Защо привличам само неподходящи?

Та- защо е отвратително?
1. Защото е опасно?
2. Защото мъжете са отвратителни?
3. Защото другите жени ще се погнусят?

Има разлика между деструктивно ходене по мъже и позитивно такова. Всичко може да е и отвратително, и положително- въпрос на акъл и виждане.

Още от първия пост се вижда къде ти е грешката. Какво търсиш при мъж с дългогодишна приятелка, че и очаквания имаш, че и си разочарована после    Нямаш място при такива хора, като оставим настрана че е некоректно спрямо приятелката му, не можеш да очакваш сериозно отношение. След време ще постъпи така и с теб, дори и да излезе нещо от това, което е малко вероятно.

Според мен трябва да смениш средата, нямаш достатъчно запознанства, а мъжете около теб вероятно са от един и същи тип, с който не си пасвате.

Съвсем приятелско мнение изказвам и предварително уточнявам, че го казвам с много добри чувства,
нямам амбицията да е вярно, но ако искаш помисли над него.
Ще започнеш да се радваш на дълготрайни емоции и искри като станеш нормална жена, която търси нормален мъж. Мислиш, че си пораснала, че си вече зряла, осъзната жена. Не си.
Не се взимай прекалено насериозно. Уважавай себе си, обичай себе си, запази високата си самооценка - сигурна съм, че тя има база, на която да почива - и все пак, карай го по-кротко.
Осмисли си представите - за слаб и силен мъж като персонаж - какво разбираш под мъжка сила, тая равностойната, дето я търсиш?
Опрости си и характеристиката на мъжа, който искаш - дисциплиниран в емоциите, но луда глава,
респектиращ, силен, но без наклонности да те ограничава и подчинява,
страстен, да не е сухар, обаче да е железен като от войнишки строй. Много един такъв..нестабилен по характер си си го избрала, хамелион ли търсиш, мъж ли..
Освен това, изброила си някои интересни и привидно респектиращи личностни черти като властна, схрускваща, минаваща през стени, свободолюбива, не търпяща каквото и да е ограничение.
Много хубаво, тия ти качества могат да ти помогнат в някои аспекти на живота. Там, дето трябва да се доказваш, налагаш, да печелиш, да си най.
Любовта не е война, нито състезание, в което два породисти здрави коня ще се надпреварват, горди, че са се намерили равностойни, за да стане по-готина гонка.
Любовта е преди всичко екипност, допълване, повечко нежност и по-малко тупане в гърдите колко съм аз и аджеба колко е той.
Дръж стандартите си високи, но смири малко представите си - ако искаш един ден да си щастлива, спокойна, хармонична, с мъж, с който ще се гордееш - не минавай през стени, приучи характера си да умее да строи мостове.
Щастлива любов ти пожелавам!

Авторката, много грешки ти посочиха, аз стигнах до 30 и се отказах да ги броя
Забавното е, че като срещнеш Мъжа, ще си същата, със същите сега посочени като "грешки" твои специфични характерови черти и цялата критика няма да е актуална

Та имай си едно наум, че нещата не се случват защото си такава и онакава, ми понякога, защото просто не му е времето

оправдания са всичко-че няма свестни жени,свестни мъже.Егоизмът пречи най-много.И чувството да не се минеш случайно.

Ти май едно си Пенка знае, едно си Пенка бае..

А авторката подозрително ми напомня на една девойка дето ми беше на кафе вкъщи днес.
И тя руса, професионалистка, ерудирана, красива и поддържана, и тя скача на всеки който й попадне пред погледа и бързо се разочарова. Както казах и на нея, първо трябва да имаш самоуважение, с момченца (визирам по акъл, не възраст) няма смисъл да се занимаваш.
Еле пък с такива дето и жена/приятелка си имат. По-добре сама, отколкото зле придружена.
Ако спреш да залиташ по разни мъже, само заради ефектната им външност  и  маниери (подозирам че има такъв момент, може и да греша ) и започнеш малко по-трезво да им преценяваш характерите още отначало, ще ти се получат нещата по-добре.
Може да не искаш да инициираш нещата (макар че според мен е глупаво), но със сигурност повече отбирай. Те ако мъжете в обкръжението ти забелязват, че имаш краткотрайни връзки ако въобще, силно ме съмнява да решат, че искаш дълготрайно обвързване.
Иначе качествени мъже има, но ти най-вероятно ги отминаваш, понеже ти се струват скучни и обикновени подозирам аз.

