Шеста тема на чакащите

Банално е, ама лесно не се става майка. Нито да го заченеш, да минеш през всички екстри на бременността и раждането, нито инвитрото, нито осиновяването. Макар, че отстрани осиновяването изглежда точно като лесният начин, ама само така изглежда.
Не се отчайвайте момичета, ще се случат и при вас нещата, но и се настройте за чакане - 1,5 - 2 години.

Охххххххх и аз съм го минала тоя филм с инвитрото.Та даже заради трите стимулации за 6 месеца болестта ми се разпространи и обхвана доста органи.Та накрая ни инвитро,ни забременяване,ни органи детеродни.И да ви кажа не,не се забравят тия неща.Като чуя,че някоя жена е забременяла нормално много се радвам.Но,когато е забременяла инвитро ми е много мъчно.Пак се радвам, наистина се радвам,но ме е много яд,че при мене се стигна дотука.Макар,че нали казват "не е важно да го родиш,важното е да го отгледаш"Ами да ви кажа нашето дете беше на 9м.и 3дена на делото Ами липсват ми първите месеци с нея.Наистина ми липсват.Да ни е жива и здравичка много жизнено детенце е и с характер.Изключително много я обичаме и тя нас.По принцип съм го преживяла,това че въпреки всичките ни усилия и малшанса,който имахме се стигна до тук.Има доста хора,които ми казват,които не знаят за операциите ми"сега ще се успокоиш и ще забременееш"Но моят мъж вика,това вече ще е наистина цяло чудо без органи да забременееш.На 23 януари ще стане една година откакто сме си заедно.Не мога да повярвам времето как си минава.Ако не бяхме самички с мъжа и по млади със сигурност бих осиновила още едно детенце.Макар,че аз съм на почти 38,от на почти 48.Аз съм едно дете,което няма хубави детски спомени заради неразбирателства между родителите ми.Ако имах и финансова подкрепа да не разчитаме само на две заплати сериозно се замислям,за още едно детенце.Малката наистина я гледаме като принцеса,но с две незнам как ще се справим.

Здравейте.
Вписани сме в регистъра от година и решихме да променим критерйте, които сме посочили в профила си. В четвъртък ще се срещнем с нашата социална. Не зная трябва ли да напишем някакво писмо до Рдсп с изискванията ни?

Социалната ще ви накара да напишете промените в критериите за избор на дете на лист, и после самото РДСП придоставя информацията за промените към осганалите РДСП-та,които сте посочили първоначално.

Благодаря!

Нашата среща мина. Детето  е прекрасно и скоро , надяваме се, ще сме негови родители.
Сега започва да ни тресе треската по подготовка на документите и условията вкъщи за новия човек. Късмет на всички, които още чакат своето дете и дано има повече добри новини.

Честито!
Моля те, разкажи на кратко как мина срещата. Видяхте ли на живо детето или само на снимка. Ще можете ли да го посещавате или в тези условия не е позволено. Какви документи ви поискаха да подновите и евентуално колко време ще чакате за делото.
Ако желаеш разкажи за детенцето, колко е голямо, както и какви са били критериите ви.
Дано не досаждам с толкова много въпроси.

Обещах да споделя как е минала срещата
Нашата беше в РДСП Варна. Много сме доволни от отношението на директорката и експерта, както и на социалната работничка и приемната майка. Дадоха ни доста подробна информация за произхода и здравословния статус на детето. Това, което ме притесняваше се оказа само козметичен проблем, който са отстранили. По направените му дотук консултации  и прегледи, няма нещо сериозно, което да буди притеснения.
Успяхме и да го видим.  Социалната работничка беше се погрижила да го доведат на място. Считат, че там средата е безопасна и няма проблем. Позволиха ни да направим още една среща на следващия ден, въпреки че беше през почивен ден в един от центровете, където се провеждат курсовете. Така или иначе вече бяхме взели решение, че го искаме и искахме ако може да използваме случая да прекараме още време с него. Струва ни се, че е доста привързан към приемната майка и ще му е нужно време да свикне с нас. Постоянно търси нея и е много усмихнат когато тя го държи. Но като го прегърнем ние, лесно се разстройва. Разбираемо е имайки предвид, че досега не е имал друг близък чонек. Планираме като подадем целия пакет документи пак да отидем да си го видим и също дни преди делото, за да не се случи шоково промяната. Ние всъщност също све ошашавени, защото животът ни се променя доста бързо и трябва да се настроим на други обороти.
Социалните казаха, че във Варна до седмица-две от подаване на документите се насрочват тези дела. Така че трябва да действаме доста експедитивно. Наборът подновени документи, които искат са същите, които беше изброила Mama Ru.Адвокат не бил нужен, защото майката още след раждането се е подписала, че се отказва.
Само не знам на вносната бележка за таксата за съда какво точно да пишем.
Моля някой който има спомени за тази бележка, да пише какво точно основание се пише.
Също така ще се радвам на споделен опит с приспособяване на детето. Имал ли е някой трудности с плач и неприемане и как се е справил?

Пишете "образуване на дело за осиновяване".
Ако имате възможност да чувате и виждате детето по скайп/вайбър/месинджър, помолете приемната майка да се виждате преди и след осиноявяването. В негов интерес е, така се мотивирайте пред нея.

Перуника, благодаря ти.
Директен контакт с приемното семейство казаха, че не ни препоръчват поне преди осиновяването. За след това ще питам може ли. Имали са си някакви дертове с приемно семейство преди и явно искат винаги да има и социален работник на срещите, за да предотвратят проблеми. Жалко, че ни е доста далеч Варна и не можем по-често да ходим, а и трябва да е през делничен ден. Обещаха да ни съдействат да прекараме повече време заедно, ако отидем там за няколко дни преди делото.

