Проблемно дете в класа

От цялата тема това е единственото, с което съм съгласна:

Ще напиша няколко неща с крехката надежда, че поне някой от вас ще се замисли, вместо само да съди:

Как точно решихте, че родителите неглежират детето, като не ходят на родителски срещи? Или тук пишат само домакини или със собствен бизнес? Не във всички частни фирми с удоволствие ще ви пуснат от работа няколко часа по-рано, за да отидете на родителска среща.

Относно психолога - а вие бихте ли завели детето си на психолог, само защото някой ви е посъветвал? И то когато знаете, че детето минава през нормална фаза на адаптация, а не е в някакво болестно състояние. Особено ако в момента изграждате доверие помежду си и го заведете някой да се рови в душата му и да разруши и малкото, което сте постигнали?

Детето не възприема училищния материал - ами няма начин да го възприема, ако е осиновено преди няколко месеца. Това би обяснило и агресията. Едва ли щяхте да знаете, че е осиновено, ако е осиновено като бебе. Много ми е интересно, ако на вашите малки съкровища им се наложи да поживеят по улиците, да заспиват гладни, защото някой в дома им е взел храната, ако са бити и унижавани, ако са научени да крадат и просят преди да могат да говорят, как ли ще реагират след това? И преди да ми извъртите думите - не казвам да се толерира лошото поведение. А вместо да нападате проблемното дете, да поговорите с децата си, да им обясните защо то се държи по този начин, че не е свикнало да има приятели, че когато искат да играят с него то ги приема като врагове. Ако те вземат да се държат нормално към него, може да се изненадате и от неговото поведение. Дори и нищо да не постигнете точно с това детенце, поне вашите деца ще научат нещо.

И последно - не бързайте да съдите. Не знаете на какво ниво е било това дете преди няколко месеца, може да има огромен напредък, за който даже не подозирате. Копирам ви една притча:

Преди да  решим, че осиновителите неглижират децата си нека да си помислим защо биха го направили? Говоря за осиновяването. Да не им обръщат внимание? Да не ходят на родителски срещи?

vanibo, винаги чета постовете ти с интерес в другия форум, защото споделям повечето ти мнения и се радвам на компетентността ти   
В този случай обаче има нещо, което явно ти е убягнало. Да, никой няма да заведе ей така, по съвет на някой си детето си на психолог, най-малкото защото няма читав психолог работещ с осиновени и осиновители,  който да се съгласи на това. Практиката е 2-3-4 срещи с родител/ите на детето и чак тогава, ако прецени за необходимо с детето започва да работи (обикновено) друг психолог. Ако прецени, че срещите с родителите са достатъчни за подпомагане на адаптацията на детето и за разрешаване на проблемите работата продължава само с родителите. Такава е практиката, казвам го от опит!
А точно по време на адаптацията на детето помощта на психолога е най-необходима, защото той е нещо като преводач за родителите на емоциите и на действията му и повярвай ми, това дърпа го силно напред в развитието!
Спирам, за да не спамя повече, но продължавам да твърдя, че работата с психолог само би облекчила, а защо не и да разреши проблемите, които повдигна дамата, пуснала темата!

За детето, за което става дума в темата до сега не е напълно ясно дали не е с умствена изостаналост. Щом "не прихваща грам от училищния материал". Но ставаше дума за децата със СОП по принцип. Споменах помощните училища, защото в предишния пост се твърдеше, че няма специализирани училища в Бг, което не е вярно. А да ги затворим в къщи не е нито лесно, нито добре за тях. Разбира се, че е най-добре, ако проблемът е решим той да бъде решен и детето да посещава масово училище. Но ако е нерешим и трябва да избираме между това болното дете да се обучава в къщи и това да наранява децата в масовото училище - да, смятам, че първото е за предпочитане. За всички.

Savinа, има специализирани училища. Няма начин в тях да приемат дете без умствена изостаналост, независимо от поведението му. Далеч съм от мисълта, че може да тормози другите деца. Искам да кажа, че ролята на държавата е да интегрира проблемните деца и да се погрижи да няма тормоз над другите. Изглежда пак социалната функция се вменява на горките учителки и на нас родителите.

Една корекция. Социалната функция е успешна, само когато е споделена между родителите, учителите и държавата. Докато всеки я прехвърля на другите като горещ картоф, пиши я бегала въпросната функция.

Иии така онзи ден в четвъртък т,нар. от мен "проблемно дете"получи поредната си криза в клас.Дъщеря ми се обади по телефона че се нахвърлял и удрял  част от съучениците и хвърлял кофата за боклук крещял, чупил моливи линии и каквото хване посягал с ножица на едно от децата,донесъл от вкъщи нокторезачка с ножче на нея.И това докато дойде психоложката да го изведе от класната стая.Предстои поредния разговор с директорката който ще проведеме аз и още 3 родитела между временно 2 деца се махнаха от класа ни точно заради него.

Значи, едно е да пречи на учебния процес, друго е да застрашава живота и здравето на децата. Не, че първото е похвално, съвсем не! Но това посягане с ножица и подобни действия е изключително опасно. На ваше място не бих разчитала само на разговор с директор, а моментално бих сезирала всички възможни институции, от които зависи разрешаването на проблема.

последен път изчакваме обещаното ни от директорката или да премине на самостоятелна форма на обучение или да го местят в друго училище,ако не стане преминаваме по нагоре към инстанциите

Анелка,

стискам палци. Само внимавайте докато чакате да не стане инцидент.

И при срещата с директор - поискайте да се води протокол, който да се подпише от двете страни. Може да помолиш приятел/ка да дойде да води протокола, така вие ще внимавате в разговора.
И ако ви разтакават, не забравяйте вълшебните думи - Протести и Медии. Работят доказано. Ако имате нужда от писач на писмо - свиркайте. Успех!