Hапускане на дома

То ключовата дума е работят. Ако работят и 150-200 лв. са им не повече от 30% от заплатата, то тогава няма наистина какво да ги спре.

По въпроса кои са по-самостоятелни - момчетата или момичетата, искам да вметна само, че пропускате един важен аспект.
По стар народен обичай на момчето се гледа като на "наше" чедо, това, което ще остане да продължи името, рода и т.н., на което ще се завещаят къщата и имотите, докато момичето е "чуждо" - то ще се омъжи и ще отиде да живее при мъжа си. Все още в много семейства на децата от малки се промиват мозъчетата: на момчето се говори "когато ни доведеш снаха", а на момичето - "когато отидеш снаха" или "когато отидеш при мъжа си". Така децата от малки растат с убеждението, че момчето остава в родния си дом, а момичето трябва да го напусне.
Плюс това не забравяйте лафа за двете жени в кухнята, дори това да са майка и дъщеря. Напълно нормално е желанието на едно момиче да се отдели и да си има собствено домакинство. Да си свие свое гнездо. Докато момчетата не са чак толкова привлечени от идеята за собствен дом, на тях им стига само да имат самостоятелен терен за секс. И ако разполагат с такъв при мама и татко (нали се сещате за всички тези тавански стаи и сутерени, превърнати в любовни гнезденца?), нормално е да не бързат да отлитат от родния дом. Че да не са луди да си зарежат рахата? И често толкова много им харесва при мама, че не мислят да се изнесат дори и когато създадат собствено семейство. И са искрено удивени, когато рано или късно възникнат проблемите покрай съжителството на няколко поколения под един покрив.
Но когато детето вече е живяло извън родния дом, когато е свикнало да върти собствено домакинство, да си създава собствени порядки и удобства, малко трудно се съгласява да се върне обратно. Освен ако не се налага от някакъв житейски обрат, разбира се. И обикновено това е временно решение, само докато си стъпи на краката и отново отлети от родното гнездо.

Дори и в София не всички прохождащи в работата младежи са с първа работа на ИТ-специалисти или поне в кол-център, и в много случаи получават малко над минималната. За младеж или девойка, работещи в някой хранителен магазин за по 400-500 лева хич не е лесно да изкарат поне 200 лева за разходи, дори и със съквартиранти, още повече, че първоначално трябва да платят и депозит, че и комисионна, освен наема. С 400-500 лева заплата ще изкараш някак, ако не се налага да плащаш квартира, даже може и да се тупаш в гърдите, че си напълно самостоятелен и родителите ти не са ти дали един лев, докато живееш в апартамента, който те са ти приписали, нито си зависим имотно от тях.
Всъщност реално, колко от родителите, живеещи в провинцията, успяват да подпомогнат децата си със сума, по-голяма от тази за наема, след като те самите много често мизерстват? Ами то като ти пратят 100 лева месечно родителите, за да те подпомогнат с наема, е по-зле, отколкото тези, които нито лев не дават на детето, но са му осигурили жилище.

Love!, очевадно не си разбрала какво имам предвид под самостоятелност, очеизбодно просто. Къде споменавам, че мама трябва да тича с буркани? Би ли ме цитирала? Защото ясно неведнъж повторих, че този, който иска да живее самостоятелно, трябва да е готов за това.

Защо трябва да съм разочарована от нещо, за да имам такова мнение?
Имам двама сина и не желая да са мамини синчета, които не могат сами "задника да си избършат".-метафора.
После, имам поглед над познати семейства с момчета и как се "гледат" тези момчета.Давам пример с едното, другото е в по-мека форма, но приблизително сходно.Млад мъж, на 29 години, още живее с мама и тате.Мама носи, меси, готви, пере, чисти, тати купи кола и я поддържа.Синчето сАмо работи и се "грижи за всички свои потребности", както ти пишеш.Преди месец някъде, пътува за Сф и закъсва на магистралата.Веднага се звъни на тате да спасява положението.Между другото, аварията е пак, щото любимото отроче не е погледнало, че двигателят няма масло....понеже то не е научено да се грижи за нищо, знае, че има кой да ходи подир "гъза му".
Ами, сори, ама колкото и да си обичам децата, не желая да са подобни ....."некадърници".Защото в днешно време да не можеш да се оправяш с елементарни трудности, появяващи се в живота, си е некадърност.
Сещам се и за още по-фрапиращ случай:мама така ги беше "научила и обгрижила", че синовете й си останаха ергени.Единият вече е покойник, другият на около 55 и никога не съм го виждала с жена.Най-вероятно и той ще си умре сам...
Сигурно "вината" за подобно мислене е в моите наблюдения, но пак казвам, не познавам млад човек, който живее с родителите си и който сам се грижи за всичко свое, като да се пере всеки ден, да си пазарува и готви всеки ден (или поне да се грижи сам за храната си), обикновено разчита, че мама е напазарувала и сготвила ....да не говорим пък сам да се хване да изчисти къщата или да измие прозорци, или да боядисва стаята си, или да сменя крушки, или да намери техник за изгорелия бойлер например (нали си има баща, той да се погрижи за ремонтите).

Как` Сийка, така е.

