Публикувана: 20 ноем. 2015, 10:27 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2016, 00:22 ч.

Молба за обективен съвет...

18 341
104
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 23 ноем. 2015, 23:15 ч.

SF
Мнения: 25 017

Аз също съм на мнение, че близките отношения с бившите, са излишни или натоварващи (поне за единия от двойката, ако не и за двамата).
Прекалено сте се сближили с бившата и сега тя използва това сближаване по начин, който тебе те дразни - "понеже си останахме добри приятели, ще си поддържаме ежедневна връзка и ще си пишем във ФБ, както правят добрите приятели".
Трябва по някакъв начин да й покажеш или да й покажете, че отношения с нея може да има единствено и само покрай детето. Кафета, срещи, ходене по моловете, канене на Рожден ден и Коледа - не го допускай. Хората не знаят къде е границата. А дори и да я знаят, им се иска да я прескочат.
Ти ще си мислиш, че е една Коледа и не е редно да я оставите сама, но тя няма да знае, че това е границата, която не бива да прескача.
Освен това много жени без да искат или нарочно шантажират бившите си съпрузи с децата си, така че мъжете малко или много почват да внимават как да се държат, колко точно да отказват.
Много е трудно. Не поддържайте близки контакти с бившите съпруги, освен, ако някакви изключителни обстоятелства не го налагат (бившата съпруга се е омъжила за брат ви или ви е най-най-добрата приятелка за всички времена, без която не можете, или ви е шефка, от която ви зависи животът и така нататък).

# 46 30 ноем. 2015, 09:58 ч.

Мнения: 222

Благодаря на всички за отделеното време и внимание и за искрените съвети и споделени мнения. Не съм писала последните няколко дни, защото имах нужда от време за размисъл.

Колкото и да ми е трудно да го преглътна явно съм доста наивна и наистина прекалено много сме се сближили с бившата. Говорихме с мъжа ми, отново. Решихме той да стане още по-лаконичен в отговорите и ако не му пише за детето да не и отговаря веднага, а да изчаква поне няколко часа, или до следващия ден. Тя обаче продължаваше да си намира поводи да пише всяка сутрин. На мъжа ми явно всичко взе да му се натрупва и бившата удари на камък - този път искаше да инсталира нещо на компютъра си, той и написа какво да направи, кратко но точно, а тя продължи да го занимава... и той така я отряза, че тя се почувства неудобно, че се е обърнала към него за помощ. От тогава, вече 6 дни не е писала. Peace

Сега сме на етап "търсене на перфектния баланс". Аз въпреки всичко вярвам, че в нашия случай ще можем да си позволим на големите празници като рождения и именния ден на малката да се събираме за по час на някой детски кът, и да поддържаме добри, но по-дистанцирани отношения. Да се надяваме, че и нейния личен живот ще се намести и ще е щастлива и че ще има все по-малко време и интерес да занимава мъжа ми. Praynig

Мерси отново! Страхотни сте Hug

# 47 30 ноем. 2015, 10:34 ч.

Мнения: 2 681

А защо трябва да се събирате с нея по празниците на детето?
Един празник с мама и приятели, после още един с тати и негови близки.
Така и подаръците ще са повече. Децата обичат празниците - то ще е доволно.

# 48 30 ноем. 2015, 11:25 ч.

SF
Мнения: 25 017

Лесно ни е да даваме акъл, трудно ни е, когато попаднем в сходна ситуация. При възможност бих избягвала всякакви контакти и бих празнувала с детето и мъжа си отделно. Нямам място (или имам, но е неудобно) на коледната трапеза на бившата му жена и семейството й, които ще ме гледат и ще се чудят с какво толкова съм по-добра или по-красива... Няма нужда!

# 49 30 ноем. 2015, 14:20 ч.

Мнения: X

patiyaki , по чия инициатива е развода им?
Ако той е прекратил брака им, напълно възможно е тя да се опитва да си го върне.
Прекалено либерална и наивна си, пази се да не пострадаш.

