Проблемно дете в класа

Дзвер, не си оспамил темата.
Но повдигаш важен въпрос - къде е балансът между информираност и конфиденциалност. Чии интереси са по-важни - на болното и агресивно дете или на пострадалите от болестта му.
Признавам си, че не знам има ли нормативна уредба и какво пише в нея. Разсъждавам принципно. И честно казано не съм сигурна кое е по-правилно.

Вероятно важна е дозата. Едно е (цитираното от тебе) - да посочиш поименно на база рутинно изследване потенциално опасни деца (между нас казано, даже и като възрастен човек все се пробвам да "взривя психо-тестовете" или поне да се "гъбаркам". Търся клишетата (казано научно логиката) и пиша според целта, а не каквото мисля). Съвсем различно е отношението ми към конфиденциалността, ако има потенциална опасност да бъде наранено физически друго дете.
Просто си разсъждавам, кое е по-важно - тайната или болката (не дай си боже физически увреждания).
То е ясно, че децата нямат вина. Вината е във възрастните. И все пак трябва ли едно дете да тормози 25+ деца и да застращава здравето им (днес реже с ножица дрехите, а утре какво ще реже? ръцете, лицето, очите....).
Просто си мисля, че си зариваме главата в земята. Правим се, че няма проблем - Ама моля ви се, в БГ у-ще насилие НЯМА.

И на агресивното дете, и на пострадалите деца интересите са важни. Със сигурност агресивното дете не се чувства щастливо и трябва да му се помогне. Не пиша голи теории в зашита на агресивните деца, да не ме разберете погрешно. Дъщеря ми в предучилищната беше обект на терора на едно такова момченце. Както писах по-горе, в първи клас я записах в друго училище и си реших проблема. Но ми беше жал и за агресивното момченце- беше един такъв глупчо, който никак не беше щастлив и си го изкарваше на другите ( и деца, и възрастни). Но, за да се помогне на такова дете е нужно съдействието на майката. Нужна е и съвместна работа на учители, психолог, ръководство на училището. В моя случай, а и в случая на авторката тези неща липсват. Тогава човек се спасява сам. Аз си преместих детето. Жал ми е за болното и агресивно дете, но моето ми е по-мило.

Владетелю на желанията, писали сме едновременно.
И на мене ми е жал за агресивните деца. Те също са жертва.
НО - да не си ми насреща, ако моето дете е тяхна жертва (няма да повтаря, но с едно изказване кротнах 4 мъжки майки, чиито деца тормозеха моята девойка).
Обаче проблемът остава. Не за нашите, за другите деца. 

Остава. И ще си стои при наличието на безхаберно ръководство и несъдействаща майка. Истината е, че сега от дистанцията на времето ми е жал за "нашия малък терорист", но тогава, като го видях да рита 6-годишната ми дъщеря в корема и тя да се превива, как не го убих на място, не знам.

Моля авторката на темата да каже за кое училище и кой клас става въпрос. Вероятно тук четат и други родители на деца от този клас. Не питам за имената на детето, така че не виждам проблем да се посочат останалите данни.

the wishmaster,
проблемът остава. Неприятно, но факт.
Познавам те виртуално и съм сигурна, че аз и ти ще намерим  спасение. Факт, "моето ми е по-мило" и по закон - носим отровност само за "моето", чуждото - не е наша отговорност. Но морално - дали е така.
Аз съм кротка, по принцип. Настъпят ли ме - хапя жестоко. Да кажем, че майките на по-хиперкативните деца ме обявяват за "онази лудата майка". И съветват отрочетата си да внимават с моето гардже, "защото майка й е неконтролируема и ще ни създаде ни много проблеми".

Но има и друг проблем, за който не се говори. ВРЪЗКРАСТВОТО И ПОЛИТЕЧЕСКИЯТ ЧАДЪР ЗА ДИРЕКТОРИТЕ.  Директорите са несменяеми и недосегаеми (поне те така се възприемат).
Ако случайно директорът е свестен - ОК. Да, ама рядко се случва. Много често директорът е нечие протеже и не му пука от жалбите. Така де той е директор, заради политическо решение, има железен чадър. А децата - кучета ги яли.
В София има надежда - не се знае кой родител къде работи и какви връзки има ... и някои директори имат едно наум. Но пак е гадно - ако имаш връзки, твоето дете ще има директорска/учителска  протекция. Нямаш ли - да свиква, че в БГ най-важни са законите на джунглата - бой и чалга.

За съжаление си права. И на децата се гледа като на стока, от която имат икономическа изгода, а не като на деца, които имат нужда от обучение и грижа.

А, когато политическият чадър е над абсолютно безхаберен директор, става страхотия.

