Не споря- твърде вероятно да съм доста по- крайна от Девиз, ако изпадна в подобна ситуация. Просто се опитвам да дам и друга гледна точка- тази на евентуалното отхвърляне и зачеркване и последващо съжаление и вина.
Ами- представете си, че все пак децата са усетили/чули за отношението на майка им към дядото (разбира се, прикривано) и съответно сега, като под индиго го проектират, но без да се замислят за евентуалните последици. И един ден се обърнат и я обвинят, че не ги е пуснала? Как би се чувствала Девиз?
Не е ли по- безболезнено ЗА НЕЯ, да седне и да говори с децата, да им обясни, да се опита да му дадат шанс, пък после да го покани у тях да ги види. И в двата варианта на развитие на срещата, не смятам, че децата ще са ощетени. Има вариант да простят, стига той да го заслужава и да направи опита за сближаване. В другият вариант- отново ще са победители, защото са дали шанс (а, и повярвайте, дядото така ще е насмлян от устатите тийнове, че света ще му утеснее).