# 50 30 ноем. 2015, 14:33 ч.

Мнения: 222

Причината е, че малката е страшно привързана към майка си. Когато я взимаме, особено по празници, много тъжи и това значи целия ден/ празник да мине в рев. Затова правим тези усилия. Най-важното за нас е малката да не страда. Идеята ни беше тя да си отпразнува празника заедно с майка си и с нейното семейство и отделно от това да го отпразнува с нас и нашето семейство, но когато я взимаме да седнем някъде за малко колкото тя да усети празника и с двамата си родители.

Моите родители не са разделени и само мога да гадая през какво минава тя. Моментите от моето детство, за които се сещам, са главно такива заедно и с майка ми и с баща ми. Тези моменти ги свързвам освен с чувствата на идеално щастие и радост, и с чувствата за сигурност, закрила и най-вече спокойствие. Детето не е виновно, че родителите му са се разделили и щом те не са във враждебни отношения и могат да седнат на една маса, смятам, че ще е егоистично да и отнемаме тези спомени. Все пак трябва да се има предвид, че тя още не е навършила и 5 годинки. Като порасне не смятам, че ще има нужда от такива старания.

# 51 30 ноем. 2015, 14:39 ч.

Мнения: 2 681

Детето е достатъчно голямо да разбира. За мене двете с майката манипулират бащата. А на тебе ти показват, че не си желана.
Какво значи - привързана към мама и реве? Ами като тръгне на у-ще и занималня пак ли с майка си ще влиза в клас?
аз бих настоявала пред мъжа ми да сме тримата заедно. Така детето ще разбере, че има живот и без мама. Все пак след няколко часа пак ще са заедно двете.
Бързо ще и мине лигнята като разбере, че сте непреклонни.

# 52 30 ноем. 2015, 15:17 ч.

Мнения: 222

Цитат на: Emi Daniel в пн, 30 ное 2015, 14:39

Това което ти казваш и това което аз написах обяснява напълно вътрешния ми конфликт. Логиката ми е напълно съгласна с теб. Но в този случай сякаш теорията се разминава с практиката.

Уж трябва да е достатъчно пораснала, но емоционално си мисля, че по-скоро не е. Много е плашлива, много лесно се стряска и е страшно несигурна. Ходи на детска градина, но не се приобщава лесно с децата - само ходи да докладва на госпожата кой какво направил. На детските площадки не играе ако има други деца - единствено прави изключение ако има максимум 2 деца, но и двете трябва да са кротки и по-малки от нея.

Имайки това предвид, все още ли би посъветвала същото?

# 53 30 ноем. 2015, 15:22 ч.

Мнения: 2 681

Да, държа на мнението си, аз бих действала така. Естествено и бащата трябва да е съгласен. Ако таткото реши всичко да си е като досега и да си играем на харем - ще се замисля за отношението му към мене. А аз съм си най-мила и ценна.
За мене детето е глезено, използва ви.
За градината и площадките - също ми се вижда как иска да командва децата, да е близо до учителката.
Ами като се роди вашето дете? Една такава глезана на тати я хванаха как тъпче мръсен чорап в устата на новото бебе.
То не и трябвало.

# 54 30 ноем. 2015, 15:32 ч.

Мнения: 222

Цитат на: Emi Daniel в пн, 30 ное 2015, 15:22

Мерси Emi Daniel,

Ще трябва да обсъдим и тази тема.

# 55 30 ноем. 2015, 15:39 ч.

Мнения: 4 272

Цитат на: Emi Daniel в пн, 30 ное 2015, 15:22

Аз съм съгласна с Emi Daniel, че малката е глезла. Смятам, че майката е разглезила дъщеря си и чрез нея успешно манипулира бившия си съпруг. Какви са тези общи сбирки, малката не можела без мама? Ако иска баща й да я вижда, приемам да излязат двамата, но той, бившата и настоящата, подскачат около най-силното оръжие на майката, няма да доведе до нищо добро във вашите отношения. Задай твоите параметри, бъди категорична и не позволявай някой да те поставя пред свършен факт. Ти си съпругата на този мъж в този момент и ти си в правото си да
изискаш нещата да бъдат регламентирани, дори и само заради твоето спокойствие. Детето си е дете, то винаги ще бъде важно за баща си, но ти не си му никаква, за да се налага да търпиш глезотии.
Това звучи ужасяващо, но е плод на неразяснени отношения в семейството, от които въпросното дете се опитва да се възползва!

