Шеста тема на чакащите

Нямам спомен 2011 носих ли снимка, като че ли да.
Аз приличам повече на баща си и неговия род, макар, че имам и нещо от майка ми, която пък прилича на някой от вуйчовците си (това по думите на баба, че не ги познава лично).
По стечение на обстоятелствата дъщеря ми има формата на лицето на майка ми, а синът ми е мое и на баща ми копие до степен, че хора, които не ни познават никога не биха предположили, че не е мое биологично дете. Но и двамата имат "боята" на баба си, която е бяла и тъмноруса с къдрава коса. Имат еднакви очи и цвят на косата, само дето на малкият е чуплива, а на каката - права.
По стечение на обстоятелствата имам снимки на щерката с БМ. Наскоро я показах на майка ми и тя с изненада видя прилика между себе си и БМ на детето. Буквално възкликна "Ама тя прилича много на мен!" Честно казано аз чак толкова голяма прилика не виждам, но определено в чертите на БМ на щерката визуално има доста общо от рода на майка ми.
Учудващо, но и други осиновени деца, които познавам приличат доста на единия родител и не по изражение и жестове, а по черти дори и когато са от различен етнически произход.
Въпреки това съм далеч от мисълта, че някой в комисията търси родители на детето, сравнявайки снимките от досиетата.

Не се тюхкай за препоръките, на мен ми искаха още две за делото. Като  ви дойде ред - пак ще потрябват.

При нас снимки не са искали. В наредбата няма такова изискване. Сега го отчитам като недостатък. Ако имаха наша снимка, някои социални не биха ни правили определени предложения. Защото още като ме видеха и възкликваха - ама вие сигурно ще откажете.

Защо са казвали така, Перуника? Може би си бяла и руса, а децата са били мургави... Или?

Нали уж затова пишем за прословутите "черти на ромския етнос"...
Когато се обадих за повече информация при единствения ни отказ, а и после, при предварителната среща със социалните за дъщеря ни, дамите бяха категорични, че това е въпрос на лична преценка. Тази, с която говорих за детенцето, което отказахме, обясни, че самата тя е по-мургава от бебето. Не отидохме и не знам какво е било положението. Тези за дъщеря ни пък... интересно дали изобщо я бяха виждали или съдеха само по снимката ѝ в досието... казаха "Вие ще си прецените". А тя беше бяла като мен. Пък аз съм доста бяла. Така че всичко е относително. Е, има и дечица, на които кожата е доста тъмна. В такива случаи вероятно няма две мнения. Но при повечето наистина е въпрос на личен поглед.

При нас бяха споменали, че ако искаме, може да приложим снимки, но не гарантираха, че някой изобщо ще ги погледне.

Социалните са зле с техниката. И нямат вина за това. Нямат бюджет, явно. Нас ни помолиха сами да размножим документите в 28 екземпляра, когато преди 5 години ни вписваха в регистрите. Взимат смешни заплати, а се занимават с толкова неща... За тях работата с осиновители е най-приятната, но само малка част от служебните задължения.

За пръв път някой споделя, че и за съда са му искали препоръки. Тия пък съвсем нямат единни изисквания. И пак въпрос на късмет какво ще ти се падне.

Когато се посочва, че можеш да избереш дете със здравословен проблем, описателно посочваш - лечим, но реално как го селектират. Ходиш и срещаш болни дечица.
Също имаше място, където може да се посочи, ако семейството е склонно ва осинови дете преживяло насилие.
 Ако има вариант кандидат осиновителят да си подготви и размножи 28 екземпляра, то по пощата ли ги пращат, може би вече нещата са модерни и само сканират и пращат по мейла.
 Някъде тук, сякаш бях чела, че снимката била за "комисията", която преценя какво дете да предложи, че гледали да има някакво сходство.

На нас също не са ни искали снимка ,незнам дори къде да я пращам.

