Шеста тема на чакащите

Системата функционира, за да намери семейство за децата, а не толкова деца за семейството, затова системата не се интересува кой кога се е наканил да осинови. За едни е тромава, за други не е, но правилата са създадени в интерес на децата. И аз правих опити за забременяване, мина доста време докато се наканя, осинових на 40, разликата ни е 39 години. От малка все съм като "куц вълк след стадото", хората се изпожениха, разведоха, родиха деца, станаха вече баби и дядовци, а аз все отподир. Нейсе, такъв ми бил късмета.

Човек, за да е решил, че има определени критерии, значи добре е помислил какво може да приеме и какво не. Ние нашите критерии малко ги поразтегнахме извън границите на първоначално приемливото за нас. Малко, но мисля си все пак достатъчно.
Добре е според мен, човек като сменя критериите да помисли дали наистина смята, че ще е ОК с това, което заявява. Защото ти хубаво периода на чакане може и да го скъсиш, но после ако се окаже, че не можеш да приемеш някоя особеност на детето, какво правиш?
Мен тромавостта на системата ме дразни не толкова в частта с времето за чакане. От самото начало ни казаха, че няма много деца, хем здрави, хем българчета. Дразнят ме глупости, излезли като из страниците на "Параграф22" или видими несъответствия в стила на работа на различните РДСП.
А това за решението да осиновиш си е строго индивидуално при всеки. На едни им трябва повече време да узреят за нея, на други по-малко. Ето тук чета, че някои жени от малки искали да осиновят дете. Ами, честно казано хич не ми е минавало и през акъла подобно нещо като дете. Знам само, че се виждах с 3 деца, а още нямам нито 1. В един момент (макар и късно според нечии стандарти...но нали, се ла ви) видях, че няма значение по какъв начин ще имам деца, а по-важен е процесът на отглеждане, родителството...
Други хора пък изобщо не могат да приемат осиновяването като вариант. Но те пък все нещо отнякъде са чували, по възможност страшно и фрапиращо, та това по някакъв начин им дава сигурност, че не грешат във избора си.

Алба роса, абсолютно човек трябва да е наясно със себе си първо и тогава да задава критериите си към бъдещото дете, както и да си даде реална сметка какви деца има в системата и какви са му шансовете. Няма как да тръгнем с ещу себе си, собствените си убеждения и нагласи.
Тук имаше преди време една потребителка, също сама мама като мен, дори децата ни са родени през няколко дена. Та тя беше разказала за себе си, как е пренебрегнала фактора етнос - как в един момент си е дала сметка какви деца има в системата, какво дете ще й предложат, наревала се една нощ и взела решението. Ясно, осъзнато маха този критерий. Заглежда се в майките с колички и вижда една млада майка с пухкаво бебче точно от онзи нежелан етнос. Вижда детето, бузките, протегнатите ръчички, чува чуруликането му... Връща се и премисля всичко. И разбира как точно ще изглежда нейното дете.
Имам приятелка, която под натиск прие да махне този критерий, а нямаше вътрешната нагласа за това и получи доста предложения, които не можа да приеме. Накрая от разочарование без малко да не отида на поредното предложение. А когато си излиза от срещата, майка й я насърчава да приеме детето, което й предлагат. Толкова е била травмирана от поредицата неподходящи предложения - не само на деца от ромски произход, но и на деца с заболявания или фамилна обремененост, дори на едно рязсиновено дете, за което обаче са й намекнали в дома, че има други кандидати за него.

И какво стана накрая с приятелката?

За мен няма лоши деца, има неподготвени родители. Миналата седмица дойде една жена да ми се жалва как някаква баба била сграбчила кучето, което си стояло до детето й, жяла да го удуши, била не знам си каква луда. Поизслушах я и накрая не й хареса като й казах, че във връзката родител дете отговорност носи родителят и бабата може да е била всякаква, но отговорността за безопасността на детето и кучето са на майката и е нейна работа да внимава и да ги пази.

По повод на тези кошмарни истории точно днес попаднах на една жена, която се похвали колко е горда, че синът й си е заработил и си е изкарал книжка и си е купил кола, а като малък е бил точно от тези кошмарните деца, които ги дават по филмите за ужаси. Годините упоритост от нейна страна са дали резултат.

Да подновихме си документите месец  май .Не сме получавали ,предложения откакто сме махнали ромския етнос .
Аз , преди бях писала без ромски черти и без значение от етноса и само деца от ромски произход ни предложиха!

Елфичка, приятелката ми накрая послуша майка си и си осинови детето. Но за около половин година има 5-6 предложения и отказа. Това след двете години, когато под натиск промени критериите. Детето й не е от ромски произход. Но тя без малко да не отиде на поредната среща. Не знам имало ли е причина да се колебае за нещо, но излизайки от срещата майка й отсича "Това е. По-добро предложение няма да получиш, вземай го!" Мисля, че тогава тя още страдаше за едно момиченце, което отказа поради съмнения за здравословен проблем, може би последният й отказа. Аз пък скоро бях осиновила моята щерка, а и предложиха момченце. И тя си го взе. Беше бебе на 4-5 месеца, сега ще е първокласник.