Цитат на: Emi Daniel в пн, 30 ное 2015, 15:22

Една такава глезана на тати я хванаха как тъпче мръсен чорап в устата на новото бебе.
То не и трябвало.

# 56 30 ноем. 2015, 15:51 ч.

София
Мнения: 19 504

Цитат на: patiyaki в пн, 30 ное 2015, 15:17

Имайки това предвид, все още ли би посъветвала същото?

Аз не бих.

Дъщеря ми допреди година беше същата и отделянето от нас беше голямо мъчение. Същата история в градината, същата по площадките, бях се хванала за главата, защото не бях виждала такова чудо!
Е, кротко и полека, детето порасна и се промени. Без насилие и без реване! От дете, което не се отлепяше от мен на площадката, сега е дете, което първо отива да се запознае, събира компания и организира играта.
Но ако в трудния й период на адаптация, някой се беше опитал да действа така касапски с нея, щеше да се сблъска с мен много силно фронтално. Много силно!

Има време за всичко, трябва да се действа бавно, спокойно и с кадифени ръкавици. За моя син от първия брак дори бях помолила баща му за известно време да го взима сам, без приятелката му, да се виждат само двамата, докато мине един добър адаптационен период. Слава богу, човекът се съобрази с мен и когато моментът дойде, изградихме чудесни отношения с всички засегнати страни.

# 57 30 ноем. 2015, 16:05 ч.

Мнения: 222

Цитат на: Бърди в пн, 30 ное 2015, 15:51

Цитат на: patiyaki в пн, 30 ное 2015, 15:17

Имайки това предвид, все още ли би посъветвала същото?

Мерси много за споделения опит. Ние като ходим с нея на площадката я окуражаваме да говори с децата, ходим заедно да се запознаваме. Всяко дете е различно, но при вас имаше ли нещо, което да помагаше повече?

Аз също гледам по възможност мъжа ми сам да я взима. Когато трябва в даден час да я вземем, понякога е невъзможно, но искам да си имат "тяхното" си време. Даже като сме заедно гледам да им осигурявам такива моменти.

Написаното от Emi Daniel не ми звучи толкова "лошо". Тя само предлага да казваме на малката, че след няколко часа ще се види пак с мама, а сега че е с нас. Ние практически това правим и сега с мил тон и прегръдка. Ако много се натъжи и се обаждаме по телефона и на малката и минава.

# 58 30 ноем. 2015, 16:25 ч.

София
Мнения: 19 504

Не знам кое точно помогна, patiyaki, мисля, че просто времето, порастването, спокойствието, ако щеш.

Взимайте го детето, не казвам да не го взимате, но не подхождайте към тъгата и изолацията й като към лиготия, това е единственото, което казвам. Защото в много случаи наистина не е. Разводът е труден за децата, новита партньори са трудни, отношенията мама-татко са трудни ...
Аз виждам много добронамереност в теб към детето, затова не ми се искаше да се настройваш с лошо.

Но и аз съм категорично против общите събирания с майката.

# 59 30 ноем. 2015, 16:40 ч.

Мнения: 9 762

На колко години е било детето, когато майката и бащата са се разделили?
На 5 години не може да се очаква кой знае каква емоционална зрялост и аз не бих си позволила да казвам, че детето съзнателно ви манипулира.

Препоръчани теми

Как преодоляхте раздялата?

След развода - нов партньор

Как поддържате връзката си след появата на дете?

С какво ви дразнят комшиите?

Причина:

Причина: