Моля ви кажете малко повече за сънната парализа. На мен ми се случа такава от време на време и ми е любопитно какво точно означава. При мен е в момент, когато съм полуспяща, полубудна, и искам да се събудя, но не мога, сковано ми е цялото тяло и не мога да помръдна, и сякаш душата ми започва да се блъска в тялото ми с желание да излезе, но не може и съм като затворник, така се усещам. Като гипсирана съм, не мога да помръдна ни крак, ни ръка, нито пък да си отворя очите. Много е неприятно, но до 1-2 минути успявам и се събуждам. Като се разрових в нета го самодиагностицирах като сънна парализа.
- Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
Ай, ай, ай, прочетох последните страници на предната тема! Четох за летенето на сън, за това страшно усещане за пропадане, за числото 11, за ясните и детайлни сънища....
Аз не съм вярваща, не съм суеверна дори. По-скоро знам, че нищо не знам. На моменти се чувствам сякаш има нещо, което трябва да открия за себе си. Едно такова желание е, което периодично ме обзема. Честно казано всичко в този дух обаче поставям някак в един ъгъл и заключвам. До следващия път, когато по някаква странна причина пак прочета нещо и отново отворя това ъгълче.
Беллора, аз също имам спомен от кръщенето си (1г). Всъщност тук прочитам от вас, че това е нещо нормално. До сега по този въпрос съм говорила (по-скоро всичко е отивало на шега) с не повече от 10тина човека и никой от тях не е споделял толкова ранни спомени. Поради тази причина го смятах за едно от странните неща в живота ми. Сигурно и всичко останало се е случвало на много хора. Но както писах, рядко задълбавам в тези тематики.
Изключително ми беше интересно да прочета края на предната тема и тази до сега. Благодаря, че сте споделяли!
Аз не съм вярваща, не съм суеверна дори. По-скоро знам, че нищо не знам. На моменти се чувствам сякаш има нещо, което трябва да открия за себе си. Едно такова желание е, което периодично ме обзема. Честно казано всичко в този дух обаче поставям някак в един ъгъл и заключвам. До следващия път, когато по някаква странна причина пак прочета нещо и отново отворя това ъгълче.
Беллора, аз също имам спомен от кръщенето си (1г). Всъщност тук прочитам от вас, че това е нещо нормално. До сега по този въпрос съм говорила (по-скоро всичко е отивало на шега) с не повече от 10тина човека и никой от тях не е споделял толкова ранни спомени. Поради тази причина го смятах за едно от странните неща в живота ми. Сигурно и всичко останало се е случвало на много хора. Но както писах, рядко задълбавам в тези тематики.
Изключително ми беше интересно да прочета края на предната тема и тази до сега. Благодаря, че сте споделяли!
Не че нещо, но не е много приятно това видео. Мисля всеки, който има желание, може сам да си намери подобни клипове. Поне предупреждавайте.
Скрит текст:
Моля ви кажете малко повече за сънната парализа. На мен ми се случа такава от време на време и ми е любопитно какво точно означава. При мен е в момент, когато съм полуспяща, полубудна, и искам да се събудя, но не мога, сковано ми е цялото тяло и не мога да помръдна, и сякаш душата ми започва да се блъска в тялото ми с желание да излезе, но не може и съм като затворник, така се усещам. Като гипсирана съм, не мога да помръдна ни крак, ни ръка, нито пък да си отворя очите. Много е неприятно, но до 1-2 минути успявам и се събуждам. Като се разрових в нета го самодиагностицирах като сънна парализа.
На мен ми се е случвала веднъж. Бях си легнала, заспала. Събудих се, не можех да си поема хубаво въздух, все едно се задушавах, завивката ми се вдигна от самосебе си, не можех да мръдна, докато я проследявах с интерес, шок и страх, забелязах на тавана фигура. Беше на жена, цялата облята в черно- приличаше на катран..и..просто..зло.
Усмивката й беше изкривена и се надвеси на мен, точно когато се засили към лицето ми се събудих. Никога не ми се е случвало преди, а и след това нещо такова. Никога не съм и била уплашена толкова много и никога не ми се е струвало толкова реално. Чувах всичко в стаята, усещах завивката, беше много страшно.
Интересно ми е да ви чета. Със сигурност съм скептична и се осланям повече на медицинските термини и обяснения.. ама в крайна сметка, човек никога не знае.