Здравейте ! От скоро съм регистрирана и до сега не съм писала ,но ще си позволя и аз съвет относно проблемното дете. В класа на сина ми също имахме такъв проблем като имате предвид , че той  беше в 10 клас.Директорката ни каза,че единственият законов начин да се премести младежа в друго училище е само ако родителят пожелае и новото училище се е съгласило да го приеме . Тогава всички родители казахме ,че ще преместим децата си /те са клас от 19 човека/ в други училища и да избира каква бройка ученици ще загуби 1 или 18.  Както се досещате намери начин и сега момчето е частен ученик. Будете сигурни , че ако има желание директорката може да реши проблема-има много вратички. Не оставяйте нещата така , вие сте в правото да защитите детето си.Надявам се , че нашият случай ще ви е от полза.

не бих искала да споменавам кое е училището,мисля че имам това право,пуснах темата за да прочета съвети дадени ми от хора сблъсквали се с проблем като нашият

   Тук директорката леко Ви е излъгала. На педагогически съвет ученикът може да бъде изключен, стига да има основателна причина за това. Още повече , че той би трябвало да е над 16 години, т.е. не подлежи на задължително обучение и училището не е длъжно да му търси ново място, където да продължи образованието си.

Разбирам родителите, които не искат да има проблеми в класа на детето им, но смятам, че въпросът има и друга страна - тази на проблемните деца и техните родители. Няма специализирани училища за проблемни деца. Трябва да бъдат интегрирани и трябва да им се помогне. Трябва да им се осигури помощ от специалисти и да се овладее агресията, която е основният проблем.

Аз разбирам, децата да са действително с диагноза и да имат нужда от специализирано училище. Но в 90% от случаите се касае за крайно неглижиране, невъзпитание и абдикирали родители. В последните години на всяко невъзпитано дете му лепват "проблемно". От проблем до проблем обаче има голяма разлика.
Работила съм с деца, с диагноза, съучениците ги приемат, когато ясно и открито се говори за това: какъв е точно проблема, от какво се поражда, какви са следствията, от какво се нуждае човек с такава диагноза и какво може. Тогава децата дори участват активно, помагат, защото се обсъждат нещата, родителите са наясно и от двете страни и работата върви. Когато обаче едно дете е просто невъзпитано, родителите не се появяват на родителските срещи-ти можеш само да гадаеш "има ли, няма ли проблеми от здравен характер", но че проблеми има-е видно. Има ужасно много такива изпуснати деца, на които им се лепва нещо, само за оправдание на поведението. Истината е, че децата с диагноза не са невъзпитани и се овладяват и се интегрират добре като цяло. С много малки изключения.
В такива случаи, на изпуснати и описани като проблемни деца, дори аз не желая вече да хабя сили и енергия и нерви, на сила да вкарвам там, където те не искат. Няма виновни-невинни тук. В крайна сметка има общество, има правила, и ако не положиш усилия (процеса следва да е двустранен), аз не те искам в обркъжението ми (и на децата ми).
Та не искам да разбирам. Не може, не е възпитателно най-малкото за останалите, които виждат постоянно съобразяване с проблемното, и нула съобразяване с тях. Постоянно се минава между капките от проблемното, а при тях за най-малкото и хоп-забележка. Един път дъщеря ми се прибра със смешна забележка, за ненаписано домашно (не помня вече, забравено ли, объркана програма ли-това е без значение, защото ненаписаното домашно е било факт заради някакво объркване.) Забележката е написана само на нея и още две деца, които никога не са ходили без домашни, инцидент просто. На останалите-не. На два индивида, които не само домашни, ами и по принцип не работеха, пречеха, биеха се, спрягаха се за проблемни (инциденти имаше много), на въпроса защо не им напишат забележка, отговорът бил-ами аз всеки път им пиша, той файда няма, за какво да им пиша. Това е показателно-как всички в един момент абдикират, защото се толерира "различността" и всичко е замазано и прикрито зад вълшебната реплика "той е с проблем".

Това не е вярно. Има специализирани училища. Има помощни училища. Има ресурсни центрове, които могат да обучават детето в къщи, ако диагнозата го прави непригодно за социална среда. Има програма за лични асистенти, която плаща на родителите заплата (и то не малка), за да си стоят в къщи и да си гледат болното дете. Всичко е измислено. Друг е въпросът дали родителят иска да се възползва от предоставените възможности. Съгласна съм, че специалните деца трябва да бъдат интегрирани, но когато е възможно. Не с цената на всичко. Със сигурност не и с цената на здравето и сигурността на останалите деца.

В България лошото е, че проблемните деца стават проблем на учителката. Осигурява се ресурсен учител, който е по няколко часа, много често отсъства. Имала съм наблюдения в Германия - там ако трябва специален учител ще му осигурят, но няма да го оставят да тормози децата и учителката.
Савина, помощните училища са за деца с умствена изостаналост. А да затворим в къщи децата с проблеми е най-лесно нали?