Шеста тема на чакащите

Мама Ру, не искам да те обидя, това са отживелици.
 ОСИНОВЕНОТО дете ли само се е сравнявало с починялото или осиновителите ся го сравнявали?

Вероятно и двете страни. Той реално не познава починалото дете, осиновен е след това. Не съм разпитвала за подробности, казвам това, което той е споделил - че са имали очаквания да е като починалия им син, да го замести, че не му е било комфортно, че не е отговорил на очакванията им...
Отживелици ли са не знам, но на курса ни съветваха първо да превъзмогнем болката от това, че нямаме биологично дете и тогава да осиновяваме. Случайно ли?

Какви са тия психолози, да ги пратя тях на едно усъвършенстване.
КАКВО значи да си забрави човек болката по починало дете, кой нормален родител го  може това!?
И пак идваме до мотивацията на осиновителите.
До колкото знам това било доста важна точка.
Поправете ме, ако греша.

Въобще не са отживелици. Имащата нужда от психолог, която само била назубрила няколко книги, може да го потвърди от практиката

Непреработена травма на родител от загубено дете или от невъзможност да има твое дете води до точно това - да се насажда роля на новото дете, която роля е да запълни дупки и липси на родителя и да отговори на мечтите и очакванията за онова, изгубеното или недошлото дете.

Мотивацията на осиновяващите е ясна: да имат дете. Вътрешната мотивация обаче води до това дали наистина са готови да имат дете и дали с една грешна нагласа (към това, което искат да им се случи) няма да се стигне до не най-доброто за детето.

5 причини да искаш да осиновиш, 5 причини да не осиновиш, 10 много лоши причини да искаш да осиновиш, грешни причини да осиновяваш, Грешните причини да осиновиш, 10 причини да осиновиш

Здравейте,темата нещо се измести в съвсем друга насока.Имам чувство,че съм в час по философия.Едни и същи пишат и са вещи във всички въпроси и имат отговор за всичко.И да има нови потребители не могат да се включат от старите,които са осиновили преди години,но постоянно дават акъли.Защо има хора,които отдавна имат своите деца и пишат в темата при положение,че вече не са в "чакащите"?Относно дискутираните въпроси.Аз не мога да имам биологични деца,но моето дете няма как да запълни тази празнина.Не смятам за геройство това,че осиновихме дете.Някак стана съвсем спонтанно това решение без много думи,без излишни драми все едно цял живот сме знаели,че ще осиновяваме дете.Приемам го напълно нормално и без никакви скрупули.Смело се "хвърлихме в огъня"и знаехме,че пътя няма да е никак лесен.Не разчитаме на баби и дядовци имаме и две кучета.

Като осиновявате второ дете и ви предстои среща водите ли с вас другото дете на нея?

На първата среща и след това при вземането на детето - не я взех.  На другите срещи я вземах. Даже и в деня на делото, приемните я гледаха тогава с малкия.

Не сме водили голямото дете на срещите с малката. Той едва бе навършил две и бе излишно да му причиняваме толкова път и неудобства.

Саманта, темата може да е на "чакащите", но тя е именно за споделяне на опит, познания и наблюдения в полза на "чакащите". А с такива в най-голяма степен могат да помогнат именно вече осиновилите.
Дори да изключим тази логика, никой не може да забрани на никого да пише. Къде са тези, новите, които "не могат да се включат"? Какво им пречи да го направят?

Иначе за часа по философия съм съгласна...

Да, и темата като е за "чакащите", наистина е много окуржаващо някой от позицята на вече успял да осинови, но пък анонимен да гледа изотгоре чакащите и да ги съди защо са писали това, а не онова и как непременно няма да им, се получат нещата, а по-добре да вървят да се прегледат. Отделно толкова изказвания, включително и мои, се изкривиха до степен на неузнаваемост тук, че чак да се чудиш къде е написано подобно нещо.
Но и вие, които вече сте успели с осиновяването, имайте предвид, че още път имате да извървите и едва ли знаете всичко, за да можете с лека ръка да отсъждате кой крив, кой прав.
Темата наистина започна да става по-скоро неприятна, отколкото информативна. Надявам се да не съм допринесла и аз за това. Затова мисля да си почина от нея за неизвестно дълго време.
Отново искам да изкажа благодарности на MamaRu, geni_stil, gerda и всички онези жени, които искрено и без излишна надменност споделят тук опита си.

На мен ми е важно да чета това, което споделят всички чакащи или приключилите с чакането. Полезно и вдъхновявящо ми е. На първата среща с детето водихме и бъдещият батко (макар, че незнаехме дали ще имаме положителен отговор). Мислим да го водим на следващите срещи. Колебание то ни е да присъства ли в деня на делото. Вероятно не.

