Искам да кажа ... (66)

  • 44 077
  • 737
  •   1
Отговори
# 270
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 225
Лале, много мила история. Сегашното ми куче е от приют, а предишното купих, но то си беше почти осиновяване. Беше последното кученце от котилото. Боксер, ама в ужасно състояние. Кожа и кости, с паразити, абе ужас. Разумът ми казваше, че не е добра идея, но сърце не ми даде да я оставя в този ужас. Два месеца я храних като бебе, защото повръщаше, но се оправи и стана най-милото куче. За съжаление се разболя на 9 години и още ми липсва. Настоящата е с коренно различен характер, но е много сладичка, като не се прави на пазач.
О, Даун, много съжалявам. Sad
На мен ми отровиха едно преди почти 4 години и също ми е мъчно и досега.
Много се възхищавам на хора като теб! Hug Всеки иска хубаво и здраво животно, почти никой не би взел такова и затова е страхотно, че има такива хора. Всяко животно заслужава обич и внимание. Да не говорим, че много често именно човекът е причината за състоянието и страданието им... Confused

# 271
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 417
Когато взехме ротвайлерката, котаракът вече го имахме. Ветеринарят заяви, че стане ли кучето на една година, ще изяде котката. Е, нямаше такава любов. В началото котаракът се вкопчваше в брадата на кучето, увисваше и така се разнасяха из цялата къща. Когато по-късно котаракът се разболя, ротвайлерът го гушваше, за да го топли и така спяха, а след това му буташе и храната към муцуната, за да яде.

# 272
  • Мнения: X
Този уикенд свърших работа за целия китайски народ, но поне всичко запланувано стана, както трябваше. За днес имам още няколко неща, все приятни:
- концерт на балетното училище на Дребосъчка, много се вълнува детето, а аз нямам търпение да ги видя;
- да изпека двойна доза курабийки за последните коледни празнувания на момчетата;
- да измисля и направя торта за благоверния.
Пиша си за момента 1- по немската система и днес ще заспя доволна.

# 273
  • Мнения: 22 036
Касито  Grinning, ще те имам предвид другия път.

Сегашната госпожица, макар че гони котки и всякакви пилци свикна с морското свинче, но то си седеше в клетката. Тя редовно го ближеше през решетките, а когато умираше, явно усети и стоя до нея през цялото време.

Лале, купих го кученцето, защото никой нямаше да я вземе в това състояние. Бих взела и майката, която не беше по-добре, но явно им беше "източник" на средства. Честно, по-мога да разбера хора, които не харесват животни, от такива, които уж харесват, а не полагат грижи.

# 274
  • Мнения: 15 167
Меденките ми като изстинаха станаха твърди. Сложих ги в кутия с ябълка, както сте писали. Колко време трябва да стоят, за да станат ядливи?  newsm78

# 275
  • Мнения: 22 036
Алечка, с ябълката ще омекнат може би до Коледа. Аз моите ги правя поне три седмици по-рано (когато правя де, защото тази година не съм). И хрупкави се ядат Simple Smile.

# 276
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 225
Честно, по-мога да разбера хора, които не харесват животни, от такива, които уж харесват, а не полагат грижи.
На същото мнение съм! Peace
Майка ми е такъв човек (беше, де Laughing). Години наред със сестра ми й се молехме за коте, тя беше непреклонна. И честно казано й благодаря за това. Защото при мъжа ми например, е била друга ситуацията. И той е искал коте, взели са му и след известно време са го изхвърлили. Close
Майка ми се пенсионира преди близо 3 години и започна да ходи по село и там, както видяхте вече, е пълно с животни, та взе и тя да се привързва. Laughing Колкото пъти й се обадя, все някъде пазарува храна за кучетата или котките. Аз още не мога да повярвам как се обърнаха нещата. Преди години, с баща ми и сестра ми като купувахме по 10 кила гранули, все ги криехме някъде, защото тя се ядосваше, че купуваме храна за животните. Даже понякога ни е "хващала" и все питаше защо купуваме, не умрели ли вече тия кучета и т.н. ooooh! Сега тя купува скришом от баща ми (понеже той вика, че тя направо ги угоява с толкова ядене). Ако преди години някой ми беше казал, че ще стане така, никога нямаше да повярвам!

