Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVIII

Мяч, то мракът си му е запазена марка. Аз го харесвам във всичките му периоди, но за "Жертвоприношение" сърцето си давам.

Мяч, ти нищо не каза за Иняриту и Лео

Иначе като сме на стари заглавия, да споделя, че миналата седмица за рождения ден на Нюман си подарих вечер с From The Terrace. Хубав филм, типичен за периода, а съпрузите са наистина забележителна екранна двойка. Тя не е красива като него и не обсебва така екрана, но е много устремна и страстна.

Не казах, да.
То тук (и на други места) доста се изприказва. Надали ще открия топлата вода...
Ще ме извините за "смесването" на темите, но ще карам поред и за номинациите, щото ме мързи да пиша втори път и в друга тема за същото.

Но понеже лично на теб, Джой, ти обещах да го подредя "по точки", та да пробвам:
1. Хареса ми. Най-много ми хареса така широко про(ре/а)кламираното снимане на "естествена светлина". Филмът изглежда някак приглушено-мрачен заради тая работа. Подходящо за историята ми се струва на мен. Аз съм твърдо ЗА пореден Оскар на Чиво.  
2. Не ми хареса. Най-трудно преглътнах дължината. Даже бих казала - протяжността - на места. Неравномерен ми беше. Мисля, че Иняриту леко се е поувлякъл от "концептуалността" си и му е било трудно да се удържи. И Бърдман беше "концептуален", ама не беше неудържимо такъв...   Мисля, че няма да съм доволна, ако го повторят с Оскара. (Макар че той им е единственият шанс да покажат divesity на принципа "след дъжд качулка".) И за монтаж не мисля, че заслужава - можеше да е много по-стегнато монтиран. И от това щеше само да спечели.
3. Остави ме равнодушна. Нито Лео, нито Томик бих наградила с Оскар за тези роли. По две коренно различни причини. Мисля, че Том не прави нищо нечувано, невиждано и неправено. Мисля, че за подобни роли - с ярко изразено физическо предизвикателство към актьорите - не съм доволна да дават награди. Миналата година по същите причини не бях доволна от Оскара на Еди. Не съм си променила мнението оттогава.
Иначе Лео и Томик, пък и всички, очевидно са си скъсали задниците от работа в този филм. Иняриту опредено им е изпил соса... Не го казвам само, защото се смляха да обясняват, колко било трудно да снимат. Видно е и на екрана.
Освен това с тези автентично-чорлави коси, бради, шапки и кожуси... то на места само зъби бляскат, какво ти актьорстване, братче.  
Признавам, че всеки си имаше своите моменти, но само толкоз - ще ми останат "моменти" от роля, а не цяла роля.

Иначе на мен сценографските решения, костюмите, грима и прочие занаятчийски елементи ми харесаха - всичко си беше баш автентично-мърляво за моя вкус.
От техническата страна на нещата по-малко разбирам, но звуково за мен филмът също беше много добре изпипан - което не знам, как са го правили, ама със сигурност си е било предизвикателство в тия гори и поля, дето сигурно в реалните обстоятелства гласовете са глъхнели точно, когато не трябва, и са ехтели също на най-неподходящото място.

От гледна точка на фабула и сценарий - историята тече леко, ама тя не е и особено сложна и завързана. Малко тромавичко изгърмяха някои пушки, ама нейсе - простих им го.
От гледна точка на режисьорската постройка ми хареса, как с паралелния монтаж периодично "напомняха" на зрителите, че в тази история има и други хора, освен Глас. Монтажно не беше съвсем идеално, но сценарно беше добре.
Но най-много ме впечатли мъглата. Все на разни "гранични" места ставаше мЪгляво/димно/облачно. Допадна ми. Улавях се на моменти, че търся ритъм и тактувам наум... от едната мъгла до другата.  

Пфу, отплеснах се пак.  

---

Джой, кажи сега за "точките".  

Ами познах общо взето, знаем си се вече добре за всичките тия години явно
Сигурна бях, че ще наградиш оператора (така и не разбирам защо точно към него имаш чак такава слабост, но е факт).
Сигурна бях, че мъглите, мрака и всякаквите подобни езотерики ще ти харесат.
И че ще погледнеш на филма технически и няма да мрънкаш шумно като мен да речем за това, че е приспивно-досаден. Всъщност даже не очаквах лекото измърморване в тази насока
За актьорите предполагах, че няма да изпаднеш в шумен възторг, но не бях сигурна съвсем ( съдех основно от ония огромни дискусии преди време за маликовото дърво и Пен и Пит в него, не ми беше хрумнал паралел с Еди).

Горе-долу това, очаквах една идея повече да го похвалиш. Сега чакам да чуя и за датската мома .

Днес трябваше да ходя да я гледам нея, ама плановете се нарушиха. 
Към края на седмицата ще гледам и нея да отметна на кино...
Всичко останало - от зелките. 

Не ми беше досаден, нито приспивен. Това че го намирам за леко протяжен на места, не значи, че ми е досадил. Подразни ме, защото ако не беше така, филмът имаше шанса да е идеален за мен.
В този си вид за момента отстъпва на Макс в личната ми класация за годината.

П.П. В Дървото на Малик най-много ми хареса слънцето. И него ли го броиш за "езотерика". 
А Чиво затова го харесвам, щото няма значение, дали е слънце, мъгла или непрогледен космически мрак - той все успява да ме грабне. 
Пък може и да се поддавам на влиянието на световната еврейска конспирация, знам ли. 

На мен ми беше досаден и приспивен, на теб хич и не съм очаквала да ти е такъв . Не съм ли го написала ясно, явно днес ме няма с изреченията

Целият Малик броя за езотерика, с все бизони и динозаври . Иняриту само напоследък.


