Сигурно сега като влязат ордите бежанци, рязко ще ти потрябва, подозирам, че това има предвид Популе.
- Публикувана: 22 септ. 2015, 01:17 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2015, 21:32 ч.
Hапускане на дома
Не смятам, че липсата на последователна политика по защита на държавата може да се компенсира с калашници, които населението ще сглобява и че една задължителна казарма дори на цялото остатъчно население, обитаващо територията на България, ще спомогне за решаването на такъв един проблем.
Вероятно смята така, щом двама до тук- аз и ти, мислим по един и същ начин. 
По- скоро избите ще ги ползваме за скривалища...
... ще вадим компотите и калашниците от избите.
Нищо градивно нямаше в казармата. Напротив, доста травми нанасяше.
Е, чак пък травми...Може да е нанасяла на някои мамини синчета травми, но като цяло каляваше мъжете и ги научаваше, че не всичко, което лети, се яде.
Майка ми, която е живяла в малко градче докато тръгнала на гимназия, помни няколко погребения на синове на техни съседи и роднини - войници в казармата. Смятай колко човека, за какъв период от време. А иначе нейн братовчед от друг град, единствено дете, чакано 13 години - много ясно, че глезен, така са го изтезавали в същата тая прехвалена каразма, че като им го върнали, не можел да ходи или да говори, бил като бебе и го учили отначало, и повече никога не се е оправил. Умря веднага, след като родителите му умряха.
По добре глезен, ама жив и здрав, отколкото труп в ковчег.
Аз съм родила син. И не желая той да бяга един ден. Предпочитам да знае как се сглобява Калашник, а не епилатор.
Всеки- с предпочитанията си.
По различен начин хората си вадят хляба, все пак.
Аз пък бих предпочела и двамата ми синове сами да решат как да вадят техния. Без да им се налага да губят време, здраве и живот за нечия чужда кауза.
Може би ако не беше разглезен, казармата нямаше да му се отрази така пагубно. Нормално като толкова години е гледан като писано яйце да му дойде нагорно живота в казармата. Затова казвам, че това дундуркане си е живо осакатяване на сина, който уж трябва да е научен на някаква физическа и умствена устойчивост. Не за друго, а за да му е по - лесен живота. Нали уж това искат родителите за децата си.
Како Сийке, дядо ми беше военен, чичо ми е военен, свекър ми също. Били са в три различни града. Всеки от тях е казвал, че е имало някаква случка, но това са били изключения, а не ежедневие.
Много ми е интересно, защо след като казармата е била така травмираща, мъжете, ходили в такава, разказват постоянно истории (забавни) от там, с такъв трепет и кеф?
Много ми е интересно, защо след като казармата е била така травмираща, мъжете, ходили в такава, разказват постоянно истории (забавни) от там, с такъв трепет и кеф?
Мисля, че извращенията от казармата от ония времена в сегашно време има как да не се допускат.
Иначе е било страшно, да. Изключения, наистина, но изключения с крайна жестокост и зверства. Имаме случай в семейството на роднинско дете-войниче, върнато в ковчег на родителите. Така и не се разбра от какво и защо, макар че се бориха години да разберат истината.
Въпреки това съм на мнение, че военно обучение под някаква форма е редно да се въведе ПОНЕ за момчетата. Би донесло ползи за индивида и обществото като цяло - повече ползи, от колкото негативи.
Иначе е било страшно, да. Изключения, наистина, но изключения с крайна жестокост и зверства. Имаме случай в семейството на роднинско дете-войниче, върнато в ковчег на родителите. Така и не се разбра от какво и защо, макар че се бориха години да разберат истината.
Въпреки това съм на мнение, че военно обучение под някаква форма е редно да се въведе ПОНЕ за момчетата. Би донесло ползи за индивида и обществото като цяло - повече ползи, от колкото негативи.
Како Сийке, дядо ми беше военен, чичо ми е военен, свекър ми също. Били са в три различни града. Всеки от тях е казвал, че е имало някаква случка, но това са били изключения, а не ежедневие.
Много ми е интересно, защо след като казармата е била така травмираща, мъжете, ходили в такава, разказват постоянно истории (забавни) от там, с такъв трепет и кеф?
Много ми е интересно, защо след като казармата е била така травмираща, мъжете, ходили в такава, разказват постоянно истории (забавни) от там, с такъв трепет и кеф?
По същата логика, по която жените, преживели тежко раждане, след време разказват само смешните и куриозни неща.
Паметта на човека е милосърдно услужлива - замита неприятните изживявания под килима и отгоре оставя само приятните.
