Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 320

"Както знаете, ние направихме дарение за кампанията ЛОСЕВ, по случай рождения ден на Енгин Акюрек.
В 18 часа на 24 октомври имахме среща с Енгин на снимачната площадка в Бебек. Донесохме за подарък торта и дръвче в саксия с предмети от МСП. В 18 ч. ние пристигнахме в район Бебек на снимачната площадка.Поздравиха ни и ни поведоха нагоре (по стълбите на вилата), там ни посрещна г-жа Йозлем Дурак.
Енгин беше в градината и говореше по мобилния си телефон; когато ни видя, направи жест за „добре дошли”. Преведоха ни през двора до него. Енгин се приближи и поздрави с ръкостискане всяка от нас.
Ние много се вълнувахме, разбира се Енгин и г-жа Йозлем Дурак усетиха нашето вълнение, но им беше приятно.
Г-жа Йозлем ни каза, че това, което сме се заели да направим, е много благородно дело – да съберем средства за децата, болни от левкемия. Енгин се съгласи с нея, каза че това е забележителен проект и е чудесно, че така ще помогнем на децата. Добави, че той се гордее, че има лично участие в тази кампания (не мога да кажа, че това са дословно неговите думи, но смисълът е такъв).
След това заговорихме за различни други благотворителни акции, проведени през последните години. Енгин попита за нашата акция от предходната година, „Посади дърво” и дали са пораснали вече дръвчетата, при което направи един много мил жест с ръка.
Отговорихме, че горичката си е негова и той винаги може да отиде и да я види с очите си. После му напомнихме за акцията с библиотеката, а той помнеше името на училището: „Училището се нарича „19-и май”, нали?” В този момент г-жа Башак и г-жа Йозлем ни попитаха дали желаем нещо за пиене, а ние от вълнение дори не можахме да отговорим, тогава Енгин поръча чай за себе си и за нас. Г-жа Башак настоя за шоколад, но Енгин се отказа от него, въпреки, че той самият не се нуждае от никаква диета – доста е слаб и изглежда в отлична форма, без шкембе и т.н.
След това той ни попита дали гледаме сериала КПА и какво е мнението ни, в отговор ние попитахме честно ли иска да му отговорим, а той: „Разбира се, че искам”. Казахме му за някои от забелязаните от нас грешки, за проблемите със звука, той отвърна, че те са заради вятъра при снимките навън. А когато ние казахме, че рекламата на новите епизоди е лоша, той ни отговори, че рекламите винаги са лоши. После говорихме за художествената режисура, а г-жа Йозлем каза, че те са в течение на тези неща. Енгин добави, че снимките на първите серии от втория сезон са били много трудни, но можем да бъдем уверени, че по-нататък всичко ще бъде направено по-добре.
Попита ни с какво се занимаваме в личния ни живот. Говори със всяка от нас поотделно, а когато две от нас казаха, че са студентки по право, той вметна: „Значи вие гледате сериала от друг ъгъл”, а ние отговорихме „да, и в сериала има юридически грешки”, на което той отговори: „Да, така е, но сериалът е сложна история, ние се стараем да свеждаме грешките до минимум, защото да се снима криминална и любовна история едновременно е доста сложно.”
По-нататък той доста дълго говори за това, че подобни примери са малко в турската кинематография, че обикновено сериалите са или само любовни, или само криминални. После ние му казахме, че имаме още един подарък за него и му подадохме макета на градината на Тек от ВКЕМ. Той много хареса подаръка, разопакова го, зарадва му се и каза, че е много интересен. Двамата с г-жа Йозлем го разгледаха в детайли и благодариха.
След това продължихме да разговаряме и ние му казахме, че той има много фенове, както и че ние, неговите фенове вече се познаваме помежду си и общуваме като едно членове на едно семейство. Той ни изслуша усмихнат, със сияещи очи, каза, че това му е изключително приятно и си личеше, че е така. Г-жа Йозлем добави, че вероятно сме били сърдити за дългото мълчание от тяхна страна. Ние отговорихме, че не сме се сърдили, но е имало време, в което сме били доста обезверени.
Изобщо атмосферата беше много дружелюбна. Например, Енгин попита: „А какви са отношенията ви с г-жа Йозлем?” Ние се разсмяхме, а г-жа Йозлем с усмивка каза: „Феновете не ме обичат много, нали? Кой ли обича мениджърите!” Тук всички се засмяхме.
