Алчна зълва

Не, има брат, на когото свеки си даде събраните пари докато живя при нас и я издържахме отвсякъде..
Бях бясна в първия момент, после разбрах, че наистина е имал нужда да си стъпи на краката.
А, през годините, ние сме помагали на свеки, тя на нас, ние- на майка ми, сестра ми на мен, ние на дъщеря ни, вече женена, синът- на нас.......
Днес, мъжът ми, свеки, майка ми и сестра ми ги няма- останахме малко, но знаем, че винаги можем да разчитаме един на друг и децата ни също.
Дано не ти се наложи по този начин да разбереш, че само с пари не се живее.

Gerda1, би ли разказала по-подробно за случката. Стана ми любопитно.

Не ми се навлиза много в детайли, че  свеки и зълвата се навъртат доста тук, да не вземат да се познаят.
Аз в началото все се стараех да им угаждам. Съжалявах ги. И все си казвах, айде от мен да мине.
Като си мислех, че такова отношение ще ми се върне. Но уви! Не бях познала.

Тя не е задолволена отвсякъде. Има малки деца, необзаведен апартамент, чието обзавеждане се отлага, защото се издържа едно цяло семейство от търтеи.

Не работи в момента, защото гледа малки деца - тези деца са й на мъжа й, който вместо да мисли как да изкара повече и да ги запази в семейството харчи безразсъдно семейните пари по роднини. Защото като имаш семейство няма мое и твое, има наше, общо. Учудвам се, че за някои семейни хора това не е валидно.

Аз бих била бясна, ако това се случваше на мен. Честно, не знам кое би ме провокирало повече за раздяла с мъжа ми - дали изневяра от негова страна или някаква подобна финансова история.

Gerda1, може да дадеш съвет на Алмирра на лични, че то и да настроиш зълвата срещу себе си не е лесно. Как се настройва негативно един предоволен от живота, материално обезпечен, добре разходен из чужбина човек, каквато е зълвата? И особено като знае, че където е текло пак ще тече и, ако парите попривършат, винаги има откъде да вземе още.

била съм с алчна зълва , която изхарчи 12000 на бившия ми мъж и той не и каза нищо , проблема ми не беше с нея да,а с мъжа ми

Направо не можах да повярвам на постовете ви относно благотворителността. Хиляди пъти бих предпочела да си давам парите за благотворителност, като знам, че ще се харчат за наистина нуждаещи се хора. И съм го правила. Но за мен е абсолютно недопустимо отношението като това на мъжа на авторката. И мисля, че разбирам много добре какво точно я дразни. Хайде, парите заминали, но поведението на сестрата е нагло и непоносимо. Аз имах наченки на подобна ситуация с брата на моя мъж, който се опитваше да цоца откъдето колкото може и успяваше. По стечение на обстоятелствата тогава аз печелех повече в семейството ни и врътнах кранчето. И тогава ставаше дума за прищевки, а не за истинска нужда. Ако човек се нуждае - да дадеш. Но не да даваш за да има мързеливеца пари за цигари и алкохол. В моя случай беше това. Ами, от липса на цигари и алкохол не съм чула някой да е умрял. Моята логика е - не е ли жизнено важно, значи може и без него. Край. Спестих си много нерви, защото въпросния индивид и сега продължава по същия начин. Аз отидох и по-далеч - изясних, че не е добре дошъл в дома ми и семейството ми и историята приключи. И да се върне времето, пак така бих постъпила без капка угризения. Бил брат на мъжа ми!? И какво? Аз да не съм му длъжна за нещо само, защото са една кръв? Помогнах няколко пъти, видях последствията и спрях. Сега имаме и дете и слава богу, мъжът ми е с ясни позиции кой е на първо място.
Авторке, съжалявам, но според мен полезен ход нямаш. Може и да спреш кранчето, но ще бъде с цената на скандали и пожертвано семейно разбирателство. Ти си прецени дали си заслужава. Както много потребителки са ти казали - проблемът е в мъжа ти.

Не можах да изчета всички постове, но към авторката: след като дава по 5000 лева/евро или каквато е там валута на сестра си, защо не му заявиш, че нямаш нищо против тази сума да й се дава,  но същата стойност искаш и ти. И накрая да видите  коя от двете помощи ще има смисъл.
Другия ти вариант е - като отдава пари на този и онзи - взимай си и ти равностойността и си ги спестявай  без много много да се обясняваш и си гледай кефа и не се занимавай.

