Аз искам брак и семейство, а той.....

  • 39 902
  • 1 097
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Изобщо  тенденцията си е много добра, след н на брой  години даже вероятно ще доведе до еволюционни промени удължаващи фертилитета и ще се реши цялата драма от самосебеси.
Laughing
Дали?
При съвременния начин на живот, при стреса ежедневен, при отровените поголовно храна и въздух, при масовото облъчване и радиация, да не изброявам всичко, хората се разболяват на все по-млада възраст.
Скоро попаднах на статистика (макар че не им вярвам особено), че бездетните семейства с проблемна репродукция са се увеличили последните 20 години.СЪжалявам, че не мога да я намеря сега....
А и нали виждам как се "развиват събитията"....в моето детство, затлъстелите деца бяха рядкост, сега всяко второ едва ли не е дебело.В моята младост всичките ми съученички забременяха, родиха нормално здрави деца.Сега доста по-често се случва млади момичета да имат гинекологични проблеми  преди още да решат да пробват да забременеят.
Да, въпрос на избор е кой кога да роди дете.Но този избор би трябвало да е основан на база информираност за всички "За" и "Против", а не на база :"Абе, сега ми се живее, не ми се занимава с памперси и детски ревове...ще го мисля, като стана към 30-те....има време!"
Кой си е повярвал толкова, че е решил, че може да определя на какво трябва да се основава изборът на друг възрастен човек?
Защо реши, че някой нещо на някого определя?
Заради подчертаната в червено реплика. Но ако бъркам, то отговорът ми е "Не, не би трябвало това да е основанието за избор на всички, защото хората са различни, макар че при мен участваше наравно с другите доводи."

Предполага се, че човек на възраст около 20 и нагоре, вече е събрал достатъчно "мозък" за да мисли и да знае, че всяко съзнателно взето решение, за каквото и да е, се взима на база някаква информация.
Прост, елементарен пример:свършил ти е хляба и излизаш да купиш.Как решаваш откъде да го купиш?Мислиш в кой магазин си виждала хляб и тръгваш към него, или изобщо не се замисляш и почваш да обикаляш магазините наред, докато попаднеш на такъв, в който продават хляб?    Laughing
А за толкова важно нещо като дете, след като си решила, че така или иначе го искаш и все някога ще го имаш, не е ли редно осъзнатото решение да чакаш, докато станеш на 30+ да е взето на база информация какво можеш да очакваш като последици от решението си?
И не е ли прекалено глупаво такова решение да е взето на база"Ай, как ми се купонясва....не ща сега пък деца."?
Не и ако отговаря на истината. Тогава отлагането е по-разумното, а раждането на дете при такива условия е пълна глупост.

Абе, по принцип си права, ама не са малко жените, които на "дърти години"  се  smile3538 и се тръшкат, че са били глупави и неразумни на младини.
И приказката "Каквото човек сам си направи, никой друг не може!" си важи.

# 586
  • София
  • Мнения: 34 911
Между другото, освен YOLO и FOMO, "Аз съм уникална снежинка" е третото мото на това поколение, което парадоксално е невероятно стадно...

Странно как чисто емоционален избор (не искам, не ме кефи) се представя като "разумен"...

Joy  А да родиш от страх не е емоционален избор  Joy

ПП За кое поколение говориш в горния абзац?


Краси, да, немалко мъже и жени се тюхкат за миналите грешки. Затова навсякъде дебело подчертавам, че човек трябва да си опича акъла. Написах каква грешка съм направила, и за която съжалявам. През останалото време следвах собствения си съвет и не съжалявам за нищо друго.

# 587
  • Мнения: 2 450
Между другото, освен YOLO и FOMO, "Аз съм уникална снежинка" е третото мото на това поколение, което парадоксално е невероятно стадно...

Странно как чисто емоционален избор (не искам, не ме кефи) се представя като "разумен"...

Gen Y се определя от ранните 80 години на миналия век докъм 2001 принципно, така че ми се струва, че ти също си част от това поколение, което толкова недолюбваш just FYI.
Иначе искам деца рано, щото не ме кефи на 40 да имам малки такива също е емоционален избор, винаги има и емоционална компонента.

# 588
  • Мнения: 30 802
Има рационален и нерационален страх. Тоест- нежеланието да се развият зле нещата не е точно "емоционален страх". Страхът е краткосрочна емоция.

Де да знам, за мен е тревожно това инфантилизиране на вече пораснали мъже и жени. Не знам как не ви тревожи, че има толкова ниски очаквания към възрастта 25-30. Все едно по-възрастните един вид не искат да пораствате.

Да, аз съм от това поколение и не ми харесва очакването, че "има време". Все едно те потупват по главичката и ти казват- о, малък си още, играй си...

