Шеста тема на чакащите

Анонимен е прав/-а. Три месеца съветите по осиновявания не работеха, така, че реално чакането е от три месеца, а не вече шест. Трудно е това очакване, трудно е и когато ти подмятат клишетата от телевизията "Ама още ли нямате предложение, нали домовете са пълни!?" Ами не, не са пълни. То и домове не останаха. С всяка година децата, оставени за осиновяване намаляват. На бъдещите осиновители все повече ще им се налага да правят компромиси, ако искат да осиновят и така да имат дете.
Някои търпеливо чакат и дочакват своето щастие, но познавам и двойка, която след като им изтекоха двете години регистрация не подновиха. Явно не им беше чак до такава степен важно, за да помислят какво да разширят и дали с нещо не могат да направят компромис.
Колкото и грубо да се е изразила социалната на Бебу, ами права е. С техните изисквания относно етнос и здравословно състояние доста бавно ще стане. Не помня откъм възраст и пол какво бяха дали. Та в този смисъл жената може би просто се е опитала да ги приземи.
Аз също се бях запънала за произход и пол, но направих компромис откъм здраве. А когато влязох на среща в ЦНСТто за втори път и видях останалите деца ме грабна не моето, а едно момиченце от ромски произход, на 8-9 години и глухонямо. Ама си осинових "моето" момиченце. И няма и ден, в който да съм съжалила, че я взех, а толкова много се уплаших на информационната среща, че бях готова да се върна без дори да я видя.

Ще се повторя, че като ходих да взимам комплекта с документи, наричам го изтеглям декларацията, защото ми взимат личните данни, за да взема пакета.
Тогава в сградата имаше по-голямо дете, което си търсеше повод, за да дойде в помещението след нас, то бе по-смело, иначе имаше и още няколко деца, но на доста по-висока възраст от обичайно желаната. И напълно отговаряха на описаното от Бебу, така, че...

Герда 1, както предполагам знаеш, това, бе има деца там и ти си ги видяла не означава, че тези деца са с уредени документи за осиновяване и чакат осиновители. На среща с осиновители детето се води от приемен родител, вкарва се в стаята, където има и социален работник и после се извежда от приемния родител. При исобиалните ходят и семейства за следосиновително наблюдение, заедно с децата си, семейства, с които се работи, деца, които са временно настанени в някаква форма на закрила...
В ЦНСТ-то, където беше дъщеря ми от 12 деца само тя беше за осиновяване, другите имаха семейства и поддържаха контакт с тях. Между тях имаше и 1-2 с видимо български произход, но пък със заболявания - едно момченце, което не говореше, а издаваше звуци подобни на мучене/ ръмжене, две сестрички от ромски произход, които бяха глухонеми... Различни деца и различни съдби, но към момента доколкото разбрах нямаха други деца за осиновяване.

Конкретно тези деца бяха за осиновяване.
Чух ги да казват, че ще учат повече, за да ги осиновят.
Възрастта им бе голяма.
Аз не бих имала капацитет да осиновя толкова голямо дете. Но друг може да има.
Само любов би ли била достатъчна, за да се справя в такава ситуация...

Да, повечето хора нямат желание и сили да осиновят голямо дете, с още по-голямо минало и куп фактори, утежняващи ситуацията.
По-нагоре обаче далеч не се говори за такива крайни случаи. Обясняваме директно и индиректно, че децата за осиновяване са малко, повечето от тях са с произход, различен от българския или имат заболявания. Който не е готов да направи компромис поне с произхода или не осъзнае колко е относителна информацията за него, трябва да се подготви за дълго, а понякога и безуспешно чакане.
Възрастта, струва ми се, не е чак толкова забавящо обстоятелство. Повечето кандидати предпочитат и заявяват възраст в рамките на до 3 години. И повечето осиновявания, по мои впечатления, са именно на такива деца.
Така че основното е да се справим с другите предразсъдъци - по отношение на лечими заболявания и/или произход.