(Между другото, снощи гледах филм с Редфорд, нападнат от мечка в по-ранен аналог на Иняриту. Само че беше готин, но това защото е на Халстрьом, а при него лабаво няма )

Написала си ясно, че не си очаквала от мен "измърморване" в тази посока. Аз го разбрах. Но намерих за нужно да уточня, на какво се дължи мърморенето ми. И още веднъж да го разгранича от твоето мрънкане. Защото са по различни причини, но може за някой да не е станало докрай ясно. Макар че си употребила различни глаголи дори.  

---

---

Понеже много досадно се разписах пак, затова ще добавя накрая нещо от съвсем друга опера:
Като го прочетох и веднага ми се прииска да кажа +1  
Не знам, дали "човекът е такъв", или актьорът е "решил да го изиграе като такъв", но за мен хич не беше преиграване, а съвсем съзнателен наниз от решения за именно такава актьорска игра.

Ръфало и на мен много ми хареса. С ММ дръпнахме спор дали той играе по-добре или Шрайбър. Аз лобирах за Шрайбър. Не очаквах, никога не съм го харесвала. Майкъл Кийтън винаги ми е бил безкрайно приятен, но той винаги играе по един и същ начин. Въобще актьорската игра в този филм ме впечатли доста.

Гледах някаква комедия по Синемакс, която се очертаваше да е тъпа, но взе че горе-долу ми хареса на фона на сушата тези дни.   Чайникът се казва.

Аз харесах Кръдъп, но на мен той ми е любимец по дифолт. Хареса ми и героят му как постави на място убедените в собствената си правота журналисти.

Чек, кой чайник- онзи произвеждащият пари с готината британска мадама, която лансират напоследък ли?

Да.  

И Кръдъп много харесах. 

Ръфало го признах за хамелеон миналата година като изгледах почти един след друг The Normal Heart и Foxcatcher. Много ми хареса и в двата филма и беше изключително убедителен и в двете роли.
Съгласна съм, че истинският Майк Резендес може наистина да е бил такъв преиграващ нервак и Ръфало да го е уподобил до най-малката подробност, но пак не ми харесва и това си е.

Благодаря на всички за препоръките за 45 години.

Много, много хубав филм.
Сякаш съм имала нужда от подобен толкова приятен. Не знам дали е точна думата натуралистичен, може и да не е...Но, филма е това, на което аз казвам - животът! Харесвам подобни, непринудени, времето минава неусетно.Хубаво изпълнение на Ш.Рампилнг.
Заприлича ми малко  на 7.39 , не като сюжет, разбира се, а като много подобно направен филм за нещата от живота

Да спомена и аз няколко от последните филми -
Truth - страшно много ми хареса. Не знам защо е подминат в номинациите при положение, че "разследващата" тематика се припокрива доста с някои от другите фаворити. Лично за мен този политически случай беше доста интерсен, а и не по-малко скандален. Кейт Бланшет грее с целия си блясък. Колкото и да се опитвам да я гледам с безпристрастни очи, тази жена е просто божествена. Въпреки, че я харесах много и в Carol, тук ме впечатли повече. Тази симбиоза между професионализъм, борбеност и чисто женска ранимост на героинята й беше уникална. Огромна тежест на филма придава и Робърт Редфорд, но е много остарял, а това буди в мен едно странно чувство на тъга и притеснение.

Spotlight ми хареса като сюжет и изпълнение, но без излишен възторг. На места историята ми се стори прекалено разпиляна. Целият случай е изключително скандален, а "списъците" в края на филма будят тотално омерзение. Най-вероятно филмът ще получи голямата награда от Академията, за да покажат подкрепа и да измият малко гузната си съвест американците.

The Big Short ми беше скучен през цялото време, въпреки опита за нестандартни визуални похвати. Цялата тази банково-финансова терминология натежава доста. Въпреки това е добре да се гледа, за да се ориентира човек в механизмите, довели до финасовата криза.

Concussion е хубав филм със затрогваща история, която ще докосне сетивата дори и човек да не се интересува изобщо от спорт. Доста кахърен Уил Смит, и да, можеха да му обърнат внимание в номинациите.

И накрая един филм, за който благодаря на момичетата, в чиито спор се роди препоръката му. Breakfast on Pluto http://www.imdb.com/title/tt0411195/ - Шарен и трогателен филм, който просто не може да те остави безразличен (както повечето филми на Нийл Джордан).
Не мога и не искам да сравнявам Килиън Мърфи с Еди Редмейн, защото няма да е честно. Героят на Еди в "Датчанката" води вътрешна борба със себе си и изживява катарзис, докато Килиън е просто шеметен. Героят му плува в свои води, чувства се (и изглежда) прекрасно с вътрешното и външното си женско самосъзнание. Образът му и като визия, и като маниери, и като език на тялото е просто на жена. Филмът е един препускащ каламбур от странни случки и събития, а героят на Килиън преминава през всичко това, надскачайки социалното като през цялото време остава сякаш недосегаем за всички житейски превратности.
Благодаря за препоръката на филма 

Tарковски доста заема от Бергман , всъщност , ( и не само от него )
за последния си филм освен идеята от два негови филми взима кинематографа на Бергман , любим негов актьор за главната роля , този , който смесва звука ( доста се е повлиял в това отношение от него ) ,  филмът е сниман в Швеция  с шведски актьори ...
Носталгия е вдъхновена от филм на Антониони , взима и негов сценарист да напише сценария и т.н. ...

Така е. Той не крие възхищението си от Бергман и логично да подражава, да.