Faiona, при мен е съвсем рационална чуденка как може да си заложиш toddler-бомба на 40. Просто е ясно какво те чака. То е съвсем прагматично- ще те заболи кръстът да го вдигаш, бориш, пренасяш, озаптяваш...да не говорим за тръшкането, дивотиите, цапането, и това дори от "лесните" деца. А, да, и това, че се опитват да се утрепят непрекъснато и ти изправят косата с каскади. В момента максимално се кефя, че поне единият вече е извън тази възраст.

# 589
  • София
  • Мнения: 34 911
Скрит текст:
Има рационален и нерационален страх. Тоест- нежеланието да се развият зле нещата не е точно "емоционален страх". Страхът е краткосрочна емоция.

Де да знам, за мен е тревожно това инфантилизиране на вече пораснали мъже и жени. Не знам как не ви тревожи, че има толкова ниски очаквания към възрастта 25-30. Все едно по-възрастните един вид не искат да пораствате.

Да, аз съм от това поколение и не ми харесва очакването, че "има време". Все едно те потупват по главичката и ти казват- о, малък си още, играй си...

Faiona, при мен е съвсем рационална чуденка как може да си заложиш toddler-бомба на 40. Просто е ясно какво те чака. То е съвсем прагматично- ще те заболи кръстът да го вдигаш, бориш, пренасяш, озаптяваш...да не говорим за тръшкането, дивотиите, цапането, и това дори от "лесните" деца. А, да, и това, че се опитват да се утрепят непрекъснато и ти изправят косата с каскади. В момента максимално се кефя, че поне единият вече е извън тази възраст.


Много се връзваш, значи. Аз така бях на двайсет и няколко като се наложи да помагам на брат ми. Та така се бях вързала тогава, че ме държа години и не исках и да чувам за дете. Сега не се впечатлявам от такива неща.

# 590
  • Мнения: 2 450
Скрит текст:
Има рационален и нерационален страх. Тоест- нежеланието да се развият зле нещата не е точно "емоционален страх". Страхът е краткосрочна емоция.

Де да знам, за мен е тревожно това инфантилизиране на вече пораснали мъже и жени. Не знам как не ви тревожи, че има толкова ниски очаквания към възрастта 25-30. Все едно по-възрастните един вид не искат да пораствате.

Да, аз съм от това поколение и не ми харесва очакването, че "има време". Все едно те потупват по главичката и ти казват- о, малък си още, играй си...
Faiona, при мен е съвсем рационална чуденка как може да си заложиш toddler-бомба на 40. Просто е ясно какво те чака. То е съвсем прагматично- ще те заболи кръстът да го вдигаш, бориш, пренасяш, озаптяваш...да не говорим за тръшкането, дивотиите, цапането, и това дори от "лесните" деца. А, да, и това, че се опитват да се утрепят непрекъснато и ти изправят косата с каскади. В момента максимално се кефя, че поне единият вече е извън тази възраст.


Е хайде чак пък тодлер, на 40 следва да имам около 10 годишно. А дивотиите и тръшкането повярвай ми по-лесно бих ги изтърпяла на 30 отколкото на 25. Именно това е и една от причините да поизчакам, за да придобия повече търпение и по-здравички нерви. Щото едно е да си все още емоционално лабилна на 25, друго е след 3-4 години като поулегнеш. Аз си се познавам и за мен със сигурност в момента е по-приемливото време за такива неща.

# 591
  • Мнения: 30 802
Стига бе, 25 си е сериозна възраст, каква ти лабилност...пък и нали тогава всички са яко печени, перспективни, умни...а се оказва, че не е така. Е, какво е- печени или не? Може да ръководиш международен екип, но от бебе и дете ще избръмчиш...странно...

Да, може от една страна да не ти пука толкова, но от друга ще се дразниш, защото на 30+ вече също изпускаш доста интересни неща, ако не дори по-интересни от тия на 20+.

# 592
  • Мнения: 2 450
Стига бе, 25 си е сериозна възраст, каква ти лабилност...пък и нали тогава всички са яко печени, перспективни, умни...а се оказва, че не е така. Е, какво е- печени или не? Може да ръководиш международен екип, но от бебе и дете ще избръмчиш...странно...

Да, може от една страна да не ти пука толкова, но от друга ще се дразниш, защото на 30+ вече също изпускаш доста интересни неща, ако не дори по-интересни от тия на 20+.

Екипа е от възрастни и предполага се разумни хора, с които можеш да се разбереш. Това няма нищо общо с едно ревящо по цяла нощ бебе или тръшкащ се тодлер. Нали не било лесно да се съчетават двете неща, ся изведнъж едва ли не песен да ги гледаш тия деца, я си уточни версиите Simple Smile
На 30+ не мисля, че ще ме е яд, че изпускам нещо, защото както вече казах вече съм свършила другите неща, на които съм държала. Пък и ако толкова трябва да се водим по стадото и приятелките ми започват да имат деца така че ще си правим компания и ще организираме семейни занимавки, няма да е чак такъв проблем както да съм на 25 с бебе, а всички да са в Турция на море примерно, така че на кое да се дразня?

