Случи ми се нещо странно XIII

Означава, че ако програмата ти за този живот е изпълнена, ще си отидеш, независимо на колко години си. И без значение, че до този момент може да ти е помагано и да очакваш, че вечно някой ще те спасява.
Не мога да дам категоричен отговор на този въпрос. Веднъж само видях своите прераждания досега. Видях ги като група от хора без лица, само силуети. Не успях да ги преброя, но може би бяха около 100. Така поне ми се стори от общия поглед. Мисля, че става много бавно, преражданията текат през много хилядолетия, почти безкрайно. Изводи си правя от видяното за себе си и от разговори с други хора, които са се виждали. Има хора, които умеят да правят преглед на предишните си животи. Някои са ми разказвали за времена, за които дори в най-древната история няма данни. Предбиблейски, почти приказни. Не мога да потвърдя истинността им, защото аз не мога да правя прегледи, само ако видя нещо случайно....

възможно ли е, да повтаряме грешките си съзнателно, за да удължим тази програма, естествено ако е свързана с грешки и поуки ?

Смисълът на развитието е да придобием опит в тази материя, в човешки тела, и благодарение на този опит да натрупаме мъдрост, която да ни доближи до Източника, който ни е създал.
Никак. Докато си в тяло не можеш да разбереш. Това ,че нямаш опит или дежа вю, не значи нищо.


Прочетох книгите на Нютън, за да сравня. Мисля, че той разказва истински случаи, но силно е редактирал това, което има като материал, за да не стряска хората. Освен това някои неща от разказите на пациентите си не ги е разбрал. Или ги прикрива, за да не всява смут в душите на читателите.
Органичен портал - появил се е, защото има твърде много тела вече, а краен брой прераждащи се Духове. Така се смята. Очаква се това да бъде коригирано в бъдеще. Но пак казвам, че не знам, не  съм толкова интуитивна, че да ги разпознавам, нито имам достъп до знания по разни въпроси. Разчитам на личен опит основно, който е много ограничен, и на разговори с хора, които също имат опит. Много съм им задължена и благодарна.

Не, целта на всеки е да върви напред, да преодолее грешките.

Ън, здравей. Иска ми се да питам нещо, дано да успея да се обясня. Дали е възможно един вид да си пожелаеш отзоваване, ако мога да го нарека така. Не говоря за самоубийство, в никакъв случай и на никаква цена. Но напоследък често си говоря мислено с моите духовни водачи, така ги наричам, защото няма как да знам какво точно има оттатък и как изглежда. Та им обяснявам, че каквото ми трябваше наистина от живота, вече го взех и някак не намирам смисъл повече да се мотая тук. Може да прозвучи страшно за някой, но наистина ми се иска да се ориентирам към приключване, просто ми се струва губене на време. Не става въпрос за депресия и отчаяние и т.н. Не мога да го обясня, знам, че едва ли ще бъда разбрана правилно. Та го пиша това, не защото имам нужда от психологически съвети, това не е такъв форум, а защото много ми се иска да знам отговора на конкретен въпрос. Та той е, когато мислено отправям такива обръщения, мислиш ли, че наистина някой или някаква интелигентна енергия ме чува и дали по някакъв начин бих получила отговор и дали би бил в разбираем за мене вид.

Ън, като човек, който много се страхува от смъртта ти благодаря  Хубаво е да знаеш, че нищо не свършва тук и е малко успокояващо. Не че няма да продължа да се страхувам, но някак, човек би могъл да погледне по филисофски на нещата. На мен определено ще ми трябват години да се настроя философски спрямо смъртта, но това което казваш наистина ме успокоява.

Смъртта и страхът, който поражда, е много обширна тема. Трябва да пиша сигурно цял чаршаф. Няма нищо по-разнолико от нея. И по-силно индивидуално.

post mortem, изключително ме шашна с твоя въпрос
Мога да отговоря на това

Като стана въпрос за прераждане.. Преди години в София пристигна един руски лама. Казваха че е много специален човек, че вижда минало, бъдеще... Работех във вестник и от там ме изпратиха да се срещна и да пиша за него. Имаше лекция във Военния клуб. Беше фрашкано с хора. Реших да го попитам каква съм била в предишен живот. Той ме погледна и каза - "била си мъж, живял си в Испания, носил си високи черни ботуши до коленете. Имал си рапира". После го попитах от какво съм умряла, а той каза - проболи са те със шпага в сърцето. На това място сега имаш рожден белег".
дааа, наистина руснакът нямаше как да знае, че имам рожден белег под лявата си гърда. Кръгъл, точно като от прободено с шпага. Бях шашната честно... Но забравих с времето. Докато в един момент от живота ми не се появи изключително натрапващото вътрешно чувство да замина да живея в Испания. Никога не ми се беше ходило в чужбина, бях с изключително добре подреден живот, но зарязах всичко. И заминах. Езикът го научих за няколко месеца без никакъв проблем. Исках да живея в Барселона, но така се стекоха нещата, че заминах на юг. И там вече имаше няколко места, които познавах много добре. Едното беше едно леко планинско възвишение, а другото един много интересен малък плаж. Места, на които сигурно някога съм била...