Най-хубаво било във високото, при красивите гледки, но аз още не съм била там.
По повод на цитираното изречение от поста на Ън, цитирах го, защото летя на сън. Всъщност, отдавна не съм летяла така приказно, както е най-най-хубаво усещането от това. Високо над земята, с поглед над всичко под мен - градове, реки, гори, морета, континенти... Приказно е! Лети се бързо, с лекота, със стремглави спускания надолу когато нещо ми е интересно и искам да го видя, издигане нагоре и бързо напред. Последният ми спомен е от тук до някъде в Италия. Понякога се питам полудявам ли?! Но усещането от летенето е толкова невероятно, че мечтая отново да го усетя. Не знам на сън ли е, в полу-будно състояние ли е, какво е, но съзнанието ми знае че летя и мога да управлявам скорост, посока, височина. Отдавна не ми се е случвало... След летенето са асансьорите, стълбите. И едно нещо, което ме измъчва от години! Един и същи сън, по един и същи начин завършващ, в един и същи град, само в различните краища на града или околностите му, доста сериозен инцидент, от който аз винаги съм невредима и само страничен наблюдател.
Имам няколко подобни на описаните тук истории, за които бих разказала, ако сметнете, че ще е интересно за някого. За мен са странни и необясними, но честно, не ми звучат разумно. В смисъл, имам чувството, че няма здрав разум, който да ми обясни нещата така, че да повярвам. За сега.
Ами случките, които са ме впечатлявали през годините и са останали необясними за мен до ден днешен, не са много, но пък са запечатани детайлно.
Имам и други дребни странности, но в сравнение с тези случки, които са ми се сторили значителни, онези са били съвсем не впечатляващи за мен.
И имам някакъв бегъл спомен, че в зората на тази тема май съм ги споменавала, но тогава никой не се е включвал с каквото и да е обяснение или теория по подобни въпроси.
Скрит текст:
Първата ми случка е в ученически години. В банята в апартамента на родителите ми имаше рафт, който баща ми си беше направил и на него имаше доста бутилки с всякакви неща - разредител, бензин, ацетон и какви ли не още боклуци, които баща ми имаше навика да събира и да складира на този рафт. Влязох да отида до тоалетната и докато седях на тоалетната чиния гледах към този рафт на 1 метър от мен в ляво и на височина метър под тавана и си мислех: кога ли ще се срине това нещо и ще строши главата на някого и до кога баща ми ще го товари с боклуци...? Станах от тоалетната чиния, измих си ръцете на мивката, която беше под този рафт и излизайки от вратата, зад мен се чу силен трясък и вратата на банята ме изблъска и затисна зад нея. Нашите дотичаха от към хола и след като ме измъкнаха из зад вратата, видях, че рафтът се беше сринал, тоалетната чиния и мивката бяха счупени, както и всички бутилки с всевъзможни химикали и боя и се бяха разлели по пода... Не можех да повярвам на очите си и тогава с детския си акъл си мислех, че това е станало, защото аз съм си го помислила.
Втората история беше пак в ученически години. Родителите ми купиха нова секция и тя пристигна на сглобени шкафове в големи кашони. Само двата гардероба трябваше да се сглобят. Живеехме 4 човека в двустаен апартамент с малка кухня. Холът беше неизползваем тази вечер, защото нямаше място за спане, тъй като беше пълно с кашони и всички щяхме да спим в другата стая. В един момент се обърнах към баща ми и му казах: дай да подредим малко, че може да дойде чичо Тошко от Пловдив и няма къде да го поканим. Този човек, беше братовчед на мъжа на моята леля(сестра на майка ми) и беше идвал у нас не повече от 2 пъти! Не сме били близки, но като летеше служебно от Пловдив до София, на два пъти се е отбивал, защото бяхме близо до летището, преди да се упъти по работа в града. Не е човек, който идва редовно, нито пък са били особено близки с нашите, за да е очакван по всяко време гост. След този случай не го видях никога повече. Но вечерта на вратата се звънна и баща ми отиде да отвори. След минута влезе в хола, където с негов приятел сглобяваха мебелите с... чичо Тошко! Като пред мен го попита: "Тошо, ти кога си се обадил и щерката знае, че ще идваш?", а човекът отрече въобще да е имал намерение да идва до нас, но е кацнал на летището късно и решил да се обади и ако може да преспи у нас, а не да бие път до Люлин, където е въпросният му братовчед, мъжа на моята леля. Така и не ми повярваха, че не се е обаждал и споменах идването му просто и аз не знам защо...
