Шеста тема на чакащите

Това е може би болна ми тема......
Ние сме двойка с ен на брой ин витро процедури....осиновяването го обмисляхме през целия ни път докато осъзнато тръгнахме по него. Смело мога да кажа, че ако ин витрото е ад, то осиновването е декорация и аринжировка на ада.
При проучването попаднахме на кофти социален работник, ако мога така да се изразя....беше пропуснала в доклада съществени неща, а и при първата среща ми направи намеци за пари ( които естествено не получи и няма и 1 ст. да дам на социален работник). Това е минало и тя си носи греховете , ние няма как да носим отговорност за тях....
Първите ни бяха : дете до 1 година, без значени от пол и произход, но без изявени ромски черти.
Направихме промяна след известно време на : дете до 1 година, с лечими заболявания, преживяло насилие, без значени от произхода, но без изявени ромски черти.
Преди няколко месеца направихме отново промяна: на дете до 3 години, с лечими заболявания, преживяло насилие, без значение от произхода, но без изявени ромски черти.
Знам, че сега следва хейта......всички критерии бяха обсъждани със социалните, и в нито един разовор не ни казаха при тези критерии какви са ни шансовете, за наше съжаление. Но както писах по-рано писах писма....та вместо отговор по пощата или на мейла получих и обаждания и по телехона от няколко директора РДСП-та ( целта на техните обаждания беше да разберат дали не сме склонни да осиновем детенце на 5г. и на по-голяма от тази възраст). Та всъщнос преди няколко месеца аз реших да се обадя на директора на едно от тези РДСП-та, която беше много мила и ми каза, че при въпроси мога да и се обаждам. Обадих се макар и може би късно.... при тях не бяхме разглеждани и тя ми каза, че от тези критерии които със съдействието на социален работник шанса ни е нищожен...Може сега да ме залеете с подигравки и упреци, но не ме вълнува това е нашия път, и ние се доверихме на социалните, които се оказа, че в нашия случай не са ни помогнали.....
Това е моя опит по този труден път, дано е в полза на двойките които сега тръгват по него, и въпреки всичко с цялото си сърце се надявам, че скоро може и аз да се похваля с писмо и среща.....
Извинявам се за дългото обяснеие, и за грешките но съм емоционална след нападките на дамата, която писа преди няколко дни....
Бъдете здрави!

Куин, имате ли долна граница? Ако, да, махнете я. За второто дете мислех само да пазя номера и дадох "невъзможни" критерии, в това число възраст 0-6 месеца, ограничения за пол, етнос и здраве. Предложиха ми дете, което на съвета е било все още на 2 (два!) месеца. И бих посъветвала да вдигнете до 2 години възрастта. Вярно е, че децата до 3-4 години най-бързо се осиновяват и затова са и по-малко. А и част от тях са със заболяване или имат по-големи братя/ сестри, т.е са част от група и се предпочита да бъдат осиновени заедно, а не да ги делят, ако имат връзка, т.е ако са живели заедно.

Честита Коледа мами и бъдещи мами. Идвам днес при вас с едно много странно питане, което ме озадачи тези празници и идвам да питам дали  и на вас ви се е случвало. Моето дете е от непредпочитан етнос. Съвсем наскоро един съсед се изпусна в разговор като сравни мен и един друг съсед, за другия съсед каза: По-добре него да подкрепя отколкото циг*.

Първо, детето ми не е циг*. От смесен произход е (има и италианско, и гръцко, и еврейско, и арабско в себе си. Пу пу ама ми е много красиво детето и в арабските страни сме много добре приети), но и да беше - какво от това? И второ, това да осиновя дете от непредпочитан от обществото ни произход ц-ка ли ме прави? Защото този съсед се изпусна че точно такова е отношението му към мен откакто съм осиновила.

Сега, чуждото тесногръдие си е техен проблем и аз лично меря успеха в живота по резултатите, не по тена. Моето дете, с майка като мен, ще стигне далеч, тяхното - с такова мислене на родителите, не се знае знае ли се до къде ще стигне. Стана ми интересно обаче дали вече осиновилите мами сте улавяли такава промяна в отношението към вас и ако да, правите ли нещо по въпроса или гледате отстрани и се подсмихвате тайничко с "чакай, чакай, ще пораснат децата и тогава ще се види"?

Няколко неща исках да ви споделя и сега видях, че темата е тръгнала леко в тази посока.

Днес отидохме да сменим критериите си. Бяхме писали "Без претенции за произход, но без силно изразени ромски черти, основно много тъмен цвят на кожата". Решихме изцяло да махнем ромското от обясненията, расистко и гадно е.  Сменихме на "Без претенции за произход, със силно предочитание към по-светъл цвят на кожата". Не мога да кажа, че бяха  много любезни в ДСП-то, за какво съм сменяла, сега трябвало да ни проучват пак. Аз ѝ казахна служителката, че за мен все пак това е разширяване на критериите, тя каза, че не било така, разбирам я и нея, но знам и защо го правя. Коментари като към Анонимната ме изкарват от кожата ми. Бях ви споделяла как една съседка, бременна се развика с горемия корем срещу мен на едно събиране пред други хора като чу, че ще осиновяваме, че сме щели да вземем мръсно циганче и да знам от сега, че нямало да се допре до нейното дете. Полудях. Още като се сетя ми причернява пред очите. Само корема я спаси тогава.. Но не знам как бих се справяла в бъдеще и това ме притеснява.

На Стефанов ден бяхме на имен ден. Континента бяха БЕЛИ хора, млади, работещи, с добро образование и доходи. И мазна чалгия. Безумни разговори. Пушене. Пиене. И си викам... В крайна сметка циганията е манталитет и той не непременно е свързан с етноса. Та така..днес сменихме критериите, дано имаме късмет.

Няколко неща исках да ви споделя и сега видях, че темата е тръгнала леко в тази посока.

Днес отидохме да сменим критериите си. Бяхме писали "Без претенции за произход, но без силно изразени ромски черти, основно много тъмен цвят на кожата". Решихме изцяло да махнем ромското от обясненията, расистко и гадно е.  Сменихме на "Без претенции за произход, със силно предочитание към по-светъл цвят на кожата". Не мога да кажа, че бяха  много любезни в ДСП-то, за какво съм сменяла, сега трябвало да ни проучват пак. Аз ѝ казахна служителката, че за мен все пак това е разширяване на критериите, тя каза, че не било така, разбирам я и нея, но знам и защо го правя. Коментари като към Анонимната ме изкарват от кожата ми. Бях ви споделяла как една съседка, бременна се развика с горемия корем срещу мен на едно събиране пред други хора като чу, че ще осиновяваме, че сме щели да вземем мръсно циганче и да знам от сега, че нямало да се допре до нейното дете. Полудях. Още като се сетя ми причернява пред очите. Само корема я спаси тогава.. Но не знам как бих се справяла в бъдеще и това ме притеснява.

На Стефанов ден бяхме на имен ден. Континента бяха БЕЛИ хора, млади, работещи, с добро образование и доходи. И мазна чалгия. Безумни разговори. Пушене. Пиене. И си викам... В крайна сметка циганията е манталитет и той не непременно е свързан с етноса. Та така..днес сменихме критериите, дано имаме късмет.