# 593
  • Мнения: 24 095
Кукумицинка, племенничките ти са близначки и са първо раждане, нали? Така се гледат първи деца.

Второто дете...от една седмица не ми позволява аз да я храня, оставям й храна и я изяжда. Даже 2-3 пъти си донесе чинията до мивката. Вторите деца също така не се преобличат толкова често, да не говорим, че ако се наложи, отнема...минута и половина. А говоренето и разказването си вървят, докато си върви денят- нали говориш и комуникираш с детето. Има си и игри, в които детето е концентрирано в някаква задача като местене на играчки от една кутия в друга и тогава вече няма нужда да му говориш. Също така няма нужда да кръжиш над него, докато се разхожда из обезопасени пространства. Пеенето е по избор- аз не пея, свиря.

Децата изглеждат много страшни от гледна точка на момите:) но всъщност с времето нещата стават доста по-лесни, а родителите задобряват.

Близнаци са, да. Не виждам как може да им намалее преобличането и то не говоря за някакво преобличане в стил "дечица модели". Един път ги обличат за детска градина. Махат се дрехите от детската градина и се слагат други, за детската площадка/парка. Като се приберат, ако не ги изкъпят веднага, пак ги преобличат, за трети път, защото с тези дрехи са се въргаляли по пързалки, катерушки и пясък. Ако ги изкъпят преди лягане, направо им обличат пижамите, 4-то преобличане. Ако ги изкъпят веднага след детската площадка, третото преобличане е тогава. После, преди лягане им слагат пижамите. Изискват си внимание, не са от тези деца, които можеш да ги забравиш в ъгъла да си играят нещо, местейки от кутия в кутия.

# 594
  • Мнения: 30 802
Странно е, че дори не си представяш, че и след 30 има и живот, и доста нови интереси, които не си и сънувала. Не всичко са младежки мечти и планове, има и втора, и трета серия мечти и планове.

Не, не е лесно, но на 25 не би трябвало да ти е непосилно. Не се ли дразниш малко как от една страна на 25 обществото те инфантилизира, казва ти- млада си, имаш време, а на 30 изведнъж ти бие печата "бита карта, лелка"...щото точно така става.

Е, сега, малката я преобличам общо взето сутрин и вечер, освен ако не направи катастрофа. И пак ми отнема около минута. Памперс- 40 секунди. Ако са близнаци, не знам какви са тия дрехи, че да отнемат повече от 5 мин. и около 2 мозъчни клетки. А пижамите са вече лесни.

# 595
  • София
  • Мнения: 34 911
Скрит текст:
Стига бе, 25 си е сериозна възраст, каква ти лабилност...пък и нали тогава всички са яко печени, перспективни, умни...а се оказва, че не е така. Е, какво е- печени или не? Може да ръководиш международен екип, но от бебе и дете ще избръмчиш...странно
...

Да, може от една страна да не ти пука толкова, но от друга ще се дразниш, защото на 30+ вече също изпускаш доста интересни неща, ако не дори по-интересни от тия на 20+.

Като те чета, напълно ти вярвам, че ще се дразниш. Аз, обаче, от позицията на човек, вече преминал тази възраст, мога да обобщя, че не съм - не е имало за какво.

# 596
  • Мнения: 2 450
Изобщо не го слушам обществото, че да се дразня хахаха
Всъщност въпросното общество в лицето на роднините, че и приятеля ми навремето е почнало от 20 да ме юрка, никой не ми е разправял че имам време, освен майка ми, ама нея отдавна не я слушам по обясними причини. Така че аз съм си решила коя възраст е най-подходяща за мен и кой е казал, че няма нови интереси след 30, имах предвид , че нямада имам против да позабавя с няколко години преследването им докато си стоя вкъщи. А на 25 не мислех, че е непосилно, а че е нежелателно все още, както и обясних.

# 597
  • Мнения: 10 677
Айде, аз съм с грип и пазя леглото и пак не бих смогнала на темпото на Мамасита  ooooh!

Чак се чудя как си толкова отдадена на това семейство като си вечно във форума - сутрин, обед, вечер  Mr. Green Май нещо в теорията и практиката не се припокрива

# 598
  • Мнения: 373
Права е Мамасита.И на мен ми омръзна от инфантили на години.Гледам ги всеки ден ,те просто са останали в друго ниво на играта.Нищо общо не мога да имам с тях.Затова и се отдалечих с доста познати-едно и също-до безкрай,а всъщност без семейство и деца едно голямо нищо.

# 599
  • София
  • Мнения: 34 911
Права е Мамасита.И на мен ми омръзна от инфантили на години.Гледам ги всеки ден ,те просто са останали в друго ниво на играта.Нищо общо не мога да имам с тях.Затова и се отдалечих с доста познати-едно и също-до безкрай,а всъщност без семейство и деца едно голямо нищо.

И на тях сигурно им е едно тежко без теб...

Душата, ти си един от примерите в този форум за възможната вреда от преждевременното родителство.

Общи условия

Активация на акаунт