Аз искам брак и семейство, а той.....

"Редно"?!? Кой е този възрастен, който има самочувствието, арогантността и наглостта да каже на друг възрастен кога е редно да има дете?
За себе си бях решила, че ще имам дете тогава, когато искам да имам и мога да се грижа за дете. Не по-рано. За мен, двете условия бяха и са абсолютно задължителни.

Чета я темата, но станаха много мнения. Тя авторката сигурно вече не чете.  
Аз съм за 24-27 за първо, за да може към 30 второ, ако има възможност. По-хубаво е по-млади родители. Но все пак не твърде млади. Но тъкмо след завършване на университет, може и 1-2 години да поработи. А след 30 вече спокойно да може да се гради тази кариера без прекъсване.

80% от популацията на форума, по мои бегли впечатления. 

Според мен 3-4 минимум. Все пак майчинството се изчислява на база 24 месеца, а първите няколко години не си на кой-знае каква заплата. Но всеки си преценява.

Става въпрос за мнения, подкрепени с доводи. Faiona, ти също изказа такова мнение. Естествено, че никой на никого не може да "казва".

   И така да е. Ти би ли приела съвет от човек, съчетаващ такива "безценни качества"?

 На мен пък ми е обидно, и честно казано, тук за първи път ми се случва въобще в живота ми, да ме присъединяват към "предното поколение". Аз съм на 42, мои връстнички на тази възраст раждат. Моите деца, те са следващото поколение, вие сте някакво междинно, още колелото не е направило цял оборот.
 Ценностите - ами те зависят от конкретния момент и се изменят с времето. Никой не казва, че една българка трябва да ражда на 15 години. Но, аз пък казвам, че една умна българка трябва да е наясно, че не бива без нужда да чака крайния срок, отпуснат от биологичния часовник.
 Аз имам една максима - една жена без мъж може, но без дете не може. И съм твърдо убедена в нея. И според мен тези жени, които не искат деца, не могат да са сигурни, че наистина не искат, просто защото не са опитали другия вариант.
 Имам и други размисли по темата - според мен фактът, че бащата не поема достатъчна отговорност за децата си след развод е причината толкова жени да подреждат приоритетите си на принципа "Аз сама!" Къде е закона, къде е изпълнението му, та майката да знае, че всеки месец от страна на бащата има гарантиран минимум, който наистина е нещо? И ако бащата не плаща тези пари, да ги превежда общината, а после да си ги търси от него (чувала съм, че така било в някои страни)? Как една българка да роди 3 деца и да се грижи за тях, като не е сигурна в бащата? Защо бащата е баща, само докато е с майката? И една потребителка, която по принцип харесвам, каза в една друга тема, че апартамента бил на нейно име, за да не можела да го вземе евентуалната снаха при евентуален развод? Че ако се случело, тя искала синът и да има втори шанс. Питам аз, а къде ще е втория шанс за майката, която се подразбира, че ще остане с децата на ръце? За нея няма шанс за второ семейство, защото първото изсмуква цялата и енергия.
 Ясно е защо по-младите искат да си подредят всичко, защото детето е скъпо и трудоемко. Но само живия човек прави нещата. И имайки по едно, две деца, ние оставихме бъдещето в ръцете на тъмните ни събратя, на които не им пука за здравеопазване, образование, права и закони... има само естествен подбор.

Дааа, всички жени сме еднакви. Все го забравям.

Очевадно не, ама то не им пречи да опитват  

А това, че жените, които не искали деца, не могат да са сигурни без да опитат е малко патронизиращо и доста невярно. То аз и да спя с жена не съм опитвала, ама някакси съм убедена, че не е за мен. И да скоча в действащ вулкан не съм, ама не вярвам да ми хареса. Напълно е възможно и съществуват такива жени, които не изпитват такава потребност. (Не визирам себе си) Както има и такива, които са асексуални и т.н.

И тук, поне на книга, въпросът с издръжката е решен.
Мисля, че беше чл. 92 от СК- ако дължащият издръжка не я плаща, държавата я поема от негово име и за негова сметка.
От друга страна- при развод, семейното жилище, дори и да е собственост на баби и дядовци, се присъжда на този родител, на когото са присъдени децата.
До пълнолетие или по- малко, но не остава на улицата.
Мисля си, че колкото по- млад е човек, толкова повече сили и възможности има за ново начало.

Аз съм раждала веднъж на 24 и веднъж на 34, така че може да се каже, че имам поглед и в двата случая. С тази си компетентност, категорично смятам, че няма нищо по-хубаво от това да родиш и отгледаш децата си рано (нямам предвид 15, очевидно, но да речем 25).
На 20+ имаш сили за всичко на света, работа, деца, изграждане на дом, енергията просто кипеше от мен в тази възраст. И на 40-45, когато си имаш добра работа и доходи, приличен дом и поотраснали деца, може да се наслаждаваш на живота си.
За да си живееш живота на 20 не знам каква работа и доходи трябва да имаш, аз определено ги нямах

много е нормално да си сам като кукувица на 30 .Истинската отговорност-мъжество или женственост идва когато създадеш семейство-стабилно и деца.Общи приказки всеки да си говори колкото иска-не ми пречи.Аман от инфантили..

А извинявай, ти не беше ли разведен? Нещо май си немъжествен по тази логика тогава, щом нямаш стабилно семейство.

как го реши това пък

Ти пък, разведен. Женен е той и това е единственото, което е постигнал в живота си, та го навира във всяка тема, независимо за какво си говорим