Като изключим моята дъщеря, която се смяташе за неосиновяеми в България, ама искали да й дадат шанс да остане и ми я предложиха, познавам осиновители, които са взели дете с много лека форма на ДЦП, направо е незабележимо. Има деца с очила и едно познато с астма. Имам и познато дете, осиновено като бебе на 4-5 месеца, което имаше по-късно на около 3-4 годишна възраст поведение и особености навеждащи на съмнение за аутизъм или ГРР. Но родителите някак си не забелязваха това и не водили детето по доктори. Ето, че осиновено здраво бебе в последствие отключва някакво отклонение в развитието си. Има и непредвидими неща. На друга позната детето, което по документи се води здраво се оказва с много голям диоптър (17), но това тя установява след осиновяването. Има някакво заболяване на очичките, за което не е знаела, заради това е и диоптърът.
Има деца, които в първи клас се установява, че имат обучителни и адапционни затруднения... Т.е не всичко е видимо в самото начало. Но категорично няма как, ако пишете леко заболяване и лечимо в Бг, да ви предложат дете с тежка умствена изостаналост, аутизъм или ДЦП. Можете и да конкретизирате какво точно разбирате под леки/ лечими заболявания. Тук в тази тема имаше споделени истории за деца лекувани от сифилис - едното си го осиновяват, а другото е отказано. Всеки сам за себе си трябва да прецени от какво го е страх. Мен например не ме е страх от епилепсия, но би ме притеснило ако ми бяха предложили дете с диабет (реално не знам дават ли такива деца в България за осиновяване). А и няма никаква гаранция, че здравото дете, дори има з да го родя няма да отключи нещо в даден момент.

Ако пишете здраво дете може да пропуснете:
- дете с късогледство, далекогледство, кривогледство
- няма да ви предложат дете със заешка устна, което е лечимо
- няма да ви предложат дете със слухово апартче (намален слух), което е нещо, подлежащо на компенсация
- няма да ви предложат дете с астма, въпреки, че на нас на курса ни казваха как детската астма се смята за нещо леко и се израства
- няма да ви предложат дете с шум на сърцето, което обикновено също се израства и не пречи на качеството на живот и не изисква особени грижи.

Може да осиновите здраво към момента дете, обаче да се окаже след години, че:
- детето ви има обучителни затруднения - дислексия, дисграфия, дискалкулия
- че има ГРР и дори да отключи аутизъм
- може да отключи диабет
- може да получи сътресение на мозъка и да отключи епилепсия, както стана с мен в ранна детска възраст
- може на по-късен етап да се установи късогледство, кривогледство, далекогледство, астигматизъм...
- може детето ви да прекара отит или да среща тъпанче и да остане с намален слух. Не е задължително разбира се. Варианти всякакви.

Анонимен, точно така беше. В нашия регион има доста от малцинствата, които също осиновяват. Такива бяха и на курса доста от кандидатите. Те са си мургавички. Та, явно затова реакцията беше такава.

Неслучайно уточних, че 28-те екземпляра ни ги искаха преди 5 години. После, когато подновявахме преди три години, не помня да са ни искали нещо. Сега може да се праща директно по електронна поща. Предполагам, че другите РДСП-та получават само доклада, така че не е нужно да се сканира, може да се прати директно. Макар че всеки кандидат-осиновител/и влиза в папка и в нея би трябвало да има хартиени документи с печати и подписи. Може би поне имат хартия и тонер вече. Знам ли...

Колкото до "лечимия здравословен проблем", със сигурност се селектира по-коректно, отколкото "без изразени черти на ромския етнос".
Мама Ру е дала достатъчно примери за леки проблеми, които са лечими или подлежат на израстване или компенсиране.
Ние познаваме осиновители, чието осиновено детенце отключи диабет внезапно, месеци след осиновяването..
Познавам биологично дете, което също има отключен такъв, в резултат на вирус.
Много сериозно състояние. Имам чувството, че при децата е по-тежко, отколкото при възрастните. А и контролът не може да възложиш на болния... Много е сложно.
Но никой и от нищо не е застрахован.

