Колко дълго отнема на разбитото сърце да си събере парченцата?

  • 11 835
  • 65
  •   1
Отговори
# 30
  • SF
  • Мнения: 25 068
Да, аз не казвам, че на сутринта след раздялата е дошла новата любов или вече я чакаме. Едно ново запознанство, за да се превърне в любов, му трябва време. Или пък не чак толкова много време. Simple Smile Но от това колко дълго или кратко е то, зависи и колко дълго или кратко ще се тръшкаме по стария партньор.

Между другото, не мисля, че силата на една любов и болката след загубата й зависят от това колко дълго сме били заедно с човека.

# 31
  • София
  • Мнения: 3 280
Не прочетох всички мнения, но като цяло съм съгласна със Зандали.

Въпреки всичко има любов и любов. От една голяма и силна любов човек се възстановява по-дълго. Аз съм преживявала една такава раздяла преди доста години,  но това, което си спомням е, че бях опустошена около три месеца - напълно емоционално съсипана. Преодолях го напълно след 7 месеца, когато си позволих да се влюбя отново. Още се усещаше болка, но затихваща. През това време започнах много нови неща, работих повече, всяка вечер след работа се срещах с приятели, ходих на спорт, танци и ми оставаше по-малко време за мислене.
Нямаше намесени деца, обаче. Не знам как би било, ако имаше, навярно адски трудно и по-бавно.

# 32
  • Мнения: X
10 години! Трудни години....... Сега мисля, че връзката е била неперспективна но страдах много....

Ето един човек като мен... И на мен 10 години ми отне. Аз поначало знаех, че връзката е безперспективна.

Сега се научих да не ми пука толкова. Строго спазвам и безконтантна зона, ако искам да преодолея някого. Никакви следения онлайн, никакви зяпания на снимки, четене на смси и чатове. И никакво "нека си останем приятели, защото сме мноооого зрели и над нещата". Sunglasses Адиос!

# 33
  • София
  • Мнения: 1 303
Някъде бях чела, че трябва да мине половината от времето през което сте били заедно.
Тогава вече душата е излекувана .  Peace
това е от Сексът и градът... Кари го констатира  Laughing Laughing Mr. Green

# 34
  • Мнения: X
Ама моля ви се, ако беше така, броят на самотниците щеше да е значително по-голям...

# 35
  • Мнения: 2 265
Мили хора, колко дълго ви боля?

Максимум 5 седмици. Може би звучи фантастично, но по-дълго не съм тъжила за някого Simple Smile .

Като чета как другите плачат ежедневно с месеци наред, се чудя аз ли не съм наред newsm78 .

Последна редакция: ср, 30 сеп 2015, 18:26 от СлънцеЛуна

# 36
  • Мнения: 287
Мили хора, колко дълго ви боля?

Максимум 5 седмици. Може би звучи фантастично, но по-дълго не съм тъжила за някого Simple Smile .

Като чета как другите плачат ежедневно с месеци наред, се чудя аз ли не съм наред newsm78 .

Индивидуално е....зависи дали си влюбчив, ревнив, раним, самочувствие, ако някой те изостави дали наистина обичаш човека или навика да си с него...Някои тъжат цял живот и не допускат след това никой до себе си, други пък започват де се хвърлят от връзка на връзка, търсейки човека, който ги е изоставил и понеже не го намират те отново остават сами...

# 37
  • Мнения: 1 844
За мен прекаленото дългото страдание по някого не означава голяма любов към него, а голяма нелюбов към себе си, съчетана със склонност към виктимизация, мелодраматизъм и лабилен вътрешен свят.
Разбира се, че една нежелана раздяла е нормално да бъде изстрадана, с всичките му тръшкания, рев, гледане в една точка..и въобще всички негативи. Но това трябва да е рамкирано в някакъв срок, а не да се разлее в живота ни с години..или пък да превземе целия живот.
С един човек светът не свършва, колкото и да е любим. Поставени пред избора, Той или Аз, винаги трябва да избираме себе си. А оставяйки се на страданието и депресията твърде дълго, всъщност избираме него и предаваме себе си. Това никога не си струва - особено пък за една отхвърлена любов.

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Ако си вложил много, ако с цялото си същество си повярвал, че тази Любов ще е завинаги, ако връзката е продължила много и/или е свързана със съвместно живеене и/или деца, тогава е неизбежно сърцето да го боли. Много да страда. Възможно и дълго. Колкото до мен, максималното време, за което съм тъжала, е около година.

# 39
  • Мнения: 6 395
Като е за пръв път е гадно......след това вече имаш опит и знаеш, че не е края на света и  боли, боли, ама не си безнадежден и знаеш, че ще мине. Важно е и да имаш приятели в тоя момент, значително помагат. След 7 годишна връзка с ученическата ми любов, с която живеехме заедно и бяхме на крачка от брака и ми изневери и се държа мега мръснишки.......бях решила, че е края на света, ама ми мина за няколко месеца. Разделихме се април месец, изкарах страхотно лято с приятели, междувременно и най-добрата ми приятелка от детството ме предаде и прекъснахме отношения.........та беше тежка година, ама пък след това дойдоха истинските неща. И да не ми се е вярвало тогава, било е за добро ...всичко  Wink

# 40
  • Мнения: 662
Ако е разбито качествено,никога няма да събереш парчетата. Не става въпрос кога можеш да правиш секс ,защото това го можеш на другия ден след раздялата.Става въпрос опустошената ти душа да се научи да чувства,усеща вс. наново.За това иде реч тук.

