Hапускане на дома

  • 37 306
  • 591
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 4 272
Скрит текст:
План за живота на сина си нямам, но той има свой си план за своя си живот.На 19 е, ще учи на две места, има планове след първата година да намери работа (от единия университет дават възможност и предложения за такава), подхвърлял е разни намеци да се изнася, просто засега финансите му не позволяват.Брат му се изнесе, когато започна да работи и печели.
И колкото и да ми е мъчно за малкото ми "бебе", подозирам, че и той скоро ще отлети....  
Скрит текст:
Именно за тези възможности говорим. Да се отдели, когато има финансите за това. До превръщането на плановете му в реалност, а именно да започне работа след първата година в университета, би ли го нарекла некадърник? Не вярвам да му подпираш гърба цял ден с възглавници и да го храниш със златна лъжица. Както спомена за големия си син, той също се е изнесъл, когато е започнал да работи и печели, т.е. когато се е почувствал сигурен да поеме собствения си път. Това значи ли, че дотогава това не е имал никакви отговорности?

# 391
  • Другата България
  • Мнения: 42 332
С какво това, че ще се прави ремонт някъде, майката създава трудност винаги?

18-19 годишните, поне в по-голямата си част, са сравнително зависими емоционално от родителите си-те са авторитетите и им се има доверие. Ако непрекъснато се втълпява на младежа, че няма да се оправи, че ще е много трудно, лошо, гадно, опасно и т.н., вероятно той няма да се престраши да поеме такъв риск, а и то с цената на разправии и драми. И не само това-не са един и двама тези, които живеят с усещането, че няма нищо по-естествено, дори създали свое семейство, да си останат вкъщи всички заедно. Още нещо, на което доста майки с охота се съгласяват и подкрепят.

Наистина се получава обсебване и зависимост-не говоря само за финансова, а за много по-лоша.
Аз такива хора, като описаните, не познавам.
И ми звучи несериозно.
Затова и няма как да го коментирам.
Тези родители, които аз познавам, смятат, че детето трябва да се развива, а това няма как да стане в малкия град. Съответно отива в големия, и става самостоятелно. Лесно, трудно, постепенно - важен е крайния резултат.

# 392
  • Мнения: 1 622
Ако можеш да се издържаш сама, изнеси се. На 20 години трябва да се опиташ да живееш сама. Не си дете.
Иначе може и на 40 човек да живее с майка си и баща си, да изкарва 300 лв., тати да носи, мама да меси и да дават по някой лев от пенсията.
Ако не ти стигнат парите, когато се изнесеш, това ще те мотивира да намериш по-добра работа.

Ако си студентка обаче, (извинявай, не съм изчела цялата тема), бих останала вкъщи докато завърша и след това скоропостижно бих си намерила работа отново с цел да се изнеса.
На 20-25, е време да поемеш малко отговорности и да тестваш себе си.

# 393
  • Мнения: 4 272
А ти прочете ли назад какви примери дадох?    Laughing
И съответно прочете ли се сама, ти какви примери даваш?
Т.е., за хора, на 25-30 и нагоре, ВЕЧЕ работещи и добре печелещи, НО все още живеещи при мама.
Аз не говоря за деца, които до вчера са били ученици и в повечето случаи тепърва се ориентират какво-защо-и как.
Скрит текст:
Както писах, синът ми допреди месеци беше ученик, после кандидатстване, от 10 дена всъщност вече учи.....не очаквам от него да е чак такъв вундеркинд, че за три месеца след училище да е успял да хване юздите на живота си в ръце.Бих се замислила и бих предприела нещо, ако и след 5-6-10-на години все още се куми у дома.... Laughing   , което не ми се вярва, предвид характера и намеренията му.Ама кой знае....
[/quote]
Назад пишеш, че сина ти е на 19 г. и „така като гледам поне още 2-3 години ще е с нас“. В същото време се притрисаш за това, че 22-23 годишен мъж се отглежда като 2-годишно бебе, визирайки помощта на Златната ябълка към сина й. Т.е. написаното от теб има доста противоречиви моменти. Знам какво съм написала аз и то е, че млад човек може да напусне дома на родителите си тогава, когато е готов финансово за това. Т.е. когато работи. Не виждам нищо срамно или лошо, ако по някаква причина, докато се почувства напълно самостоятелен (такъв би бил примерът с малкия ти син, докато си намери работа) се налага да живее под един покрив с родителите си и поема част от разходите за това. Примерите за мързеливи консуматори, мъже с едипов комплекс, ревниви майки и други клинични случаи не искам да коментирам. Мисля, че говорим за нормални отношения между нормални хора.