На нашия курс също имаше двойка от малцинството. Много симпатични, всъщност. Имаха свое биологично дете и бяха приемни родители на друго. Бяха се вписали като кандидат-осиновители, за да опитат да осиновят именно приемното си дете. Споделиха, че ако се получи, после отново ще вземат друго приемно дете, защото това беше и доход за тях. Не знам доколко са успели и доколко биха могли да продължат така, защото ако се привържат и към следващото... Но те си знаят. Като цяло предполагам е рядкост от тази страна на процеса по осиновяване да има хора от малцинствата.

Перуника, вие имахте ли откази? Не помня. Не че е нужно да отговаряш, разбира се. Но нали от други РДСП-та пращат обикновено. Те не са ли чели изискванията ви.

Имаме три отказа.

Темата с лечимите заболявания е ясна, мисля. Важно е с какво си запознат, какво си срещал на практика. Мен те не ме притесняват. Това, което ме вълнува е когнитивното развитие на детето. И разбира се колкото по - малко е то нещата са по - скрити.

Това е така, в същото време обаче, колкото е по-голямо едно дете, толкова повечето дефицити може да натрупа в развитието си, както и негативен опит. И тогава е малко трудно да се прецени кое се дължи на когнитивен проблем и кое на среда, начин на отглеждане, преживяното.

И те си мечтаят за мама и тате, дом и уют, като при малката кибритопродавачка... като всички деца.

Необходим е друг подход на родителстване. Същият като при малки деца, но с ясното съзнание, че по-големите деца разбират и въпреки това, когато реагират те го правят като че все едно са пак на 2. На курсовете говорят за този подход - за изграждане на привързаност (да се прави всичко заедно, да има много гушкане, да се наблегне на положителни преживявания и думички), за разбиране на поведението на детето като травма поведение и да се "реагира" на нуждата на детето от свързаност, а не на поведението.

Герда, ако се замисляш за едно по-голямо дете, консултирай се с психолог, който се занимава с осиновявания на деца / по-големи деца. Изследвай каква е мотивацията ти, какви са трудностите и дали наистина не можеш да се справиш с едно малко по-голямо дете.

Ако знаеш английски мога да препоръчам няколко книги на английсли: Help for Billy, The Explosive child, The Body keeps the score.

Герда вече има дете, а нас на курса ни съветваха, че не е добре при наличието на едно дете второто деца бъде по-голямо или на същата възраст, защото първото дете няма да разбира нуждата от внимание и наваксване на връстник или по-голямо дете. Т.е по-голямото дете няма да се държи като такова. При еднаква възраст децата ще чуват доста въпроси как са братя сестри с разликата от 2-3-4 месеца, защо не си приличат, защо имат разлика в развитието си ... Големите деца имат и поведенчески отклонения и проблеми с адаптацията в училище, а непрекъснато ще бъдат сравнява с брата / сестрата. Има все още едно отношение на неразбиране на проблемите на осиновените деца в обществото и съответното нетолерантно отношение. От първите дни в градината и особено в училището от тях се очаква като с магическа пръчица да са се преобразили в биологични деца, което няма как да стане. Съответно и родителите се сблъскват с отхвърляне на детето им. Не казвам, че някой не може да се справи с 7-10 годишно дете, но е хубаво преди осиновяването на толкова голямо дете, човекът да е абсолютно наясно с какво ще има работа и как да помогне на детето. В световен план също повечето хора търсят деца до 3-4 годинки, само италианците смело осиновяват деца до 12 години.

Деференцирането на двете състояния не е трудно за конкретните специалисти (клиничен психолог, логопед със съответния опит, спец. педагог). Учителите в ДГ (с достатъчно голям стаж)  също са компетентни за да разграничат различните прояви на децата. Но не всички практикуваме тези професии, възможно е обаче да се консултираме.