# 41
  • Мнения: X
От три години съм влюбена в мъж, по-млад със седем години. Проблемът е, че имам мъж и дете, които не бих оставила никога. С младежа всичко започна като интелектуално приятелство-не можехме да спрем да си говорим - за всичко. В един момент се появи привличане, което след известно време не бяхме в състояние да скрием нито от самите себе си, нито от другия. Но и двамата имаме силни спирачки - нищо не се случи. От една година не сме се виждали, въпреки че офисите ни са на 800м разстояние. Писали сме си няколко пъти с повод и без. Все още се прокрадва истината- нищо не се е променило в нас, но си налагаме да не общуваме, за да предпазим другия. През повечето време си живея кротко и си го обичам кротко и неизискващо. Дори свикнах с липсата на контакт. В други моменти ми идва да крещя, да му се обадя, да ида при него. Сега нямам нищо-нито приятелство и безкрайни разговори, нито изживяна една нощ, за да знам какво ще е да съм в ръцете му. Вероятно нищо особено няма да е и ще се разочаровам, което ще ме откъсне от него. Дори няма да имам повече оправдания да мечтая за това. Но ме е минал и един ден без да мисля десетки пъти и да водя въображаеми разговори с него. С ума си знам, че това е безумие и че вероятно сама удължавам драмата си като не спирам да мисля за него. Но и знам, че ще ми мине. Някой ден-когато реша да се откъсна от безплодните мечти и да се върна в реалността.

# 42
  • Мнения: 287
От три години съм влюбена в мъж, по-млад със седем години. Проблемът е, че имам мъж и дете, които не бих оставила никога. С младежа всичко започна като интелектуално приятелство-не можехме да спрем да си говорим - за всичко. В един момент се появи привличане, което след известно време не бяхме в състояние да скрием нито от самите себе си, нито от другия. Но и двамата имаме силни спирачки - нищо не се случи. От една година не сме се виждали, въпреки че офисите ни са на 800м разстояние. Писали сме си няколко пъти с повод и без. Все още се прокрадва истината- нищо не се е променило в нас, но си налагаме да не общуваме, за да предпазим другия. През повечето време си живея кротко и си го обичам кротко и неизискващо. Дори свикнах с липсата на контакт. В други моменти ми идва да крещя, да му се обадя, да ида при него. Сега нямам нищо-нито приятелство и безкрайни разговори, нито изживяна една нощ, за да знам какво ще е да съм в ръцете му. Вероятно нищо особено няма да е и ще се разочаровам, което ще ме откъсне от него. Дори няма да имам повече оправдания да мечтая за това. Но ме е минал и един ден без да мисля десетки пъти и да водя въображаеми разговори с него. С ума си знам, че това е безумие и че вероятно сама удължавам драмата си като не спирам да мисля за него. Но и знам, че ще ми мине. Някой ден-когато реша да се откъсна от безплодните мечти и да се върна в реалността.

Добре дошла в клуба! Аз живея с мъж 9 години по малък от мен вече 2 г./не казвам по млад, защото и аз се чувствам млада/ Grinning Въпроса ми към теб е-защо след като не можеш да оставиш мъжа си/детето няма нужда да го оставяш, то винаги ще бъде твое/, защо се опитваш да се забъркваш? А този човек отговаря ли на чувствата ти или те има като сексуален обект, или просто като колежка?Така както описваш инициативата е твоя, което не е добре. Само от два стола да не паднеш на земята.Защото има вероятност пича да флиртува, той няма какво да губи/не казваш дали е семеен/, на път си да се влюбиш, но помисли си дали си заслужава...аз бях вече разведена когато се срещнахме, той също...и двамата нямахме какво да губим и вече 2 г.сме заедно, живеем на семейни начала, все още тръпката, страстта, любовта не си е отишла, но времето ще покаже...

# 43
  • Мнения: X
Maggi, въпросът да си разваля семейството заради отношението си към този човек никога не е стоял на дневен ред. И да-взаимни са както чувствата ни, така и желанието ни да не се вкарваме в неприятности-той мен в изневяра, аз него да си губи времето с жена, с която не може да създаде семейство, защото вече имам такова. Няма да давам повече подробности, защото темата не е за това. Тя е за разбитите сърца. Споделих моя опит. Аз сама си разбих сърцето като влязох в тези отношения, не си позволих да ги консумирам и сега сама си сърбам надробената попара. Със сигурност последните постове на авторката и Вихрогонче касаят моя случай. Затова и писах. Ще ми мине, когато му дойде времето.

# 44
  • Мнения: 287
Maggi, въпросът да си разваля семейството заради отношението си към този човек никога не е стоял на дневен ред. И да-взаимни са както чувствата ни, така и желанието ни да не се вкарваме в неприятности-той мен в изневяра, аз него да си губи времето с жена, с която не може да създаде семейство, защото вече имам такова. Няма да давам повече подробности, защото темата не е за това. Тя е за разбитите сърца. Споделих моя опит. Аз сама си разбих сърцето като влязох в тези отношения, не си позволих да ги консумирам и сега сама си сърбам надробената попара. Със сигурност последните постове на авторката и Вихрогонче касаят моя случай. Затова и писах. Ще ми мине, когато му дойде времето.

Само да не стане прекалено късно, докато чакаш да ти мине.Искаш да кажеш, че се се влюбила, или си на път и чакаш да ти мине.Не, ако искаш това да се случи бягай надалеч от този младеж, или ако не искаш да си разбиеш семейството.

Общи условия

Активация на акаунт