много различни от теб.
Имах много луди и шантави студентски години, които са един от най-хубавите периоди в живота ми, въпреки безпаричието, а може би и точно заради него
ако бях вкъщи, при родителите си, нямаше да преживея и половината от това... но хората са различни, ако човек обича домашния уют и уредения живот, сигурно ще се чувства по-добре у дома, отколкото на квартира... не бива да се абсолютизира единият начин на живот за сметка на другия.
Аз се отделих рано, от 14-годишна съм по общежития и квартири, вярно, било е много трудно на моменти от финансова гледна точка, но ако можех да върна времето назад, пак бих избрала този път... има неща, които човек преживява и научава само в такава ситуация, научаваш се да се справяш сам, да разчиташ само на себе в определени моменти, да се съобразяваш и общуваш с други хора, които са много, ама много различни от теб.
Имах много луди и шантави студентски години, които са един от най-хубавите периоди в живота ми, въпреки безпаричието, а може би и точно заради него
ако бях вкъщи, при родителите си, нямаше да преживея и половината от това... но хората са различни, ако човек обича домашния уют и уредения живот, сигурно ще се чувства по-добре у дома, отколкото на квартира... не бива да се абсолютизира единият начин на живот за сметка на другия. 
barabanche, не мисля, че на 20 задължително трябва да се изнесеш от вкъщи, за да докажеш, че си независим. Добре е обаче да изкарваш сама прехраната си вече, както и да помагаш за плащането на сметките у дома, ако можеш.
На мен ми се наложи да се изнеса на 19 и да заживея сама (не точно сама, а на общежитие), което си беше голям стрес, защото от уютния дом, в който бях обичана и спокойна, попаднах в мизерия, с хора, които не познавах. Връщах се всеки уикенд у дома, за да спя нормално и да видя хората, които обичам. Постепенно обаче си изградих нови познанства около университета и ми стана по-лесно да се откъсна от дома.
И наистина е вярно, че когато имаш сериозна връзка, е по-логично да заживееш с човека, с когото си, а не със семейството. Аз заживях с него на около 24 г, когато завърших университета и се изнесох от общежитието.
Това, че твоята приятелка усеща така нещата, не значи, че задължително трябва да направиш същото. Всичко е строго индивидуално. В момента няма логика да се изнасяш на квартира и да плащаш наем за нея, ако нямаш приятел или нужда от самостоятелност.
На мен ми се наложи да се изнеса на 19 и да заживея сама (не точно сама, а на общежитие), което си беше голям стрес, защото от уютния дом, в който бях обичана и спокойна, попаднах в мизерия, с хора, които не познавах.
Връщах се всеки уикенд у дома, за да спя нормално и да видя хората, които обичам. Постепенно обаче си изградих нови познанства около университета и ми стана по-лесно да се откъсна от дома.И наистина е вярно, че когато имаш сериозна връзка, е по-логично да заживееш с човека, с когото си, а не със семейството. Аз заживях с него на около 24 г, когато завърших университета и се изнесох от общежитието.
Това, че твоята приятелка усеща така нещата, не значи, че задължително трябва да направиш същото. Всичко е строго индивидуално. В момента няма логика да се изнасяш на квартира и да плащаш наем за нея, ако нямаш приятел или нужда от самостоятелност.
От опит споделям, че съжителството с родители във възраст над твоята не е полезно нито за теб нито за тях. 
..Т.е. личният си опит пренасяш върху същества които дори не познаваш?!?А стига бе 
Авторке,това е индивидуално за всеки..
Не гледай другите,а себе си.
Ако ти е добре при мама и тати,от къв зор да се изнасяш?
Моят опит пък показва, че когато някой е живял прекалено дълго сам, след това трудно заживява във връзка. Затова аз, макар отделена от нашите на много крехка възраст (на 11 заживях напълно сама уж под наблюдението на роднини), в съзнателна възраст съм гледала да не живея съвсем сама. Признавам си, че повече от три-четири дни пълна самота могат да ме докарат до депресия.
Що се отнася до грижите за домакинството, за способността да си преценяваш средствата, това е и вродена способност, и лесно може да се случи и в рамките на дома. Зависи от родителите. Моят мъж не се беше делил от родителите си, докато се събрахме, но майка му изключително много е разчитала на неговата помощ, така че той умее неща, които много други мъже не умеят. След смъртта на майка ми пък през летата, когато се връщах при баща си, аз самата имах много повече задължения, отколкото на мястото, където живеех в учебно време.
Дундуркането от страна на родителите предълго време не е полезно, но това, че отделянето непременно е необходимо и ще те направи самостоятелен, е клише, съгласна съм.