Ох, момичета, изключването на ромския етнос от критериите не изключва да ви предлагат деца от ромски произход. Ако в доклада ви пише, че е допустимо детето да е със смесен или неизвестен произход, ще получавате и предложения за деца, които са от ромски такъв. Или поне майката е ромка. Бащата, както знаем, в повечето случаи се предполага.
Изрично питах защо получаваме такова предложение и ми бе отговорено така. В нашия доклад пишеше "български, турски или смесен произход, без ясно изразени...". Част от социалните "четат" децата с неизвестен баща като такива със смесен или с неизвестен произход и ги предлагат на кандидати, допуснали такъв в предпочитанията си. И е много вероятно немалка част от тези деца действително да са със смесен произход.

Споделете, моля, какво разбирате под "черти на ромсия етнос". Освен тъмната кожа, разбира се.
Щото има много бели роми.
 

т.е това и е било второ осиновяване ...?

Мистик, в момента заради  световната ситуация нещата ще са тромави, но не е задължително.
Много е хубаво, че критерият възраст е по-висок. Не се настройвай негативно и нещата ще се случат.

Не, първо е единствено осиновяване. Чака две години, през които не получи предложение. Нито едно. Като удължи регистрацията за още две години промени изискванията си и под натиска на социалните включи и ромският етнос. След това за няколко месеца получи 5-6 предложения за деца в различни части на страната. В т.ч за деца с обремености (майка с психично заболяване), едно рязсиновено, за което й намекват, че има друг мотивиран кандидат (служител от дома й го подхвърля), давали са й знак да откаже детето в единия дом, имало е деца от ромски произход, накрая имаше едно момиченце, което много хареса, но имаше основателни съмнения относно развитието му, а приемната майка отказа да го заведе на консултация със специалист... Накрая приятелката ми беше на ръба изобщо да се откаже да ходи по срещи и да си остане без деца. Скоро след последния отказ получи писмо за дете. Изобщо се е колебаела дали да отиде. Майка й е тази, която я подтиква да отиде на поредната среща с поредното дете (6 или 7 предложение за нея) и пак майка й е тази, която я подтиква да не чака повече, а да го вземе. По-късно в рамките на регистрацията получи още едно предложение за здраво бебе от бг произход, което отказа, защото прецени, че в момента няма да се справи с две деца и си остана само с едно дете.

Мистик, твое право си е, ако стане бързо, да осиновиш, ако не - да се откажеш. Няма да свърши светът. Напълно те разбирам.
Знаеш ли, аз в един момент бях осъзнала, че е по-лесно да забременея и родя с ИЯР, отколкото да осиновя. Така и стана, знаеш.

Аз продължавам да мисля, че е страшно некоректно да твърдим, че системата е тромава. От моя досег с нея, смятам, че си работи. Проблемът е, че ние някак си не успяваме да подходим към осиновяването с идеята, че там някъде има едни деца, които имат нужда от дом. Човешко е да имаме очаквания към децата, защото повечето от нас твърде дълго са ги чакали и сме ги мечтали; и живеем с някакви представи за това какви трябва да са те. Но всъщност никое дете на този свят - нито осиновено, нито биологично няма да отговори на тези изисквания и очаквания. Защото ТО си е ТО. То е личност - с характера си, с историята си, с гените си, с ината си, с цвета на кожата си и т.н. А ние сме тези, на които съдбата е дала тежкия жребий да сме достатъчно пораснали и узрели за да можем да им създадем дом по трудния начин. Осъзнато и след един куп препятствия, забавяния, често розочарование, физическа и психическа болка и страдание.

И в крайна сметка въпросът е искаме ли да бъдем родители наистина. Защото дотук един от големите ми уроци беше, че да си родител значи непрекъснато да преосмисляш позициите и вярванията си за да можеш от една страна да осигуриш безопасност, сигурност и възможност за развитие на едно дете, а от друга страна много да внимаваш къде е границата за да не го мачкаш, докато "възпитаваш" и да съобразяваш действията си с неговата личност. Защото то е личност. Нищо, че е на 3.

Т.е. смисълът е в това да се научиш да поставиш това малко същество в приоритетна позиция спрямо твоите очаквания и фантазии. Да го видиш такова каквото е наистина. И честно казано тогава изчезват и произходът, и цветът на кожата, и остава просто едно детенце, което има нужда да бъде обичано, закриляно и подпомагано да се научи да бъде добър, смел и силен човек.

Е, ние това ли искаме, или ни е важно да не е с ромски произход /например/?

Ако това ще попречи да се обича детето, е важно. И то много.

Ако нещо такова пречи да се обича едно дете и човекът е в позиция сега да решава дали ще става осиновител, с най-добри чувства бих препоръчала да се срещне с психолог. Да изясни мотивацията си за осиновяване изобщо. Да си изясни какво в себе си не приема и съответно го проектира в околния свят /в частност в детето/. Ако не се получи, силно се надявам бъдещият осиновител просто да се откаже от осиновяването.

Ако вече детето е осиновено, не само стискам палци, ами бих помолила и всички небесни сили да се включат и да помогнат на детето. Да бъде отхвърлено още веднъж е твърде жестока съдба за възрастен човек, а за едно дете е убийствено. И тук мисля, че са необходими много усилия от страна на родителите за да си изяснят защо и кое е това, което им пречи да обичат едно дете. Сигурна съм, че е ужасно трудна позиция. Но и съм още по-сигурна, че детето не може и не трябва да бъде превръщано в жертва.

Не е нужно психолог да насочва мотивацията на кандидатИ за осиновяване.
Всеки си знае средата на семейството и до колко тя е приемащата или отхвърляща.
Всяко семейство си има право на неговата си мотивация за осиновяване.
Има хора, които не знаят какво е мотивация за осиновяване, те нямат свое дете и искат да имат дете. Това е напълно нормално и човешко.