Тук мога да поспоря.
И ще изкажа своите съображения, защото това би могло да е полезно на някого.
Здравословното състояние е много сериозен критерий и изисква доста висок родителски капацитет, и е много по-сериозен компромис от този с етнос, произход или белези, както искате го наричайте.
Всяка двойка навлизайки " във водите на осиновяването", пристъпва плахо, защото не знае какво се крие след всяка нова крачка. Това са семейства "с болка".Не е нужно всяка следваща крачка по пътя на осиновяването да е драма, стрес, и уплах за тях.
За това считам, че трябва да има индивидуален подход при съветите - " ама променете си критериите, защото много ще чакате, или с такива критерии няма да получите скоро писмо..."
Някои семейства имат нужда от  време, за да извървят пътя на тяхното вътрешно узряване.
Подхождайки към сваляне критерия за здравословно състояние, семейството трябва да е готово да се докосне до болката на болни и страдащи дечица, на които не си в състояние да помогнеш. А които просто трябва да обичаш и да се грижиш за тях.
Нека се изкажат майки, които са направили този компромис и къде и как са протичали срещите с дечицата.
Отварям тези скоби, не за да противопоставям критериите, а за да  се напише за една по реалистична представа за нещата, без това да звучи нападателно или обидно.
 Има семейства, които месеци няма да спят заради дилемата кои критерии да разграничат, от кои да се откажат.
Ще го преживяват и изстрадват.

Деца с тежки форми на ДЦП, тежка и средна умствена изостаналост, Даун аутизъм и т.н тежки заболявания не се предлагат на българските кандидат осиновители. Те се смятат за неосиновяеми у нас и се вписват направо в международния регистър.
В България се предлагат деца с лека умствена изостаналост, заешка устна, кривогледство или друг дефект на зрението, но виждащи, с астма, недоносени.
Дъщеря ми е:
- недоносена, 33 г.с, 1610 грама, 41 см
- кислоподозависима 8 дни
- родена от майка с алкохолна зависимост
- шум на сърцето 2-3 степен (форамен овале)
- лекувана успешно за ретинопатия на недоносеното, ако помня правилно от втора степен
- с енцефалопатия
- лека умствена изостаналост. Неврологът в ДМСГ изразява съмнения, че забавянето в развитието й тогава се дължи на лекостепенна наследствена олигофрения, които очевадно не беше вярно.
Отглеждана в ДМСГ от 4-месечна до тригодишна, след това 4 месеца в ЦНСТ.
Срещите се провеждаха в ЦНСТ-то, ходила съм както в петък вечер, така и в събота/ неделя.
Към момента:
- енцефалопатията беше потвърдена на ЯМР
- шумът на сърцето си го има, не й пречи, освен ако не скача на батут, съответно не скача.
- на седемгодишна възраст й беше поставена диагноза Смесено специфично разстройство на развитието. Работи ежеседмично със специалист по дислексия. Учи в елитно училище и има успех "Много добър". Големият проблем при нея се оказа силно засегнатото математическо мислене (дискалкулия), а то отговаря за рисуване, координация, ориентиране във времето и пространството, разбирането и следването на инструкции, правила и указания.
Съществува мнение, че е почти невъзможно дете с дислексия да кара колело. Дъщеря ми, макар и трудно, се научи да кара колело и е много добра в това.
Макар и по-трудно се научи да чете и пише и пише доста грамотно, когато се съсредоточи.
Трудно се ориентира в обяснения и инструкции, но от една година се учи да ходи от т.А (дома ни) до различни точки в града и да ползва ГТ сама и се справя.
И само като си помисля, че без малко дори да не отида да я видя.