# 394
  • Мнения: 17 231
А ако семейството има достатъчно финанси, да осигури жилище на детето си/ децата си пак ли ще са мамини дечица?

# 395
  • София
  • Мнения: 5 499
За казармата е най-добре да нямаш никаква умствена дейност.  А унижението се приемаш за нещо нормално.

+1
Само тези хора имат романтични представи за казармата и онези, които прилагаха извращенията, направо рай им беше.
Един мъж не е ли мъж, чакай ти казармата да го направи.
Нищо мъжко няма в това да са ти поднесени наготово основните неща, да ти кажат, че не трябва да мислиш, а само да изпълняваш подадените команди.
Освен това повечето неща, които са ги карали, свързани с личните им неща в живота отказват да ги вършат. В казармата са ги правили, защото са били принудени, няма как да станеш и да не си оправиш леглото, да правиш сапунка и т.н. И - изненада, намирали са сили, въпреки запълненото време и физическо натоварване  Laughing но определено ги приемат за унизителни и познайте на кого ги прехвърлиха в живота си след уволнението Laughing да си оправиш леглото в казармата е мъжко!, в къщи - "Аз съм мъж, как ще оправям легло" Mr. Green

Военното училище е друго нещо, да  Peace

Така като ви слушам, все едно в казарма сте били - да, ама не. Имала съм 2 гаджета войници - един моряк и един в триъгълника на смъртта, както го наричаха. Та от тях знам - нищо не ти поднасят на тепсия в казармата, точно напротив. Научаваха ги практически на всичко - от патриотизъм и любов към Родината, чест, уважение, сваляха им самочувствието до реалното ниво (щото сега всеки тъпак има самочувствие до небето), до това да могат да боравят с оръжия, карти, топография и пр., специфични умения в зависимост от рода войска, в която служеха - подводничари, моряци, летци, строители, армия, танкове и пр., та свършиш с това да чистят, гладят, готвят, че някои и да пишат - няма не мога, няма не искам. И между другото, това, че после мъжете не вършеха тези работи у дома си не беше, защото не могат, а защото се смяташе, че ако една жена не върти домакинство, не е никаква жена. Има разлика. Ако мъжът ти простираше навремето, щяха да те разнесат из целия квартал, че си мързелива и парясница. Дано да разбираш - навремето нравите бяха различни.

Последна редакция: чт, 24 сеп 2015, 19:58 от Popule

# 396
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
А ако семейството има достатъчно финанси, да осигури жилище на детето си/ децата си пак ли ще са мамини дечица?
Виж, че няколко пъти,различни потребителки натъртиха, че явно апартамент, който си получил в наследство, не се брои за самостоятелност и се води грижа от мама и тати.

# 397
  • Другата България
  • Мнения: 42 332
 Grinning Аз като четох, няма нещо, което според 1-2 мацки да не се води като такава грижа, така че въпросът е много, ама много индивидуален и зависещ от гледната точка.

# 398
  • Мнения: 24 065
А ако семейството има достатъчно финанси, да осигури жилище на детето си/ децата си пак ли ще са мамини дечица?
Виж, че няколко пъти,различни потребителки натъртиха, че явно апартамент, който си получил в наследство, не се брои за самостоятелност и се води грижа от мама и тати.

Не точно грижа, но е помощ. Особено, когато прохождаш в самостоятелността си. Но понеже няма как да видиш другата алтернатива, да не ти е дадена подобна помощ, затова не можеш да я оцениш обективно.

# 399
  • София
  • Мнения: 5 499
А ако семейството има достатъчно финанси, да осигури жилище на детето си/ децата си пак ли ще са мамини дечица?
Виж, че няколко пъти,различни потребителки натъртиха, че явно апартамент, който си получил в наследство, не се брои за самостоятелност и се води грижа от мама и тати.

