Публикувана: 1 окт. 2015, 11:28 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2015, 20:03 ч.

Искам да кажа ... (56)

44 195
734
1

Отговори

# 645 10 окт. 2015, 00:43 ч.

Мнения: 1 972

Цитат на: Тонка* в пт, 09 окт 2015, 20:43

Цитат на: Barefoot Kontesa в пт, 09 окт 2015, 20:16

Като чета за 7 годишните фръцли...

Това към дъщеря ми е насочено, нали?
Ще те помоля да се въздържаш от подобни квалификации. Peace

Сега вече разбирам защо повечето в темата се въздържат да споделят каквото и да било.
Накрая ще останат водещите теми като кокошите тръни, кваса и стоте рецепти за тиквички.

Е, ти преди няколко поста я нарече пикла, какъв е проблема, че така "скачаш" newsm78

# 646 10 окт. 2015, 07:34 ч.

Мнения: 13 235

Съвсем лично мнение- аз си мисля, че понякога относно децата сме обременени от стереотипи.
Вярно, че трябва да са самостоятелни и да вършат всичко сами, но не мисля, че е особено поражение ако в моменти , когато трябва да се пести време има нещо фатално да им се помогне.

Моето дете също не умееше да връзва връзки.Малко се позапали като тренираше хокей, но там дори и аз не успявах добре да ги вържа, има някакви особености и по-големи деца помагаха.

Сутрин му оставям подредени дрехи, не си ги избира сам от гардероба, често го "загащвам"като го видя разпасан, случвало се е като стане да започне да си облича новия потник върху пижамата и аз наистина тогава фуча.

Но няма друг у нас с когото така бързо и лесно почиствам къщата и подреждам шкафове. Нито мрънка, че се туткам, чака търпеливо, подава ми предметите.Заедно готвим, той ми прибира прането още от три годишен,

Иначе да, случва се да стоя до банята и да го гледам в "замръзванка" как държи четката за зъби и чака неизвестно какво за да започне да се мие Simple Smile

Така че, елементите на несамостоятелност не ме притесняват особено, като се има пред вид цялостното поведение и умения на детето .

За протокола- скоро стана на 10 Simple Smile

# 647 10 окт. 2015, 08:44 ч.

Мнения: 22 036

Да ви имам проблемите Joy

. Няма не научили се деца (говоря за деца без специални нужди). Ще се научат в някой момент, а вие няма и да си спомняте за "мъките" Simple Smile

.
Тонка, ти си едно дете, както и аз, а и Кати. Аз си признавам, че много ме лигавеха и докато не се изнесах от къщи буквално и една чиния не бях измила, но влязах в час за около месец.

Зет ти, до около 7 години не можеше да си връзва връзките (по моя вина, защото бях мързелива и купувах залепящи се Simple Smile

). Не помня кофа започна да се къпе сам, май беше на около 6, но на кумата ми дъщеря и се къпеше сама от 3. Всички деца са различни, а и ние като родители сме различни, така че няма правила.

Сега, като майка на пубер, който не ми дава да го пипна бих ви посъветвала да не бързате с порастването Grinning

. Радвайте им се докато ви дават. Те, така или иначе ще пораснат, а и повечето родители са нормални и няма да допуснат патологии и пълна зависимост.

Скрит текст:

днес бившия дойде да ми помогне и ми каза "мило". По навик, но и двамата се посмяхме Simple Smile

# 648 10 окт. 2015, 09:12 ч.

Мнения: 13 131

Ама аз не коментирам самостоятелност и несамостоятелност. Той може всичко, сигурна съм че повечето, дори всички могат. Още в градината ги учат и се справят от доста по-малка възраст, по-скоро вкъщи се отпускат. При нас например подобно нещо при баща му няма как да мине, но виж при мен си е нещо нормално. Аз по-скоро го приемам и като начин на комуникация някаква. Сутринта идва и ми казва - Мамо, трябват ми чорапи. Докато отида, беше си взел. Вчера обаче, аз съм прилегнала и задрямала, беше се изкъпал и легнал и никой не го е подканял. Това за мен беше изненада, всяка вечер преди да тръгне към банята обикновено има по няколко покани, а след това дълго виси по халат, мотае се, подвиквам, в повечето случай му давам дрехите аз. Когато обаче съм заета и вижда, че не мога, сам си вади - много добре знае кое къде се намира и може. Още повече, че като сгъвам прането, той си го слага в шкафа. Така, че на мен не ми тежи и се радвам, когато мога да помогна, колкото повече растат, толкова по-малко нужда от нас ще имат.

Даунче Hug

, че то винаги ще сте си мили. Една близка се раздели с мъжа си по много грозен начин, иницииран от него, изключително труден и натоварващ развод. Е всичко приключи пролетта, преди около месец я търсил за помощ, нямало на кой да се обади. Този мъж защо не разбра, че каквото и да става те винаги ще си останат най-близките след 20 годишен брак, въпреки развода.