Ние едва ли не им натрапихме своя снимка, с която да постъпят както намерят за добре. Едната социална много упорито ни обясняваше, че няма смисъл, че това няма да помогне итн, итн, и най-накрая изплю камъчето с принтера и как нямало как да я размножат. Барем да знаех да я извадя в повече екземпляри. Но някак ми се стори, че не насърчават тази инициатива, докато тук като четях как в други РДСП дори препоръчват да има снимка, се почувствах някак все едно предварително ощетена.
Освен това сега се сещам отново за нещо, от което ми стана крайно, ама крайно неприятно.
Значи, в онзи списък с необходими документи, който ни дадоха, пишеше, че трябва да има препоръки от минимум 2 семейства/приятели. Съответно ние събрахме 4 препоръки от наши много скъпи и близки приятели. Всяка една препоръка беше написана с голямо желание и от сърце и представяше по някаква частица от наш и нашето житие и битие. Когато ги занесохме на социалните, ме накараха да отсея САМО 2 препоръки, поради...не знам и аз каква причина. Много място им заемали в папките ли, що ли...някакво подобно безумно обяснение беше. Значи 2 листа в повече толкова ще натежат в една папка. И така се наложи аз на място да решавам коя препоръка ми е по-скъпа и смятам за по-добре описваща ни. Допускам, че вероятно е щяло да им бъде минавка да се срещнат и с 4-те двойки точно през лятото, когато вървеше процедурата по вписването ни. Не знам това дали ще се отрази на разглеждането на документите ни, но е факт, че вече 1 година нямаме нито писмо, нито обаждане. И на мен този случай с препоръките и снимката ми остави един горчив вкус...

Мама Ру, имам приятелка с дислексия, с две висши.
 Дислексията и далтонизъм заедно ли вървят?

Момичета, не знам за какъв принтер говорите... Докладите се изпращат по електронен път, съответно снимките - сканирани. От няколко години нито един доклад не се изпраща по пощата. Със сигурност го знам.

Може би снимката да трябва да се прилага залепена /с телбод/ на лист А4 ли?
За да я прилагат по- лесно в досието?

Ами...значи всъщност скенер са нямали. Да, трябвало да е разпечатана задължително. Защото аз им предложих след като нямат скенер, да им я пратя снимката аз със перфектно качество по и-мейл, та да си я разпечатат. Види се, нямат нито принтер, нито скенер, нито може би компютър, нито пък...желание. Защото нали, когато има желание, има и начин.
Да не говорим пък за тъпото изискване срещата с далите препоръките задължително да е на място, през седмицата, в техните офиси и в тяхното работно време. Съответно аз оставих само 2-те препоръки, които бяха от приятели от нашия град. Това явно за телефони, скайп, вайбър и всякакви други възможности да се чуеш и видиш с човека и дума не може да става. По време на курса ( нещото от което останахме най-доволни) като стана въпрос за това с други кандидат-осиновители, една жена също сподели недоволството си от това, че ги ограничават така. Техните най-добри приятели са кои в чужбина, кои в друг град, и се наложило да искат препоръки от хора, които далеч не ги познават чак толкова добре, само и само да са от града и да имат възможност да отидат до Закрила на детето в Ст.Загора до 5 ч. следобед.

А дали не може сами да си изпратите сканираната снимка до РДСП-тата? Нали някъде имаше имейлите им? Тъкмо ще привлечете вниманието върху себе си

Не, разбира се. Едното е нарушение на ниво реч, а другото е зрително нарушение - неразпознаване на цветове. Макар, че някъде го имаше като опция,може би при дискалкулията. Но Лъчи разпознава цветовете от четиригодишна. Имам предвид всички цветове научи, не само основните.
 За Стара Загора знам, че бавеха делото за осиновяване по три месеца. Т.е насрочваха го след три месеца. За разлика от другите области, в които минават 2-3 седмици, в най-лошия случай месец до делото.

Герда, щом можеш, спори. Но не преиначавай казаното. Не говоря за "сваляне на критерии". Говоря за лечими заболявания, т.е. такива, които не изискват особено "висок родителски капацитет". Наблягам основно на компромисите за етноса и не защото смятам, че е геройство да осиновиш дете с различен от българския произход, а защото реалността е такава и децата са основно с небългарски корени.
Да, някои не са готови да правят компромиси. И имат пълното право на този си избор. Просто трябва да са наясно, че това води до по-дълго чакане. Това казвам. Нищо друго.
И да, трябва да сме наясно, че може и да не се получи. Може в периода, в който фигурираме в регистрите, да не се появи предложение, което да ни удовлетвори. Защото децата са малко, а кандидатите - много. Всичко е късмет и благоприятно стечение на обстоятелствата.

Не искам да започвам отново дискусията за снимките, но ще питам... С какво очаквате да помогнат те? Нали не мислите, че някой ще седи и ще сравнява снимки?