Последна редакция: нд, 20 дек 2015, 16:02 от Лале в дъжда

# 277
  • София
  • Мнения: 20 154
 Joy Майка ми е същата , смееше ни се как гледаме три кучета.Тя не ги понася,особено като я душат по краката.А сега гледа две.Да же едното гордо си го регистрира на нейно име.С годините нещо й стана. Laughing

# 278
  • Мнения: 22 036
Ха ха, и моята майка не даваше да гледам животни, но не и се получаваше. Мъкнех всякакви ранени - таралежи, змии, пилета всякакви. Накрая се сдобих с бебе коте - сиамец. Мама каза "или аз, или котката" аз и баща ми казахме "котката", нищо че не може да готви  Joy. Беше майтап и от двете страни, но котаракът буквално "покори" сърцето на мама. Тя носеше пенюар (така ли се пише newsm78) и докато му приготвяше храна (не ми имаше доверие) той се покатерваше по него и кацваше на рамото и. Гледахме го 19 години. Последните само родителите ми, защото аз се изнесах, а те не ми  го дадоха Simple Smile.

# 279
  • Мнения: 10 547
Седя, гледам топката с косми, свита на леглото си и си пожелавам и аз като родителите на Down Under да си имам един 19 годишен котарак някой ден.

# 280
  • София
  • Мнения: 20 154
От сърце ти го желая Каси  :p
Нашите кучета си отидоха рано,само едниния доживя 14 години.Любимия ми си замина на 7,благодарение на себе си. Cry
Сега смятам,че змиите ще ни съпътстват дълги години поне. Laughing

# 281
  • Мнения: 7 171
На много места съм виждала съжителство между какви ли не животни, но явно трябва да са заедно от малки, или поне "по-опасното" да е бебе. Моята кучка е на 5 и надали тепърва ще свикне. Опитах се да осиновя един котарак, но не се получи Sad


Зависи от животните. Моите са заедно откакто са вкъщи - вече 11 години, но не се понасят. Живеят си всеки своя живот и ако случайно се срещнат се дразнят - котката дърпа опашката на кучето, то я гони.

Приятелка има куче на 12 години и друго на три. Едната им котка умря и си взеха нова преди няколко години - всичките им животни са приятели. Гушат се едно в друго, спят заедно, играят заедно. Не зная дали има значение, но моите са женски, нейните са мъжки.

# 282
  • Мнения: 9 648
Това е най-мъчното-раздялата. Tired Досега най-дълго е живял сиямеца ми-14 години.С другите се разделих много по-рано.Когато почина последното ми куче за пореден път се зарекох,че повече няма да взимам животно,много се привързвам и ги обичам и после ми е много мъчно.Без животно бях едва 2,3 месеца  и веднага се намери кой да ми подари друго-сегашното ми.Аз съм абсолютно мека Мара и в момента , в който го гушнах и вече го обичах. Heart Eyes

# 283
  • Мнения: 15 167
Мерси, Данунче! Аз знам, че по рано се правят, ама пуст мързел...

Моята топка косми е на 6 години, а дебелака в мама е на 10. Да са живи и здрави, че не знам как ще се разделяме един ден...

# 284
  • Мнения: 22 036
Каси, дано. Да са ни живи и здрави животинките и близките.

Софи, до характер е явно. Ще пробвам пак да прилъжа бездомния котак, защото не искам да взема коте и да ми се наложи да му търся дом. А той е и красавец (особено ако успея да го изкъпя).

Общи условия

Активация на акаунт