Ето какво е написала daviz
На децата споменах(на 13 са) че дядото е болен и иска да ги види.Отговора беше:никога,ние този човек не желаем да го виждаме,какво като е болен,ние като сме били болни той защо не е идвал.
Ок ,само казах и повече нищо не споменах.Не искам да ги настройвам по никакъв начин точно заради мм.Той знае какво е било отношението на баща му към тях и се надявам сам да реши кое е правилно за тях.
Аз не виждам какво толкова ще си кажат,като за тях той е чужд човек.
Все daviz коментирате и какво е трябвало/не трябвало да прави, а мнението и чувствата на децата й къде са в разсъжденията ви? Или те нямат право на глас? На мнение? Или нямат право да изпитват негативни чувства когато открито ги обиждат и пренебрегват, защото трябва да спазват християнските ценности и така не се прави?
Глупости на търкалета.
daviz, казах ти вече, взела си най-правилното решение да се съобразиш с децата си. Да не ти пука кой какво пише. Важното е децата да проведат същия разговор с баща си, за да не може дядката да го изнудва и да се чувства виновен.