След това Енгин каза: „Аз напълно сериозно искам да ви попитам нещо, което не разбирам. Аз почти не използвам социалните мрежи, вие откъде научавате всичко за мен?”
Той зададе този въпрос по много мил начин, а ние му разказахме какво се случва в Туитър. Г-жа Йозлем и Енгин се разсмяха и това беше един много забавен момент.
После г-жа Йозлем предложи всички да се снимаме за спомен, г-н Шинаси ни снима всички на място, после поединично, а г-жа Йозлем го помоли после той да ни изпрати снимките.
Една от нас, на име Мерве, помоли да заснемем видео заради всички, които са се включили с парични дарения в акция Лосев, за всички които искат да видят Енгин. Нещо, като послание от него, че това е нещо, което много фенове чакат.
Уговорихме Енгин да направим видеото, г-жа Йозлем ни попита: „Ако се каже „фенове от целия свят”, правилно ли ще е”, ние отговорихме, че наистина е така, после направихме видеозаписа, който видяхте.
След това, докато си говорехме помежду си дали да не си направим селфи, Енгин ни чу и каза: „Хайде, снимайте”. Ние и без това не бяхме на себе си от вълнение, но когато той каза: „Моите ръце са дълги, нека аз да снимам”, беше тоооолкова страхотно... и ето че направихме селфи.
И още, по време на разговора, когато той ни попита дали ни е харесал филма, а когато г-жа Йозлем ни попита за това дали не се сърдим за дългото мълчание, Енгин каза, че вече е говорил в репортаж за това, че е актьор и предпочита да говори предимно за работата си.
После ги попитахме дали може Енгин да духне свещите на тортата, която донесохме, г-жа Йозлем отговори: „Разбира се, че да”. Донесоха тортата, Енгин духна свещичките, а ние му обърнахме внимание на посвещението, че 12 октомври е нашето чудо. Той ни обясни, че никак не го бива със социалните мрежи, че няма практика от работата с тях. Г-жа Йозлем каза: Да, ти изобщо не ги разбираш, затова аз стоя в Туитър (имаше предвид своя акаунт artistanbul). Той хапна от тортата, която бяхме донесли, каза: „Ммммм вкусно” и настоя и ние да си вземем от нея. И отново беше ужасно мил.
След това ни каза, че сме попаднали вече в пиковите часове и сигурно ще хванем задръстванията, попита всяка от нас къде живее.
Приятели, честно, искам да кажа, че Енгин е много дружелюбен, много сърдечен човек. Въпреки огромната си популярност, той не се е възгордял. В разговор е така внимателен и възпитан, че това не може да не впечатли събеседника.
Невъзможно е да предам с думи какъв е той. Искам да кажа още нещо: тембърът на гласа му не прилича на гласовете на нито един от показаните от него герои, той разговаря спокойно и уравновесено, не прилича нито на Йомер, нито на Керим, нито на Мустафа, нито на Кадир, нито на Тек. Тонът му е съвсем различен. Ние наистина се гордеем с това, че сме негови фенове.
Още: на Енгин му харесват всичките ни проекти, но особено се зарадва на проекта за помощ на децата, болни от левкемия, на това, че ще им подарим радост и за това, че и той лично има участие в него.
Дойде време да си тръгваме, той се сбогува с всяка от нас поотделно, прегърна ни и ни целуна за довиждане и това беше един вълнуващ момент! После г-жа Йозлем също ни целуна за довиждане.
Изпратиха ни до долу, а ние трябва да кажем, че г-жа Йозлем е много хубав човек, тя прояви голямо внимание към нас, въпреки, че програмата за снимки е много натоварена и да се отдели време за разговор с нас е било много трудно. Тя е добра и мила жена. В началото на срещата беше малко притеснена, но след като се запознахме, се успокои. Въпреки че ние се бяхме приготвили да си вземем довиждане с ръкостискане, те искрено ни прегърнаха и целунаха и помолиха да предадем на всички огромен привет.
И докато правехме селфи, тя отбеляза: „Браво, успяхте дори Енгин да уговорите за това”, а ние и казахме, че сме виждали, че той вече го е правил и преди, тогава тя погледна към него и учудено възкликна: "Ах, ти, Енгин!" и двамата се разсмяха. Всъщност, първото селфи направи Енгин, но не успя да вмести всички в кадъра и изобщо да се направи селфи беше трудно, затова г-н Шинаси ни снима, а Енгин протегна ръка сякаш той го прави"