# 649 10 окт. 2015, 09:20 ч.

Мнения: 29 257

Не съм съгласна, че едно дете = лигавене. Моето е едно, но не понасям лигавщини. Което не означава, че не я гушкам и по 1000 пъти на ден не и казвам, че я обичам
Отиваме на преглед, стискайте палци

# 650 10 окт. 2015, 09:27 ч.

Мнения: 22 036

Е ти какво имаш предвид под "лигавене". Мен ме "лигавеха", защото имаха време да вършат нещата. Живеех с нашите и с баба (по едно време бяха две баби). Шетаха си и не ме караха да върша нищо.
Казах за синът ми - купувах обувки с лепенки, защото мен ме мързеше. Не съм му позволявала да се държи зле, просто си давам сметка, че сме му предоставяли доста неща и удобства. Ако имам три, ще ми е трудно.

# 651 10 окт. 2015, 09:31 ч.

Пловдив
Мнения: 27 174

Цитат на: Down Under в сб, 10 окт 2015, 09:27

Казах за синът ми - купувах обувки с лепенки, защото мен ме мързеше. Не съм му позволявала да се държи зле, просто си давам сметка, че сме му предоставяли доста неща и удобства. Ако имам три, ще ми е трудно.

Ами не

Аз фактически имам време и досега го обличам, защото го обличам за една минута, а той ако го прави му трябват петнайсет. Обаче реших, че не може да продължавам така. Третия е много обгрижвано дете, аз го обличам, братята му закопчават якето, е до кога? Laughing

Той още години ще има братя и мен да му помагат, ама да го оставим безпомощен ли? Laughing

Иначе за обувките с лепенки си права - и аз купувам такива от мързел.

Сутрин всички стават в 6:30, обикновено децата са преди мен, пускат телевизора и си вземат униформа от купчинката (блуза и тениска по 5 еднакви от размер на всеки), ставам аз и казвам кой панталон ще обличат големите (различни) и давам дрехи на малкия, който обикновено се излежава. Баща им си е взел душ и отива да маже сандвичи, всички мъже закусват, някой дава и на котарака. Аз влизам за душ. Излизам. Всичко живо отива да си мие зъбите (аз смятам, че е по-правилно да ги мият след закуска). Малкия ОЩЕ не се е облякъл, едва е изял три хапки от каквото и да е имало за закуска. Хващам малкия, карам го да изяде още три хапки, обличам го, помагам му със зъбите, мърморя. Другите отдавна са забравили, че са яли, с измити зъби си слагат сандвичи и ябълки в раниците. Всички излизат в коридора да се обуват, големите помагат на малкия с якето. Баща им и аз излизаме последни след бърз оглед дали всичко е изключено. Връзвам малкия, а големите са се вързали сами. Вече е 7:30. И отбръмчаваме. Кой ви изглежда най-обгрижван?

Последна редакция: сб, 10 окт 2015, 09:42 от Янтра

# 652 10 окт. 2015, 09:43 ч.

Мнения: 5 940

Моето мнение е, че всеки човек има нужда от пространство, в което да е малко по-свободен, да няма прекалено много правила, да разпуска. Предпочитам децата ми вкъщи да се чувстват по- неограничени, а не да бягат от страх навън и да правят каквото си искат. Почти съм убедена, че най-недисциплинираните деца в училища и детски градини и въобще в обществото, са тези, които вкъщи са държани по-строго. Дано бъдещето да не ме опровергае.
Моето дребното се къпе само от тригодишно /с бате двамата/, брат му не си спомням точно откога. Но пък малкото още спи до нас, а понякога и брат му се настанява Embarassed

Никога не изисквам от децата повече от това, което ние с баща им правим. Не сме много прибрани и големи подреждачи, та не очаквам и те да са супер в това отношение. Но голямото проявява интерес към готвенето и вече няколко пъти е готвил абсолютно сам /манджа, не филии с нещо/.
С обличане и пр. малкото се справя отдавна - сигурно от година и половина, но заспива още с биба Embarassed

В детската градина - не, но вкъщи още не мога да се справя. А това си е голям срам на тази възраст и предполагам, че вредно.

# 653 10 окт. 2015, 09:44 ч.

Мнения: 762

Добро утро, за децата и помагането си говорите. И аз като Даун ще кажа, не бързайте да пораснат. Времето лети и не разбираме кога са станали големи. Липсва ми времето, когато беше малка. Сега е 14 г. с една глава над мен, рядко се гушка вече, не я реша, сама си прави закуски и т. н. Онзи ден се размислих, че още 4 г. и ще отлети и ми стана тъжно.

