Подозирам, че е с мен заради парите ми

Те се стимулират. Вадят между 4 и 10 яйцеклетки. Могат да се разделят на две семейства. Оплождат се съответно с материала на съпрузите. Чакат се три или пет дни, връщат на жените и след две седмици тест. Донорките получават 3 хиляди лева обещетение и кой откъде е.

С една дума - ако някой отиде ай така да дари яйцеклетки, то веднага намират на кого да ги дадат?

Има търсене, почти няма предлагане. Затова някои жени прибягват до обяви. В проблемното също се въртят такива предложения.

Вчера всичко започна добре, но нещата отво тръгнаха в много лоша посока. Тогава ми светна нещо, което дълго време е било очевидно. Моят съпруг се страхува да не го изоставя, след като се появи детето. Или в даден момент, когато е изпаднал в нужда /ниски доходи, грижи за родител, негово заболяване/ да си грабна детето и да го изгоня. А апосле да кажа на детото, че баща му е мухльо. Бил е огорчен, защото съм му казала в труден момент да не разчитам на него, защото съм сложила разделителна линия на мое и негово и не съм застанала безрезервно до него. А това беше по отношение даване на пари за гледане на майка му и баща му, вече писах защо. Той наистина е несигурен в себе си, това е факт, бил е изоставен от баща му като дете и сега се страхува да не го изоставя аз. Заради това се е страхувал да има дете от мен, защото е считал, че това е целта ми и след постигането й аз ще го напусна и ще се справя и без него. Сподели ми, че в един момент ще трябва да стане свещеник, т.е. да си поеме професията, а това може да е някъде около града, в село, където ще има малко приходи и гарантирана заплата близка до минималната. Дали тогава ще съм готова да остана с него или ще го изгоня? Обясни ми, че като свещеник принципно не може да работи друго, защото канонът не го позволява. И ми сподели, че в такъв тежък момент не знае дали ще съм до него, когато имаме дете, а неговите доходи не са големи.
Обясних му, че няма от какво да се страхува. Това съм го приела още като сме се събрали. Също така, семейството на майка ми и татко ми беше преживяло същото, както вече писах, и въпреки трудностите бракът им оцеля, сега си се гледат, мърморят, посдърпват, но са си заедно и се радват на внуци. Успокоих го, че не просто искам дета, а семейство, в което то да расте, съпруг, с когото да го гледам, дом, в който то да расте. Говорихме си, че преди да предприеме тази стъпка, ще обмислим ситуацията отвсякъде, дали ще можем да се справим, как да постъпим, дори той да се опита да намери нещо допълнително, което няма да е в противоречие с призванието му. Проблемът е, че съпругът ми не знае езици, няма някакви други умения, с които да си вади хляба. А това го прави още по-несигурен в себе си. Църквата дава минимални заплати, защото е на мнение, че свещеникът си изкарва допълнително, което според мен поражда повечето от проблемите, свързани с тази институция и е причина за липсата на доверие в нея. Но това не ми се коментира сега.
Той ми обясни, че не е трябвало да чакам той да даде пари на майка си за този празник, за да се сетя и аз дам на нашите. И че е можело да го направя отдавна. Обясни ми, че като отивал на зъболекар, минал покрай един магазин за шапки и след работа ме заведе там да си избера. Аз си харесах две. Ще си направим взаимни подаръци с общите пари, понеже вече нямаме мои и негови. И ми обясни, че всеки може да задоволява своите нужди от общите ни пари, но не за да надцаква другия и да мери с аршин по равно.
Обясних му, че един ден, ако трябва да се грижи за родителите си, аз ще проявя разбиране и ще поема по-голямата грижа, включително и финансова за децата и дома, но очаквам същото разбиране и от него.

Откъде си толкова сигурна?  
Аз имам поне 2 примера на близки приятелки с крайно "нестабилни" връзки, които останаха с мъжете си точно заради детето, което силно им стабилизира отношенията.
Във вторият случай се бяха изпокарали жестоко, тя го беше изгонила и се беше зарекла никога повече да не го види, обаче след теста за бременност набързо се сдобриха и сега си живеят доста добре.

Аз не бих се пренесла на село, особено пък с мъж на минимална заплата  Звучи ми доста страховито като перспектива.

Няма да се местим на село, ще си живеем у нас, поне засега има къде. Той просто иска подкрепа, разбиране и опора.

За сега ги оставете родителите. Те нали към момента се справят финансово, сравнително здрави са и не разчитат на вас да ги гледате. За празник малко подаръче и това е. Все пак важен е жестът.
Ако в един момент се наложи, естествено, че няма да ги оставите.
Иначе, за пренасянето на село и доходите около минималната, това си е въпрос на гледна точка, един би го направил, за друг е немислимо и така. Важно е вие как ги виждате нещата

Натака, от десет кладенеца вода ще извадиш да го оправдаеш. После обаче никой няма да носи последствията от лошите избори които правим.

А ти от къде си сигурна, че сега си живеят добре.

Хора, никой няма да се мести на село, аз си работя тук, няма как да стане. Мъжът ми също си работи, обмисляме варианта да си остане на тази работа, която е добра докато му се отвори възможност да стане свещеник тук, в града. Страхът му е дали искам да го подкрепя, да го разбера, да го приема като съдба.

Ти подкрепяш ли го?

Натака, нито ти си зряла да станеш майка, нито той баща. Пътя по който вървите е труден - инвитрото с донорска яйцеклетка не гарантира успех задължително и на всяка цена. Както и схемата по която ще го правите. Твърде е вероятно да успеете след н - трансфер. За мен той е манипулатор страхотен , но и ти в nikaky случай не му отстъпваш. Вие седите и се мерите нон стоп . Кой как ще гледа родителите , подаръци. Човек не може да е щастлив ако непрекъснато седи и прави сметка за всеки похарчен лев. аз имам само един въпрос - ТИ ЩАСТЛИВА ЛИ СИ в схемата в която сте в момента?

Да, съзнавам, че може да ми е много трудно, но го подкрепям и вярвам, че двамата с разбирателство можем да намерим начин.

Защо ви е толкова страх да живеете, не знам. Никога не съм се чудила толкова дали някой ме приема и как и не съм човъркала темата дали съм негова съдба и той моя, е може би с първото ми гадже като бях на 17 имах такива идеи само