А това със зодиите честно казано на мен винаги ми е звучало идиотски, но е отделна тема.

Никой "истински" мъж не може да прояви сериозни чувства към жена, ако тя го задява, въпреки че знае че  той е обвързан Мъжете си правим изводи, че утре тя ще задява някой друг обвързан докато е с нас. Малко говори за леко поведение, никой мъж не иска "жената на живота" му да е лека.

Също той като си има от толкова години приятелка, може да са се разбрали да си "разнообразяват" и да търси просто афера, но не ти е казал че ще го отрежеш. При мъжете има огромна разлика м/ж чувства и секс, второто е като ядене на десерти

Прекрасно е да чета мненията ви и приемам всякаква градивна критика към това, което съм споделила.
Погледнато от друг ъгъл, моят проблем, а и на други мои приятелки, като мен - хубави, умни и сами, вероятно лежи и в липсата на мъже, които да се държат като мъже.
Както прочетох в по-горен пост, мъже, които освен за бири, футбол, пиянски уикенди и съществуване по линията на най-малкото съпротивление - кому биха се харесали?
Другият вариант е, каквито са доста от моите познати и съученици от гимназията, умни, интелигентни момчета, с хубаво образование и работа, със странични интереси, но... пълни егоисти и егоманиаци, самовлюбени до мозъка на костите си, отнасяйки се пренебрежително към жените, гледайки на тях само като на бройка и средство за временно развлечение.
Или пък пълните простаци и балкански башибозуци, които се навъртат дори и в офисните среди, обръщайки се към жените на "ма"...
Или пък не знаещите какво искат индивиди, които те ухажват и те зарязват, когато видят отсреща качества, сериозно отношение и... мамините се плашат и дим да ги няма...
Или пък мачото, който те сваля, докато си има приятелка и като не му пуснеш се мята на врата на онази, която му се предлага наготово...
Къде изчезнаха свестните мъже и има ли такава порода изобщо? И ако да  - къде да ги търся?
Факт е, че през живота си съм имала много поводи да общувам с чужденци, имала съм и гаджета чужденци, с които разстоянието ние разделило, но въпреки това, с тях съм се чувствала много по-добре от гледна точка на отношение към жена, комуникация, поведение и усещане в тяхната компания.
Но някакси не се виждам в смесен брак, макар че аз нямам нищо напротив, родителите ми обаче са твърдо против, все повтарят, че българин би ме разбрал най-добре...
Е, досега не съм намерила такъв българин. А времето си минава... 

Четох по диагонал.
Дръж се сериозно.Не говори много,поприбери си усмивката,недей да летиш една педя от пода от ентузиазъм,гледай да не си център на вниманието.Кой сериозен ще те вземе на сериозно.Ако даваш вид на жена ,която е по -скоро за флирта и веселбата и няма нужда от някого ,защото е достатъчно оправна и явно си е самодостатъчна кой ще ти се върже.Ти като си се наела ,колко си добра във всичко сигурно от далеко ти личи ,че и мъж не ти трябва.
Мъжете търсят жени ,които да успокояват и да са по-силни от тях.
Ти и много изисквания ще имаш.Трудна работа.

Мъжки и женски вариант на едно и също нещо.

Извинявайте за спама, ама тая тема си плаче за Наталия Кобилкина. 
Венецианка, не мисля че форумът е подходящото място да си отговориш на въпросите, които задаваш, има куп варианти-лична психотерапия, курсове за жени, които са насочени именно към дами като теб, но форумът е напълно безполезен за такива теми, какво очакваш да чуеш:всеки ще ти разкаже да себе си, дори и без да го осъзнава, това само обърква още повече.

Безплатно е.

Аз явно дъм от друга планета, щото когато бях сама, не срещнах нито един от описаните от авторката типажи,,

Е, който търси, намира.   Такава е поне приказката.   Още в първия пост ти написах какво мисля, че трябва да направиш. Какво стана сега -хубавите и сериозни жени все не могат да срещнат хубавите и сериозни мъже, и обратното.   От голямото село ли си?