Няма смисъл, защото парите са общи. Ако искам покупка за 5000 лв, ще я направя, независимо дали парите са в моята или неговата банкова сметка. Ако вземем така да делим парите на твои и мои, то с това семейство е свършено.
И както споменах по-горе, да речем че разделим парите на три -  Мои, негови и на детето. Той ще продължи да плаща от неговите си, и ще има повод да ме упреква да не се бъркам в неговите пари, при положение си имам свои. Това за мен не е вариант.
За сега оставям нещата такива, каквито са. Когато отворя тази тема за разговор, винаги ескалира в конфликт. Не мога и да се меся активно между отношенията им.

Ох, продължаваш ли да си усложняваш живота, кройки някакви планове, които явно няма как да станат реалност?

Защо да не е вариант? Никой не е казал това да са три равни части. Нека най-голямата да е за текушите ви нужди, после- за детето и най-малката- безотчетни на мъжа. Така семейството ти няма да е ощетявано, а дали е си дава безотчетните на сестра си или за нещо друго, теб не би следвало да те бърка. Всъщност, мисля, че трябва добре да си изясниш един въпрос- кое точно те дразни? Ощетяването на вашите финанси или фактът, че сестрата на мъжа ти получава пари от него? Ако финансите ви не страдат от това даване, пак ли ще те дразни?

 Авторката каза, че са с нелоши доходи, но са с малко дете и неозаведен дом. В тяхното положение парите, които изтичат не са ненужни суми. А и да им беше наред, защо е нужно да подаряват гъделчета на някой при положение, че могат да го правят за себе си примерно смяна на колата, по скъпа почивка ( или няколко ), смяна на техниката ... все пак те не спасяват от гладна смърт децата на сестрата, а и правят подаръци, без които тя спокойно може да мине. Особено дразнещо е когато е еднопосочно. А от някой публикации тук направо се чудя мъжът повече семейство със сестра си ли е или с жена си и детето си.
Разбирам помощ, помощ ама то тяхното си е наливане в бездънна яма, още повече че собствените им заможни родители отказват да издържат порасналата си дъщеря.

Интересно, той харчи както си иска, пък ти се утешаваш, че парите са общи.

Но обикновено става така, че който цял живот е разчитал на някого, много трудно се обръща да помогне при нужда.

Явно е, че не само парите, които отиват при зълвата са проблем.Те просто са облика.
Парите, които печели мъжа в брака, ги печели, защото съпругата му подсигурава необходимите условия,
тя търпи лишения , прави компромиси, за да се спечелят тези пари. Което я прави косвен притежател на 50 % от дохода на съпруга й.(Грубо казано) И върху останалите 50 % от доходите има право на вето, защото това е семейство, а не разграден двор.
 Има много хубава дума за това, нарича се финансова лоялност! Съпругът финансово лоялен към семейството си ли е или към сестра си.  
 Няма да се караш с мъжа си. Него просто го манипулират.Започни да изтъкваш, какви компромиси правиш, за да се печели добре в семейството, колко ти е тежко и трудно. Ако работи извънредно, му говори защо те лишава от себе си, за тези "пусти" пари, че можете и с по-малко. После как му липсва на детето татко му, а той горкият толкова се труди да печели.
После , с евайкаш горкия ти мил съпруг, колко с еизморява за да печели много пари.
С колко много труд той изкарва парите си, те са изкарани с много труд-
Показваш колко много уважаваш парите му, и труда му. Това е първата крачка.След това започваш да изтъкваш какво неуважение проявява сестра му към неговите пари. Веднага намираш да изтъкнеш, как си е разбил здравите заради тях - припомняш му как го е заболял гърбът, или проблемите с очите, а с кръвното, а не знам си какво...
 МНого дълго стана, ще пиша по нататък за другото.
 Не ми се коригира, извинявам се, че съм писала набързо.Но дано съм била полезна исъм дала някакви идеи, които да проработят на авторката.

А тези съвети, които си дала на авторката как ги наричаш?
Защото в моите очи си е чисто манипулиране.
Що ги мислите мъжете за толкови глупави не знам.