Аз се приготвям за работа,а Дени спи още.Днеска ще е с нашите сам да видим как ще се държи.След работа и аз мисля да пообиколя магазините за подаръци,че сега е момента,че съм сама без него.

, аз пъпките на Тео ги излекувах с Джинджирата.
Уникален изказ имаш, за пореден път го признавам! По въпроса с пъпчиците - за мен са в реда на нещата, щом нищо необичайно не се сещаш да си консумирала.
Аз се справям за минута-две, без да го правя насила.
Както и да е. В четвъртък смятах, че опасността за Светли вече е минала, ама вечерта и двамата минахме в отбора на повръщащите. Докато на мен ми беше лошо и се чудех няма ли да драйфам, като ми направи той един фонтан насреща, елате да видите как бързо забравих колко ми е зле.
Че тъй. И двамата от тогава не сме връщали повече, ама ако съдя по себе си (за да разбера той как е), все още има една тежест в стомаха. Аз си давам повече зор, щот ме мързи да си сложа свещичка, ама той редовно си отнася (за разлика от кака си изобщо не реагира на това вмешателство по дупето му) и се надявам да се чувства по-добре от мен. Дано да е минал големия зор!
Иначе като започнахме да повръщаме много ме хвана яд, защото във вторник му беше последното кърмене. И баш когато можех да му доставям антитела, аз вече го бях отбила.
Между другото, отбиването мина супер плавно и без всякакви драми. Според мен можех още преди близо месец да го направя, ама още не се чувствах готова. То и сега ми е някак малко криво (макар вече да съм минавала по тоя път) - може би защото това е един от моментите, в които осъзнавам, че децата растат и мама в един момент няма да е така необходима... И това ще ми липсва. 
Днес умрях от смях с уменията му. Изправи се на дивана, само че се оказа "на една ръка разстояние" от масата (която все още е по-висока от него и застава на пръсти, за да се държи за ръба ѝ). Реши, че ще се хваща за нея. Нали се сещате, че ако се изтърве и залитне напред, ще последва разбита мутра?! Скарах му се, че не може така и го преместих по-настрани по дивана. Нашия се обръща и гледа масата (която вече е на повече от половин метър от него) и решава, че все пак ще ходи при нея. И се завъртя напречно на дивана, подпря се на 1 ръка, направи лек разкрач и пусна единствената си (супер недостатъчна) опора.
Тарикатче! Много си повярва изведнъж. 
Само дето аз после месец не щях да видя портокал, така се бях натъпкала. 
най новата глупост е че застава с шишето вода пред огледалото и пие и плюе, еййй побърква ме, само се мокри всичко, направоооо. Пък не мога да не и дам като си поиска и сега само я дебна като пие вода, чудо 
после има рожденни и именни дни и ще взимам един арт комплект, че много обича с такива неща да се занимава- моделини, да рисува и т.н.....та ще взема цял комплект, но ще го поръчвам и аз от чужбинско и се надявам поне за рожденният и ден да дойде


Гледах тука за Благоевград, супер лесно ми се стори изпитчето по английски, ама няма пък такава квалификация
Та, на 28 тоя месец ще си пробвам късмета, нищо не губя
с една дума пак- нищо. Дори 1 пакет памперс едва стига...... Препоръчани теми