# 654 10 окт. 2015, 09:47 ч.

Мнения: 22 036

Янтре, "изтърсаците" са най-добре Simple Smile

. Аз не знам дали съм ти писала, но имам колега с 5 момчета, през две години раждани (пробвали са за момиче явно Joy

, две са близнаци де), но и при тях най-малкия е най-обгрижван. На 9 е сега, но още му казват "бебето". На тази жена и се чудя просто, защо ходи на работа. То е истинска военна стратегия да ги води по разни занимания.

Елисана, и аз така се чувствам Simple Smile

. Да са живи и здрави, пак ще ни търсят. Аз преоткрих връзката си с родителите ми като пораснах, ама истински.

# 655 10 окт. 2015, 10:02 ч.

Мнения: 13 131

И ние купувахме обувки с лепенки. Не знам дали е лигавене, но на нас ни беше по-добре да е с такива Laughing

Янтра, той е малкият принц Laughing

, а пък и с двама батковци винаги ще се намери желаещ да помогне Simple Smile

И ето - като не е само детето то пак има помощ от брат, сестра, а тези които са сами няма кой да им помогне и затова го правят майките Simple Smile

Какво всъщност означава лигавене? Как разбираме, че едно дете е разлигавено. Виждала съм легнали на земята и тропащи с крака, пищящи, ровещи в чужди шкафове, но това по-скоро ми прилича на зле възпитано, а не разлигавено дете.

Елисана, от лятото това си мисля - как бързо растат. Като беше малък го натоварвахме в колата и отиваме и си вършим работата по план, сега е различно. На 12 е, не е много голям, но не е и малък. Има си уговорки с приятели, за пица, за кино, с други приятелчета от Варна, Бургас се "среща" в интернет. Случва се да каже, след половин час ще се чуя с еди кой си. Реално вече не правим планове с мъжа ми без да сме го питали него. Снощи пак го питах, утре след курса какви са ти плановете, съобразявам се, неуместно е да му кажа - не ме интересува, че си се наговорил отиваме еди къде си. Той от своя страна винаги когато се уговаря ни пита - удобно ли е, да отида на пица в толкова часа, удобно ли е да гледаме филм в еди кой си мол. Говориме с него като с голям човек, разбира, не се тръшка. И точно това си мислех, че след 4-5 години ще ходи сам и няма да има същата нужда от нас...

# 656 10 окт. 2015, 10:07 ч.

София, Младост
Мнения: 2 446

Хм, аз си мислех, че много ги обгрижвам моите, пък се оказа, че съм ги оставила да се оправят сами Crazy

. Голямата-на 10 е абсолютно самостоятелна-от избора на дрехи, до това да си проготви елементарен обяд. Връзките на обувките си връзва от детската градина.
Малкият на 3г-се храни сам, сега се у1и да се облича -помагаме му, но и в градината много помагат да се случват нещата по-бързо Laughing

.
Гушкането си е отделна работа-всяка вечер си го гушкам и приспивам малчо. :за:

# 657 10 окт. 2015, 10:11 ч.

Мнения: 13 131

Вчера попаднах на индийска поговорка, съвсем случайно, но в момента искам да я споделя, по повод порастващите ни деца, може и да я знаете, но все пак Simple Smile

„Детето е гост в дома ти: нахрани го, научи го и го пусни да си отиде“.
Да го нахраниш – всеки глупак ще се справи, да го научиш – това вече е по-сложно,
а да съумееш още от първите минути след раждането да започнеш да го пускаш на свобода – това вече е любов.

# 658 10 окт. 2015, 10:29 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Обличам и къпя, когато бързам иначе се оправят сами.
Връзки и двамата не умеят още да връзват на почти 8 и
6 са, лепките са удобство. С първия по-се стараех и отделях
време на тези умения, сега ме домързява да си призная.
Моя изтърсак е много подреден, останалите са разпилейковци.
Не обича да му помагат, но пък умее да бъде "драма куин"
в невероятни ситуации, за да постигне своето. Шарени са Simple Smile

# 659 10 окт. 2015, 10:30 ч.

Мнения: 13 235

От мързел или практичност, дори за себе си купувам обувки с лепки.

В края на есента обикновено нося ниски, спортни обувки.
Винаги избирам да са с лепки, а не с връзки. От един вид съм си купувала досега поне три чифта, различни цветове.

Като съм имала обувки с връзки или маратонки не е имало случай да не се развържат сами.А уж умея да вързвам от ДГ още.

Препоръчани теми

Естетични корекции по тяло, лице и т.н. - 28 тема

Звездни компромати - 315 част

Прием на ученици в първи клас в общинските училища - София - 6

737
Училища

Томболи, игри, конкурси, награди и подаръци, анкети (72) - март'2018

2 311
Развлечение

Причина:

Причина: