Мъжът ми е достатъчно голям да си преценява сам къде да дава парите си. Но ако започне да ми държи сметка аз къде си давам парите, друга ще е песента.
Направо ми звучи абсурдно мъжът ми да ми пили на кого давам парите си, нито пък аз бих му пилила, че е преценил да даде. Щом е преценил, значи може и трябва.
Та и тази тема е показателна-всички на хранилката се обясняват и сочат съпругата за алчна, дребнава и най-вече никоя в собственото си семейство. Да се примири, че да не си разваля това, което всъщност така или иначе липсва.
Кои са тия и къде е хранилката?
Щото ако е решил да не си купува нищо за себе си, а да ги дава на сестра си - донякъде е приемливо. 
но трудно осъществима. Тя е в най-изгодната позиция, и доволна от живота. Тати носи, мама меси. Няма бачкане, няма стрес. Защо да ме обижда? 
Ай не четете по диагонал. 
Той кога смята да спре да издържа нахалната си сестра, наглия и мързелив и претенциозен мъж и потомството им, и да започне да си обзавежда имота в който да живее с жена си? Значи авторката лишена от обзавеждане в новия дом, съответно от възможността да живеят там, за да може ония там да ходят на почивки /в анталия ли беше/ и защото на сестрата мъжа не искал шеф на главата си, ама не може и бизнаес да си завърти