Тук става интересно!

Момичета, изключително интересна тема, чета отдавна и благодаря на всички, които споделят.
При мен странни неща няма, освен детска случка която може и да е била плод на въображение. Спях с гръб към стената и чувах шум все една някой упорито натиска дръжката на вратата. Това го чувах няколко минути, много се страхувах. Накрая отидох на бегом при нашите в другата стая. Това е.
Иначе, преди време имах натрапчива дума, просто изникваше в съзнанието ми много често. Не помня, някъде да съм я чувала, странна дума, оказа се име от Гръцката митология. Не знам дали е просто игра на съзнанието или някой се опитва да ми изпрати послание. Не съм го разгадала, вярвам че в правилният момент ще разбера.

Темата наистина стана много интересна и приятна за четене.
Аз също благодаря на Ън и останалите споделящи.
Дано така продължим 

И на мен са ми казвали, че в предишен живот съм била някаква дама с положение. Била съм много богата и съм носила много красиви рокли с обръчите. Истината е че винаги съм обожавала подобни рокли. Винаги съм си мислила, защо не съм се родила по онова време с онези красиви рокли. Дори за бала си бях с такава рокля. И когато ми казаха каква съм била, изобщо не бях учудена. Винаги подсъзнателно съм усещала, че нещо ме свързва с тези неща, както и Англия. По-скоро точно определен град в Англия. Един ден ще го посетя. Но също съм с усещането, че като отида там, ще знам точно къде да отида и какво да направя. Много е странно да го обясня.

Не знам защо реших да отворя тази тема точно сега.  

Това, което Акаша обяснява, пък пробуди у мен разни спомени.
Случвало ми се е да ставам и да не знам коя съм, къде съм и какво се случва. Понякога много бързо се връща всичко, но понякога отнема може би минута и повече, а това ми изглежда безкрайност и е изключително объркващо. В един момент, започнах да се притеснявам да нямам някакво заболяване, но реших да игнорирам тези мисли и го приемам като резултат от стрес. Гласовете-още от малка имах едно такова усещане, сега като го обяснявате мога да го оприлича с точно припряни и наслагващи се гласове, но сякаш за секунди и мен ме въвличат в някакво такова странно усещане. Има и други неща, които обаче не знам как да опиша.
Имала съм многократно усещане за дежа вю. Знам за места на които никога не съм ходила. Някак знам какво ще ми се случи генерално в живота. Но тези последните неща все си ги обяснявам със сънища или силен стремеж към нещо.
Някъде на последните страници видях коментар относно летенео на сън, но сега не успявам да го намеря. А не сънува ли всеки, че лети?

Ън, относно това, че има хора на които им се помага, писала ли си някъде назад по темата повече или би ли ме насочила какво да чета? Забелязах у близък човек, че се повтаря един и същ модел-много отиват на зле нещата, след това абсолютно неочаквано се случва нещо, което подрежа всичко. И винаги това са някакви крайъгълни камъни в живота.

Всъщност животът ми е един куп от супер странни неща и някак съм свикнала, приемам ги. Много истории съм разказвала на близки, но има и такива неща, които си пазя, просто защото мога да накарам някой да се притесни за психичното ми здраве.  

Добавям още две шантави неща:

И аз имам спомени от преди втората си годишнина. Пълен абсурд е, но си спомням първият си рожден ден на село при баба. Имаше домашна торта със свещичка на нея, която бяха сложили на една табуретка на двора. И аз се държах с две ръце за табуретката. Толкова ясно си го спомням това. Казвала съм на майка ми, обаче тя не вярва изобщо, че мога да помня подобно нещо.

Моят спомен дори не е от нещо важно. Спомням си ситуация от ежедневието ни. Майка ми е сложила в едно легенче вода, да се занимавам с нещо. И аз го разказвах един ден този спомен и описвах стаята. Описах и един бюфет, който никога не съм виждала, дори и на снимки и е бил махнат още преди да се роди сестра ми, а разликата ни е 2г 8м. Дълго време много се шегувахме с това.

Не знам дали съм споменавала в предишната тема, но и аз имам спомен, много е бегъл, много слаб, но го има. Нищо важно. Помните ли тези лежащите колички, които са като с прозорчета отстрани? Просто си спомням как гледах през прозорчето. Много е странно.

Относно гласовете, аз ги чувам и до ден днешен, слабо, като се опитвам да заспя, не е нещо, което мога да разбера, нито дума.