Третото нещо, което най-много ме е впечатлило, беше нещо, което се случи когато вече бях омъжена и имахме едно дете. Събудих се една нощ с усещането за ръка, поставена на челото ми. Не ме разтревожи това усещане. Отворих очи и до главата ми стоеше висока и красива жена, облечена в бяла роба с качулка на главата. Тя държеше ръката си на челото ми, гледаше ме и ми се усмихваше. Беше приятно и успокояващо усещане. Нищо не каза, но усещах, че ми желае доброто. В един момент просто се обърна и си тръгна, но не с крачки, а някак плуваща в пространството. Отдалечи се към прозореца. Аз съм с -6 диоптъра късогледство, без очила или лещи не виждам ясно на по-далече от метър пред мен. А тогава, посред нощ в тъмното, виждах ясно всичко в стаята ни! Включително шарките на пердетата и това, че прозорецът е отворен, а беше късна есен. Големият ми син беше на 8 месеца. Разбутах мъжа ми и го питах той ли е оставил прозорецът отворен, не беше и му вярвам, защото бебето спеше по-близо до прозореца от нас и той трепереше да не му духа от там. Освен това, както виждах ясно всичко, докато жената се отдалечаваше към прозореца и просто се разми в пространството, изведнъж вече всичко беше нормално - т.е. почти нищо не виждах.
И последно, сънувах бомбардировки в тъмен град с бели къщи на по 2-3 етажа и равни покриви, подложен на ракетен обстрел в 3,25 в нощта, когато по време на "Пясъчна буря" започнаха първите нападения в Багдад. По улиците бягаха хора - мъже с бели панталони и роби и жени с черни фереджета. Сутринта като станах, казах на мъжа ми, че войната в Персийския залив е започнала. Тогава целият свят тръпнеше в очакване кога ще се случи това. Той се засмя... В новините казаха "В 3,20 часа българско време тази нощ започна нападението над Багдад..." - вече ме гледаха странно!
Втората история беше пак в ученически години. Родителите ми купиха нова секция и тя пристигна на сглобени шкафове в големи кашони. Само двата гардероба трябваше да се сглобят. Живеехме 4 човека в двустаен апартамент с малка кухня. Холът беше неизползваем тази вечер, защото нямаше място за спане, тъй като беше пълно с кашони и всички щяхме да спим в другата стая. В един момент се обърнах към баща ми и му казах: дай да подредим малко, че може да дойде чичо Тошко от Пловдив и няма къде да го поканим. Този човек, беше братовчед на мъжа на моята леля(сестра на майка ми) и беше идвал у нас не повече от 2 пъти! Не сме били близки, но като летеше служебно от Пловдив до София, на два пъти се е отбивал, защото бяхме близо до летището, преди да се упъти по работа в града. Не е човек, който идва редовно, нито пък са били особено близки с нашите, за да е очакван по всяко време гост. След този случай не го видях никога повече. Но вечерта на вратата се звънна и баща ми отиде да отвори. След минута влезе в хола, където с негов приятел сглобяваха мебелите с... чичо Тошко! Като пред мен го попита: "Тошо, ти кога си се обадил и щерката знае, че ще идваш?", а човекът отрече въобще да е имал намерение да идва до нас, но е кацнал на летището късно и решил да се обади и ако може да преспи у нас, а не да бие път до Люлин, където е въпросният му братовчед, мъжа на моята леля. Така и не ми повярваха, че не се е обаждал и споменах идването му просто и аз не знам защо...