Не точно грижа, но е помощ. Особено, когато прохождаш в самостоятелността си. Но понеже няма как да видиш другата алтернатива, да не ти е дадена подобна помощ, затова не можеш да я оцениш обективно.

В Европа повечето жилища са наследствени. Ако семейството може да си позволи да даде наследствен апартамент на децата си, защо не? Поколения обитават едни и същи жилища. НО, условието е, в апартаментът да не живеят родителите. Има един много готин сериал "Абатството Даунтън". Направи ми впечатление едно изказване на лорда, който беше собственик на имението, по повод парични проблеми и изправен пред алтернативата да продаде Даунтън той каза: "Аз съм само пазител на това имение. Наследил съм го от предците си и ще го предам на наследниците си. Това е моята роля в живота." Така че, ако човек живее в семейно жилище отделно, без родителите си, пак си е самостоятелен. Поддръжката на имот също иска средства, за да не загуби цената си.

# 400
  • Мнения: 1 385
Интересно ми е авторката на темата какво мисли след всичко, което се изписа  Wink

# 401
  • Мнения: 5 513
А ,ако родителите починат и се наследи апартамент пак ли е помощ и си мамино детенце? Или тогава ще казваш -Ми какво да правя умряха и го наследих.Аз не го исках,ама те гледай как ме прецакаха.

Когато има повече имоти и са достатъчно за всички какъв проблема в това,че детето ,внука се нанесъл?
Пък и едва ли родителите са купили 3-4 апартамента.Най-вероятно някой са наследствени от техните родители ,баби и т.н

# 402
  • Мнения: 24 065

В Европа повечето жилища са наследствени. Ако семейството може да си позволи да даде наследствен апартамент на децата си, защо не? Поколения обитават едни и същи жилища. НО, условието е, в апартаментът да не живеят родителите.

Няма лошо да дадат, щом имат желание и възможност, ама нека не се бием в гърдите, че сме по-оправни от завалийките, които са били на квартира и са им помагали в началото родителите с някое дребно левче,  с което не може да се плати и 1/3 от наема.

За живеенето в жилището няколко поколения, смятам, че ако собствениците не са съгласни, няма как да стане, дори и новото поколение също да го иска.

# 403
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Самата идея на напускането на дома е самостоятелност и независимост. Не виждам лошо ако живееш в семеен имот стига да се гледаш и издържаш сам. И обратното - не е налице самостоятелност дори и ако живееш отделно, ако мама постоянно идва да ти шета и да ти носи буркани и щайги със зарзават.

Съгласна съм, че на 20-тина години няма как да имаш средствата да се изнесеш сам /освен ако нямаш добре платена работа/. Аз се изнесох към 22г, но заедно с мъжа ми. Тогава взимах 240лв., наемът беше 300лв. Наехме си супер стар и отвратителен апартамент. Беше на последен етаж и с изцяло външни стени, спяхме на едно гадно легло с някакви дунапрени, а през зимата с две печки едва успявахме да докараме 16 градуса в стаята. Абе беше пълен отврат. Майка ми е прекрасен родител и виждаше къде и как живея, но никога не дойде да ми каже "Ох, маме, в каква дупка живееш, прибирай се в къщи", нито ми е носила храна и пр. /аз си признавам, че бих предложила да доплатя на детето си разликата в наема за по-хубаво жилище/ Малко по малко си стъпахме на краката и се изнесохме в хубаво жилище. Та мисълта ми е, че понякога това, което вади очите на родителите, е реално стимула за децата им да драпат нагоре в живота.
 

# 404
  • Мнения: 28 780
Аз не разбрах защо темата придоби толкова черно-бели окраски.
Или се изнасяш от къщи и родителите ти те зарязват да се оправяш сам/а в живота - никакво плащане на квартири, такси за университет, режийни, пази боже пък да ти дадат готово жилище в ръцете, или си налягаш парцалите и им висиш на вратовете до пенсия. Или поне докато не спечелиш от труд или от тотото достатъчно пари, за да си купиш сам/а жилището.
Средни нюанси няма. Чичко-паричковци, женени любовници, които да плащат наем и разноски за любовното гнезденце - няма. Гадже със собствено жилище също няма. Живееш сам, но родителите помагат - също не може. Специалности, които не позволяват да учиш и да се издържаш сам - също няма.
Само или-или.

Общи условия

Активация на акаунт