То и на нас никой нищо не ни препоръчваше, но ние си разменихме координати и в интерес на детето всеки ден звъняхме и се виждахме, докато се храни, играе и така той свикна с нас и изобщо не се стресира видимо, като го взехме.

Ла Кумпарсита, аз имах известни трудности. Щерката беше на 3г и 4м, познаваше БМ и имаше до последния ден контакти с нея, майката я посещаваше по график в ЦНСТто, детето я е разпознавало като такава. Защо и как не е бил спрян достъпа на БМ до детето след вписването му в регистъра за пълно осиновяване и особено, след като вече бях подала исковата молба да я осиновя - не знам. Социалните уж бяха категорични, че няма да й върнат детето, но не бяха и завели дело за отнемане на родителските права.
Та благодарение на всичко това вземането на детето премина като отвличане. Отидох с документите в деня, в който решението влиза в сила и хоп, изненада - от ЦНСТ то завели детето на градина, защото мислели, че майката ще обжалва, тя така им казала предната вечер. Та вместо да я сложат да спи в градината аз я вземам, товаря на кола и на път. Детето отначало ми се зарадва като ме видя, ама като тръгна колата през града и детето се усети, че отиваме някъде и ревна "мамо" и "боли". Започна да се опитва да излезе от столчето. Преди да излезем от града повърна от рев, след това още два пъти докато качвахме Шипка (грешка на шофьора, че не мина през Хаимбоаз). Последва много трудна и продължителна адаптация.
Девет месеца по-късно, като осиновявах брат й, бебе на 4м от приемно семейство мина почти гладко. Детето беше спокойно по пътя, пътувахме с бусче, обществен транспорт. Будва спокойно и у дома като го внесох. Обаче около час по-късно ревна. Рева много, сърцераздирателно. Обадих се на приемната майка, като й чу гласа по телефона млъкна и после пак рева. Накрая заспа. Като се събуди в стаята влезе кака му. В момента, в който я фокусира я разпозна и се успокои, просто изражението му разцъфтя. Дълго време навън не отразяваше никого освен неговата си кака. Та толкова им беше ревът й на двамата. Но той се адаптира много по-бързо и леко, за разлика от нея.
И двата пъти поисках някакви вещи на децата - любима играчка, одеалце, дрешка. Нещо, което да му е познато на първа време. Понеже детето е в приемно семейство, може да дадете на приемното семейство тениска, която мирише на Вас (носена и непрана) или одеалце, дрешка, които после да останат за него.

Голям екшън е било с каката. Смела жена си ти, Mama Ru.
Ще видим ние как ще се справим. Щом вайбър помага, ще питам. Макар че той докато е в скута й няма проблеми с нас. Усмихва ни се, реагира на думички и закачки. Приема водичка като му давам. Лазихме, играхме:)  Проблемът е като го вземем ние в ръце. И затова най-добре е жив контакт.

Това всъщност е хубаво, че детето се чувства сигурно и спокойно в присъствието на приемната майка и не е съвсем  спокойно непознати да го вземат веднага на ръце. На мен дъщеря ми ми позволи още първият път, ама после много трудно се привърза.
Детето реагира като всяко здраво е нормално развиващо се дете в биологичното си семейство. Тъй като е бебе сравнително бързо ще изгради връзка с вас, като станете постоянният обгрижващ.
А ако знаех какъв екшън ще е всичко около щерката и колко години ще отнеме да ме приеме като майка и да приеме семейството не, не знам дали щях да се наема. Та май по-хубаво е понякога да не знаем какво ни очаква.

LaCumparsita, съвсем нормално е детето да е привързано към приемното семейство. При нас с дъщеричката беше така. Много силно привързана към приемната майка(баба), изобщо не ни позволяваше да я вземаме на ръце, когато я държеше бабата, ни се усмихваше, но щом я вземех аз, веднага я търсеше с поглед, протягаше ръчички към нея и много, много плачеше. Така беше първите два пъти, като я посетихме. След това ми позволи за малко да я гушна и да си поиграем, но бабата не я изгубваше от поглед. Ох, много труден момент беше, мислех си, че трудно ще свикне с нас. Когато я взехме, плака през целия път, около 6 часа, заспиваше за половин час, после пак рев, пак заспиваше и така, докато не се прибрахме вкъщи. За моя голяма изненада, щом прекрачи прага, спря да плаче, вкопчи се в мен и .......оттогава не ме пусна. Първите няколко дни беше като "залепена" за мен, само ме следеше какво правя и ако реша да изляза от стаята, започваше да пищи. Единствено на батко си и на племеницата ми позволяваше да се играят с нея. Лека по лека се отпусна, след около месец вече се радваше и усмихваше на всички в семейството. Да вметна, че тя също беше да 7 месеца, като я видяхме за първи път, а почти на 9 я взехме. Докато с баткото беше съвсем различно. От раждането си е бил в дом, взехме го на 4 месеца, не сме имали никакви проблеми с адаптацията, но пък него сме го посещавали поне 10 пъти, тъй като ни беше по-близо и той вече беше свикнал с нас. Прибрахме се, гушна ме и заспа, все едно винаги си е бил вкъщи. И нещо дрруго се сещам сега, приемната майка започна да я нарича с новото име, веднага след като и казахме , че ще я осиновим, това е много важно. Така, че не се притеснявайте, че ще плаче доста в началото,сигурна съм , че много бързо ще свикне с Вас, на тази възраст децата лесно се адаптират. Пожелавам Ви прекрасни моменти с Вашето слънчице, много радост и смях, и бъдете здрави!