Третото нещо, което най-много ме е впечатлило, беше нещо, което се случи когато вече бях омъжена и имахме едно дете. Събудих се една нощ с усещането за ръка, поставена на челото ми. Не ме разтревожи това усещане. Отворих очи и до главата ми стоеше висока и красива жена, облечена в бяла роба с качулка на главата. Тя държеше ръката си на челото ми, гледаше ме и ми се усмихваше. Беше приятно и успокояващо усещане. Нищо не каза, но усещах, че ми желае доброто. В един момент просто се обърна и си тръгна, но не с крачки, а някак плуваща в пространството. Отдалечи се към прозореца. Аз съм с -6 диоптъра късогледство, без очила или лещи не виждам ясно на по-далече от метър пред мен. А тогава, посред нощ в тъмното, виждах ясно всичко в стаята ни! Включително шарките на пердетата и това, че прозорецът е отворен, а беше късна есен. Големият ми син беше на 8 месеца. Разбутах мъжа ми и го питах той ли е оставил прозорецът отворен, не беше и му вярвам, защото бебето спеше по-близо до прозореца от нас и той трепереше да не му духа от там. Освен това, както виждах ясно всичко, докато жената се отдалечаваше към прозореца и просто се разми в пространството, изведнъж вече всичко беше нормално - т.е. почти нищо не виждах.
И последно, сънувах бомбардировки в тъмен град с бели къщи на по 2-3 етажа и равни покриви, подложен на ракетен обстрел в 3,25 в нощта, когато по време на "Пясъчна буря" започнаха първите нападения в Багдад. По улиците бягаха хора - мъже с бели панталони и роби и жени с черни фереджета. Сутринта като станах, казах на мъжа ми, че войната в Персийския залив е започнала. Тогава целият свят тръпнеше в очакване кога ще се случи това. Той се засмя... В новините казаха "В 3,20 часа българско време тази нощ започна нападението над Багдад..." - вече ме гледаха странно!
Имам и други дребни странности, но в сравнение с тези случки, които са ми се сторили значителни, онези са били съвсем не впечатляващи за мен.
И имам някакъв бегъл спомен, че в зората на тази тема май съм ги споменавала, но тогава никой не се е включвал с каквото и да е обяснение или теория по подобни въпроси.
Чела съм преди години темата. Мъжът ми отсъстваше за дълъг период и след като заспеше дъщеря ми не можех да спя особено добре, сядах да чета страхотиите. Компютърът ми се падаше така, че седях с гръб към вратата на стаята и с гръб към целия останал апартамент. Признавам, че имаше истории след които ме беше страх да се обърна.
Скрит текст:
Преди няколко години вечерта, преди да ни откраднат колата, имах усещане, че не съм я паркирала както трябва и трябва да я преместя пред блока. Дебнех място пред входа, но така и не я преместих. На следващия ден на обяд отидох да взема нещо и колата я нямаше.
Ново семейство сме и чакаме един огромен диван. На сутринта трябва да ни го доставят, аз оставам у дома да чакам. Предната вечер сънувам, че дивана ни го докарват и не може да влезе през входната врата. И това наистина се случи, не успяха да вкарат едната част от дивана на повече от метър от входа. Имаше някаква чупка там и не влизаше.
И една история с дъщеря ми, но не съм убедена, че трябва да я разказвам, защото засяга детето и може би ще я изтрия след няколко дни. За нея почти никой не знае в РЖ, освен много близки роднини. До преди тази случка приемах на шега всичко, което би могло да се напише в тема като тази. Много кратка предистория. Декември 2008, малко преди Коледа, ми хрумна някаква идея да закараме дъщеря ми при родителите ми и след празниците и аз да отида там, да поседя месец и за 50 годишнините на майка ми и баща ми( в края на януари) мъжът ми да дойде да ни вземе. Всичко това го измислих спонтанно, ей така в един следобяд. Оправих багажа и още същия ден закарахме дъщеря ми. Всичко се случи както го планирахме, на р.д. на майка ми празнувахме юбилеите и на двамата, събрахме се цялата фамилия, получи се много весело празненство. Прибрахме се и на 13ти(петък ) февруари ми се обадиха на обяд, че баща ми е починал. След няколко месеца разбираме, че бащата на мъжа ми също е починал. Но той от много години живее в чужбина и няма контакт с нас, не е виждал никога дъщеря ни. Една вечер сме сами с детето. Ляга при мен в спалнята и започва да си играе нещо. В един момент ми казва- Мамо, деди казва, че обича тати. Гледаше към един ъгъл в тавана. Не помня как съм реагирала на самия факт, че детето казва подобно нещо, но понеже в мислите ми беше само баща ми ми стана леко смешно защо той ще казва, че обича мъжа ми, а не мен. Детето заспа, мъжът ми се прибра и седнахме да ми разкаже разни неща и каза, че негова леля му се е обадила да ходи през почивните дни при нея, че ще правят 40 на баща му. Тогава вече няма нужда да описвам какво изпитах. Имах леко притеснение от спалнята дълго време след това.