Що се отнася до грижите за домакинството, за способността да си преценяваш средствата, това е и вродена способност, и лесно може да се случи и в рамките на дома. Зависи от родителите. Моят мъж не се беше делил от родителите си, докато се събрахме, но майка му изключително много е разчитала на неговата помощ, така че той умее неща, които много други мъже не умеят. След смъртта на майка ми пък през летата, когато се връщах при баща си, аз самата имах много повече задължения, отколкото на мястото, където живеех в учебно време.
Дундуркането от страна на родителите предълго време не е полезно, но това, че отделянето непременно е необходимо и ще те направи самостоятелен, е клише, съгласна съм.
Аз лично се изнесох на 19-20 с подобни доводи за свобода и самостоятелност.
Но истината беше, че тотално не се разбирах с нашите и много страдах от това.
Но истината беше, че тотално не се разбирах с нашите и много страдах от това.
Иначе имам позната, която от 14 годишна живее отделно от родителите си. От малко градче е отишла да учи в по-голям град. Много години по-късно пак е изключително емоционално обвързана и зависима от семейството си, макар да живее в собствен дом и да има прилична заплата.
Авторката може чудесно да изполва времето за обучение, квалификации и подобни.
Барабанче, не мисля, че нашите мнения ще повлияят на твоето. Въпреки, че съществува вариант да се почувстваш още по-виновна.
Човек разполага според чергата си.
Ако можеш да се издържаш сама (наем, сметки, храна, други) и имаш желание да си самостоятелна, можеш да се изнесеш. Не е нужно да имаш връзка, за да живееш отделно от родителите си.
Ако, обаче, финансовото ти състояние не позволява 100% издръжка самостоятелно, то по-добре остани при тях.
Сега, и на мен ми е ясно, че е много удобно, докато бачкам, всяка стотинка, която печеля да си е само и единствено за мен, защото мама и тати плащат всички сметки и пазаруват, и не ми търсят и на мен сметка, обаче и приятелката ти е права, че колкото по-рано един човек стане напълно самостоятелен, толкова по-добре за него. Ми, утре ще си хванеш гадже, живот и здраве, и ще искаш той да идва да преспива у вас. Ще се чувстваш ли удобно? От вашите, от него? Дали и на тях ще им е приятно?! Ето ти един плюс за самостоятелното живеене.
Помисли, сложи си плюсовте и минусите на кантара и избери.
Човек разполага според чергата си.
Ако можеш да се издържаш сама (наем, сметки, храна, други) и имаш желание да си самостоятелна, можеш да се изнесеш. Не е нужно да имаш връзка, за да живееш отделно от родителите си.
Ако, обаче, финансовото ти състояние не позволява 100% издръжка самостоятелно, то по-добре остани при тях.
Сега, и на мен ми е ясно, че е много удобно, докато бачкам, всяка стотинка, която печеля да си е само и единствено за мен, защото мама и тати плащат всички сметки и пазаруват, и не ми търсят и на мен сметка, обаче и приятелката ти е права, че колкото по-рано един човек стане напълно самостоятелен, толкова по-добре за него. Ми, утре ще си хванеш гадже, живот и здраве, и ще искаш той да идва да преспива у вас. Ще се чувстваш ли удобно? От вашите, от него? Дали и на тях ще им е приятно?! Ето ти един плюс за самостоятелното живеене.
Помисли, сложи си плюсовте и минусите на кантара и избери.
На днешно време на човек му е трудно да се справи сам.Това да мога да се справям на 100 % сам и да се изнеса е илюзия.Така може и до 40г да си стоиш при мама.
Като се изнесеш може един месец да ти помогнат със сметки,друг с пари,я с буркани,мама ще дойде,ще вземеш от приятели нещо ,като ти трябва...но ще се научиш да си правиш сметката на парите,да ставаш ,като звъни часовника,да избереш да си огладиш дрехите или да пиеш кафе на центъра,ще разбереш и самотата..в крайна сметка врата на майка ти и баща ти ще е отворена за теб и винаги ще можеш да се върнеш ,ако нещо не се получи.
Като се изнесеш може един месец да ти помогнат със сметки,друг с пари,я с буркани,мама ще дойде,ще вземеш от приятели нещо ,като ти трябва...но ще се научиш да си правиш сметката на парите,да ставаш ,като звъни часовника,да избереш да си огладиш дрехите или да пиеш кафе на центъра,ще разбереш и самотата..в крайна сметка врата на майка ти и баща ти ще е отворена за теб и винаги ще можеш да се върнеш ,ако нещо не се получи.
Ми, утре ще си хванеш гадже, живот и здраве, и ще искаш той да идва да преспива у вас. Ще се чувстваш ли удобно?