По време на соца дисциплината беше жестока, но и тогава имаше сакатлъци всякакви. Но обикновено войниците ги гърчеха уставно и затова спомените им не са чак толкова лоши. Да те накажат да правиш лицеви опори на плаца или да те карат сутрин да бягаш няколко километра за загрявка не е извращение.
С идването на демокрацията стана страшно - точно тогава станаха модерни и извращенията между самите войници, често свръхсадистични (нали си спомняте случая на надутото с компресор през ануса момче), дисциплината рязко се влоши, защото войниците изведнъж придобиха човешки права, които, макар и хуманни в същността си, се отразиха неблагоприятно на сигурността им. Ще накажеш дневалния, че не си е свършил задълженията? Че нали майка му ще се жалва в министерството и ще те побъркат от проверки и наказания? Че може и да те уволнят - зависи кой е баща му и какъв се пада на министъра.
Това се оказа силно демотивиращо за свестните военни, които побързаха да се уволнят, а в армията останаха само най-крадливите и некадърните, които нищо друго не могат да работят.
Прекратяването на наборната служба и въвеждането на платената армия беше логично следствие. То така или иначе вече нямахме истинска армия.
В моето семейство има загинал в казармата. След това всички се считат за освободени.
Първият ми мъж е карал "истинска" казарма. Интересното е, че след това е бил много независим през следването, в друга държава, сам си е изкарвал парите, всичко. И след това се завръща в родната къща и там маминка успява някак да му изтрие всичката тая независимост и да го върне обратно на първото квадратче, правейки го силно зависим не само физически, ами и умствено. Само си остана с приказките за сапунки и чанч.
Вторият ми мъж е "мамин", много гледан, няма трайни увреждания от казарма. Обаче не е по-малко мъж, когато трябва да се справя със ситуации, дори действа по-решително и умно. И двамата на дърти години се върнахме за по 2-3 години при мама и тате, след това обаче се оправяме.
Така че- относително е, важното е да има мотивация и да искаш вътрешно да имаш независимост.
Иначе сега се чудя какво толкова са ми били любими някои манджички- просто навик. Сега имам други любими, ние си ги създадохме.
Гледам и някакъв тренд във Фейсбук- децата на 80-те им се включи генетичната програма и пекат чушки. Дори си пишат по стените- абе някой има ли чушкопек. Щото със смартфон чушки не се пекат. Но виж ако някой направи чушкопек, управляван през смартфон...
Първият ми мъж е карал "истинска" казарма. Интересното е, че след това е бил много независим през следването, в друга държава, сам си е изкарвал парите, всичко. И след това се завръща в родната къща и там маминка успява някак да му изтрие всичката тая независимост и да го върне обратно на първото квадратче, правейки го силно зависим не само физически, ами и умствено. Само си остана с приказките за сапунки и чанч.
Вторият ми мъж е "мамин", много гледан, няма трайни увреждания от казарма. Обаче не е по-малко мъж, когато трябва да се справя със ситуации, дори действа по-решително и умно. И двамата на дърти години се върнахме за по 2-3 години при мама и тате, след това обаче се оправяме.
Така че- относително е, важното е да има мотивация и да искаш вътрешно да имаш независимост.
Иначе сега се чудя какво толкова са ми били любими някои манджички- просто навик. Сега имам други любими, ние си ги създадохме.
Гледам и някакъв тренд във Фейсбук- децата на 80-те им се включи генетичната програма и пекат чушки. Дори си пишат по стените- абе някой има ли чушкопек. Щото със смартфон чушки не се пекат. Но виж ако някой направи чушкопек, управляван през смартфон...
И аз съм на мнение, че опре ли ножът до кокала на всичко ще се научиш. Обаче за целта е необходимо все в един момент да се изнесеш от вкъщи - рано или по-късно. Иначе трябва да чакаш да умрат мама и тате. Което може да се забави доста във времето.
Около мен хора мои набор все повече си правят домашно сирене и кашкавал, зимнини и домашен хляб - все образовани хора с добри професии, не домакини с цел по-здравословно хранене.
Дано не се налага да браним с калашник родината си, но дойдат ли такива времена всички вкупом се спасяваме. Да брани кой каквото иска.
Около мен хора мои набор все повече си правят домашно сирене и кашкавал, зимнини и домашен хляб - все образовани хора с добри професии, не домакини с цел по-здравословно хранене.
Дано не се налага да браним с калашник родината си, но дойдат ли такива времена всички вкупом се спасяваме. Да брани кой каквото иска.