А и разбира се, че младежите в голямата си част гледат мекото на баницата. Заради това, задължение на родителите е да ги възпитат да бъдат по-самостоятелни, от това идват  и задълженията, поемането на отговорност, степенуването на приоритетите. Не е полезно това вечно щадене и постоянните опити да се изземват задълженията му, уж с цел да му се помогне. Мечешка услуга е това, проличава си най-вече, когато мъжа създаде свое семейство, ако въобще успее.

"Аз не мога да разбера за какво влияние на родители иде реч за човек, който работи, изкарва пари, помага фифансово на мястото където живее и се прибира, когато и ако реши."

Голямо е влиянието. Променя мисленето.

Има разлика между това да се научиш примерно сам да се грижиш за себе си емоционално и това в кофти ден да се окаже, че мама е наготвила нещо любимо.

Темата се е превърнала в странна смес от смехотворни неистини, градски легенди и преекспонирани родителски страхове   Очевидно е кои от пишещите никога не са живяли самостоятелно, или ако са, не са успели да извлекат никакви ползи от това. Няма лошо, няма как човек да е попадал във всякакви житейски ситуации, все пак животът е само един, и то твърде кратък и еднопосочен. Въпросът не е да се осмива чуждият опит и да се превъзнася своя, а човек да има "очи" и да може да види както предимствата в чуждия, така и недостатъците на своя.

Аз съм съгласна донякъде за огромния проблем с привързващите и обсебващи родители - виждала съм го когато аз бях дете, виждах го когато с връстниците ми бяхме във възраст за отделяне, виждам го и сега, когато аз съм родител. Не знам защо отричате, че има огромна маса родители (не уточнявам пола нито на родителите, нито на децата!), които правят всичко възможно да притежават децата си, да ги държат в подчинение, благодарност и задължение доживот   Което пък сладко кореспондира с желанието на децата за по-лек, безотговорен и лишен от битовизми живот... Резултатът обаче не удовлетворява никого. И абсолютно всяка тема в подраздел "Семейни отношения" го показва.

Не разбирам точно от контекста обаче какво точно си мерите   . Защото съм живяла под наем с още 5 човека в изтърбушена тристайна панелка, но съм живяла (пак под наем) и съвсем сама в баровска къща във Владая. Нито едното ме е травмирало, нито другото - извисило. Просто опит. Както споменах в първия си пост - безцененен. За мен.

Стана ясно, че говорим за различни неща. Некадърници може да има и в просторно самостоятелно наследствено жилище,  което пък от своя страна е свързано с възпитанието вкъщи. Така че примерите, които даваш са избирателно подбрани, мога да дам много противоположни примери, но няма смисъл.
Последно! Имаш ли програма максимум кога малкият ти син трябва да напусне семейното ви жилище, за да не е накадърник? Доколкото имам спомен от споделеното от теб, той е над 18 г.

И този пример какво показва?
С какво това, че ще се прави ремонт някъде, майката създава трудност винаги?

Не ги създава, вижда ги и плаши с тях детето. Ти сега като се изнесеш- знаеш ли какво ще е, как ще се оправяш...

Чувала съм го не един път, вкл. от собствената си майка, преди да се изнеса за втори път. Ти няма да се оправиш, "ще глътнеш вода", как ще се оправяш с гладенето (ми как- не гладя, да не съм луда!), ти си неорганизирана, само седиш и четеш книги...изобщо беше се подготвила, че ще живея при тях не 2, ами 20 години, ако трябва.

Определено е така.За мен, от моя личен опит и наблюдения, един човек научава "какво е живот" чак когато заживее сам, без 24-часовата опека на родителите.
Докато живее под "топлия и грижовен покрив" на мама и тате, няма как да стане.Ако и да печели хиляди и да се грижи за всички свои потребности.  

Ама ето - това, че на теб ти се е случило, не значи, че е винаги.
Може и да се случва, но за мен е несериозно, меко казано.
Явно не се разбира, че в малкия град просто няма друга алтернатива - децата завършват и поемат пътя си, и щат, не щат стават самостоятелни. Къде, до колко и с кого - това вече е въпрос на личен избор. И мама и тате помагат, ако могат. И доколкото могат. Толкова е относително, и от толкова неща зависи, че обобщения и генерални заключения няма как да се правят. Според мен.

То не е само на мен, чувала съм го и в други ситуации. То се вижда как дори години след отделянето пак родителите се чудят детето дали се справя достатъчно добре самичко.

Във всеки набор има по да кажем 5-10% деца, за които още от детската градина с просто око се вижда, че трудно ще излязат на по-висока орбита.

18-19 годишните, поне в по-голямата си част, са сравнително зависими емоционално от родителите си-те са авторитетите и им се има доверие. Ако непрекъснато се втълпява на младежа, че няма да се оправи, че ще е много трудно, лошо, гадно, опасно и т.н., вероятно той няма да се престраши да поеме такъв риск, а и то с цената на разправии и драми. И не само това-не са един и двама тези, които живеят с усещането, че няма нищо по-естествено, дори създали свое семейство, да си останат вкъщи всички заедно. Още нещо, на което доста майки с охота се съгласяват и подкрепят.

Наистина се получава обсебване и зависимост-не говоря само за финансова, а за много по-лоша.