Майка ми пишеше бележки със стрелки - не знам защо. Примерно, яденето е във фурната - стрелка. На масата има пари - стрелка. Моите приятелки много се забавляваха с нейните бележки. Тъй като живеех срещу училището, след часовете цяла тумба отивахме у нас да тарашим къде какво има за ядене и нейните стрелки винаги ни повдигаха настроението.
За клеветенето - моите момчета не се клеветеха. Ама и аз не им давах възможност, де. Като имат нещо спор, им казвах: оправяйте се, разберете се, не ме интересува кой крив и кой прав, няма аз да ви казвам какво да правите. Това "ти си по-голям, отстъпи" никога не съм го ползвала, несправедливо ми е някак. Но пък веднъж много се смях: Една приятелка, която се ожени на "стари" години за онова време, към 35-36 год.,си взе мъж няколко месеца по-млад. И веднъж те се карат за нещо, а свекърва й не изтърпя и й каза "Жени, ти си по-голяма, мама, отстъпи му, че иначе до утре трябва да ви слушаме."
Тази жена беше свекърва-мечта. Тя пристигаше от провинцията с няколко Бурди, платове и идеи и докато поседи тук месец-два, ушиваше на снахата тоалети за два сезона, като през цялото време шеташе из къщата, правеше най-вкусните сладкиши и манджички, посрещаше нас, безбройните й приятелки, вечно усмихната, невероятна жена.
Много завиждах аз на приятелките ми за свекървите, защото почти всички бяха много добри жени.