Споделянето на личен опит е било едно от най-полезните неща, които са ми помогнали да осъзная доста неща свързани с осиновяването - подход към детето, към близките и още куп други неща. Много от тях съм запазила за себе си, други пренебрегнала защото не са моите. Всеки сам преценява какво да си вземе от тук и какво не, с четенето и участието в определена тема е същото. Участието ми тук не е с цел да съдя или да носи каквито и да било негативи за четящите, даже напротив. Ако някой се е почувствал кофти от това, което съм написала, не е заради мен, а заради него самия и както един любим за мен "психотерапевт" казва: "обърни внимание и помисли за причините, поради които се "закачаш" за някои думи".

Писането тук, разказването на личната ни история в книги и показването ни по медии, не е защото си мисля, че при нас осиновяването е станало като по учебник, а защото е още един споделен опит, който би помогнал на друго семейство да разбере, че има и други хора, които са осиновили и са минали през същото, имали са същите страхове и предразсъдъци, с част от които са се справили, а с други продължават да се борят. Че не е страшно да говориш с детето си за осиновяването и че не винаги, поведението му към родителите е свързано с факта, че са го осиновили.

gerda1, няма нормален човек, който да мисли че загубен близък, още повече дете, би могло да се забрави, както и болката по него. Въпроса обаче е какво се прави с тази болка? Никой не е казал, че щом сме загубили дете или не сме заченали такова, е признак за "лоша мотивация" за осиновяване, всеки случай е строго индивидуален.
Пак казвам, че процедурата в бг е една от най-облекчените. Конкретно за Франция зная, че там процедурата е 8 месеца, през които активно се работи с психолози и социални работници, които ти стигат до дъното на душата и преценяват дали си готов да осиновиш дете или е необходимо още работа. Всичко това се прави в най-добрия интерес на децата, които си идват със своите травми и е необходимо родителите да са готови за това. Ако се натрупат непреработени трамви на децата и на родителите, може да бъде страшно в едно семейство.


По отношение на първите деца - по време на процедурата за второто осиновяване, социалната ни искаше да заведем детето ни в отдела. Поговори си малко с него - съвсем непринуден разговор. Единия ѝ въпрос беше "знаеш ли защо сте тук?". Искаше да разбере дали го подготвяме за това. Той разбира се е наясно и чака с нетърпение.
Когато ни предложат дете, ще му кажем чак след като вземем решение, че ще го осиновим, преди това не. След това ще отидем и на среща, за да се запознаят. Всички последващи срещи ще са според ситуацията и в зависимост от това как се чувстват и двете деца. Това са ни предварителните намерения, като дойде момента ще видим как ще действаме.

О, очевидно моите постове са се сторили надменни на някого.
Нито за миг не съм съдила когото и да било. Говорила съм от позицията на човек, който е преживял и преосмислил много от първоначалните си виждания. Писах и четях тук преди първото, между двете и след второто осиновяване, т.е. била съм в различни позиции. Никога не съм заплашвала никого какво го чака, нито съм твърдяла, че знам всичко за преди и занапред. Още по-малко съм пращала когото и да е на преглед.
Дори след двете години чакане на каквото и да е писмо не бях толкова озлобена, колкото са някои изначално.
Надявам се поне малко за някого да съм била полезна.
Тук е мястото да благодаря за информацията и помощта, която макар и индиректно съм получила тук и да ви пожелая успех.
Колкото до анонимността ми, за пореден път казвам, че щом форумът ми дава тази възможност, съм в правото си да я ползвам. Интересно защо един ник ви изглежда по-искрен от думата "анонимен" и защо използването на тази опция толкова дразни някои...
А щом това толкова пречи, няма никакъв проблем да ви освободя от присъствието си.

Бъдете здрави!  

Прекалих последните дни, за което моля да ме извините.
Саманта има право, мястото ми не е тук, вече съм осиновила децата си. Много неща преосмислих в процеса на осиновяване и след това, човек вярно израства с децата си и се променя заедно с тях. Разбирам страховете и нетърпението на чакащите момичета, минах вече през това. За съжаление децата намаляват и чакането се удължава. Не винете системата, момичета.
Успех на всички чакащи по-скоро да срещнат своето щастие.

Мама Ру, много добре знаеш, че много жени имат нужда от теб, от твоята опитност и балансираност.
Няма значение кой е осиновил дете , има ли или няма дете.
Темата за чакащите, е за тези които чакат. В нея може да се пише всичко, стига да има участници, с които да се осъществи диалог.

Осиновилите второ дете, биха ли споделили, как подготвихте първите деца за стъпките, които предстоят - какво им казахте? Консултацията с психолог ми е ясна, важен ми е чуждия опит и подход.