Ново семейство сме и чакаме един огромен диван. На сутринта трябва да ни го доставят, аз оставам у дома да чакам. Предната вечер сънувам, че дивана ни го докарват и не може да влезе през входната врата. И това наистина се случи, не успяха да вкарат едната част от дивана на повече от метър от входа. Имаше някаква чупка там и не влизаше.
И една история с дъщеря ми, но не съм убедена, че трябва да я разказвам, защото засяга детето и може би ще я изтрия след няколко дни. За нея почти никой не знае в РЖ, освен много близки роднини. До преди тази случка приемах на шега всичко, което би могло да се напише в тема като тази. Много кратка предистория. Декември 2008, малко преди Коледа, ми хрумна някаква идея да закараме дъщеря ми при родителите ми и след празниците и аз да отида там, да поседя месец и за 50 годишнините на майка ми и баща ми( в края на януари) мъжът ми да дойде да ни вземе. Всичко това го измислих спонтанно, ей така в един следобяд. Оправих багажа и още същия ден закарахме дъщеря ми. Всичко се случи както го планирахме, на р.д. на майка ми празнувахме юбилеите и на двамата, събрахме се цялата фамилия, получи се много весело празненство. Прибрахме се и на 13ти(петък ) февруари ми се обадиха на обяд, че баща ми е починал. След няколко месеца разбираме, че бащата на мъжа ми също е починал. Но той от много години живее в чужбина и няма контакт с нас, не е виждал никога дъщеря ни. Една вечер сме сами с детето. Ляга при мен в спалнята и започва да си играе нещо. В един момент ми казва- Мамо, деди казва, че обича тати. Гледаше към един ъгъл в тавана. Не помня как съм реагирала на самия факт, че детето казва подобно нещо, но понеже в мислите ми беше само баща ми ми стана леко смешно защо той ще казва, че обича мъжа ми, а не мен. Детето заспа, мъжът ми се прибра и седнахме да ми разкаже разни неща и каза, че негова леля му се е обадила да ходи през почивните дни при нея, че ще правят 40 на баща му. Тогава вече няма нужда да описвам какво изпитах. Имах леко притеснение от спалнята дълго време след това.
На мен в събота (задушница) ми се случи нещо странно. Чакахме на касата в Икеа, когато с периферното си зрение видях нещо все едно прелита по тавана (като гълъб). Лекичко приклекнах и ММ се учуди какво става. После огледах тавана и ми направи впечатление, че до всяка каса има по една прозрачна тръба, която стига до тавана. Дали пускат нещо по тези тръби или това, което видях няма логично обяснение?
Ън, здравей. Иска ми се да питам нещо, дано да успея да се обясня. ....
Дори нуждата да се научиш на търпение може да е една добра причина.
Цитат
И имам някакъв бегъл спомен, че в зората на тази тема май съм ги споменавала, но тогава никой не се е включвал с каквото и да е обяснение или теория по подобни въпроси.
Бижу, не знам дали някога си се замисляла върху въпроса щом има пътуване "извън" тялото(съвсем условно казано), дали няма и пътуване "навътре", пак условно казано?....
Скрит текст:
Пит, мисля, че ще си даде сметка, че щом е тук, значи има причина и не си губи времето. "Навътре" можеш ли?
Бижу, не знам дали някога си се замисляла върху въпроса щом има пътуване "извън" тялото(съвсем условно казано), дали няма и пътуване "навътре", пак условно казано?....
Скрит текст:
"Навътре" можеш ли?
Преди години една жена, която не познава мъжа ми, ми каза ей така от нищото: кажи на мъжа си да обръща внимание какво сънува. Той "пътува" на сън където си иска. Случвало се е да го събудя за работа и да каже: чакай, сега съм на Хаваите или в Афганистан, връщам се да си досънувам набързо и ще стана. И го прави!
Решава, че иска на сън да отиде някъде и просто се случва. Той го приема за нещо съвсем нормално и не свръхестествено, просто за сън. А може би не е точно сън... Спи много леко и говори на сън. Може да прозвучи шашаво, но в оправдание на това ще кажа, че той е най практичният, земен и здравомислещ мъж, когото познавам. 
И му кажи да си води дневник. Може да приеме.