Шеста тема на чакащите

  • 503 675
  • 5 021
  •   1
Отговори
# 1 350
  • Мнения: X
Честито, Рени! Много радостни моменти от тук нататък ви желая.
Напълно си права за липсата на гаранции за някакви проблеми по-нататък. Затова и писах за притесненията, съпътстващи всяко родителство.
И при нас изборът на име беше продиктуван от споменатото от теб. И аз намерих такова, максимално близко до оригиналното.
И нашата искова молба бе попълнена от социалните в града на детето. Те ни насочиха и към нотариус. На вас няма ли да ви я направят или се налага вие да го сторите, за да не пътувате?

Пипи Мипи, да си имаме уваженията! Нашият син е най-красивият!

Скрит текст:
... За нас, разбира се! Heartpulse
Hands V

# 1 351
  • Мнения: 335
Името с което е родена е със силно изразена етносна принадлежност. Това което ние ще й дадем, има кратка форма близка по звук до краткото на оригиналното й име, така че решихме, че ще е добър вариант за преход.

# 1 352
  • Мнения: 36
Слава Богу, времето се затопли, така че ще отидем лично да подадем документите, хем да видим пак малката и там на място техният юрист-консулт ще напише исковата молба Simple Smile.
Едвам се сдържам да не кажем вече на бабите, ама пазим новинката да ѝм е като подарък за 8-ми март Wink.

# 1 353
  • Мнения: 5
Здравейте, да ви се представя и аз Simple Smile
От 15.02 сме вписани в регистъра и сега започва голямото чакане за нас. Имам дъщеря от първия брак, която отглеждаме с настоящия ми съпруг заедно, вече 9 години. През това време преминахме през какво ли не, за да имаме дете, но без успех. От 2-3 години обсъждаме осиновяване. Много ме е страх от първата среща и най-вече от отхвърляне.....просто не мога са си го представя...
Много са ми полезни вашите преживявания и споделяния.. Благодаря!

# 1 354
  • Мнения: 18
До AnaHorn- Ами съвсем нормално е, повечето осиновители не изпитват в началото никакви емоции. И на мен като ми предложиха детето, което не ми отговаряше на профила и като години бях с доста резерви. Самото дете като визия трудно го приех. Но  след всяка среща вътрешно започнах да се убеждавам сама, че това е правилното дете. Започнаха срещи, напасвания, имайки предвид, че детето е пред прага на 6 г. е още по трудно. Трудно взех решение и за осиновяване малко и под натиск на социалните , ако трябва да бъда честна. Сега имам дело на 6 март и  вече се напълно спокойна. Започнах да гледам на  детето под друг ъгъл, да мисля за нея непрекъснато и най-важното да я приемам като мое дете. Много трудно ще бъде знам и сигурно ще има кризи, но  човек трябва вътрешно да е настроен. Отиди виж детето още веднъж или два пъти. Много е важно как детето ще те приема и тогава реши. Не винаги се получава от първия път. Както става в повечето случаи в живота, голямата любов е не  любовта от пръв поглед, а тази която идва постепенно с много търпение, постоянство, доброта. Прецени си все пак сама и слушай не само сърцето но и разума. Успех!

# 1 355
  • Мнения: 11 737
Канаидис, страхотна новина. Честито. Постепенно всичко ще се нареди. Не е лесно с голямо дете, но с търпение и любов всичко си идва на мястото.

# 1 356
  • Мнения: 18
Благодаря! Няма да е лесно, но засега детето приема нещата доста спокойно, всичко съм му обяснила, ще видим как ще бъде по нататък!

# 1 357
  • Мнения: 436

Пипи Мипи, да си имаме уваженията! Нашият син е най-красивият!

Скрит текст:
... За нас, разбира се! Heartpulse

Hug Е добре де.

# 1 358
  • Навсякъде и Никъде
  • Мнения: 126
Ох Всички сте страхотни.

# 1 359
  • Мнения: 36
Tutty, добре дошла! Simple Smile
Грешно е да се притесняваш за отхвърляне преди среща.
Аз така се бях вкарала във филм, че ще съм едва ли не на разстрел като отидем да видим дете и ако се наложи да откажем.
Като му дойде времето, отиди на срещата с колкото можеш по-спокоен дух. Да, ще бъдеш развълнувана, но трябва да успееш да не си притеснена! Когато нямаш топка в гърдите, тогава ще се вземе правилно и трезво решение. Не е леко решението, тъй като определя съдбата на дете, но дете трябва да се вземе с отворена душа и ясно съзнание. Аз съм на мнение, че ако имаш притеснение на кълбо в тялото, по-добре да се откаже и да се даде шанс на детето с друго семейство, което може би няма да има такива притеснения, отколкото да живееш с детето, се нещо си свито там на кълбо дълбоко в теб. Но, ако имаш "топка" и колебания, задължително направи, втора, та и трета среща преди да откажеш. Понякога тези притеснения, отлитат, когато се срещнеш с детенцето повече от веднъж и остават стандартните притеснения, които ги има всяка една жена, независимо дали е биологична майка или осиновител.

Ако се наложи да дадеш отказ, приеми го като акт, в който даваш на детето шанс за по-добро бъдеще с друго семейство, а не като акт на лошо деяние. Според мен също е добре ако се отказва, да се опише и причината.

Успех и дано не чакате дълго! Simple Smile

Здравейте, да ви се представя и аз Simple Smile
От 15.02 сме вписани в регистъра и сега започва голямото чакане за нас. Имам дъщеря от първия брак, която отглеждаме с настоящия ми съпруг заедно, вече 9 години. През това време преминахме през какво ли не, за да имаме дете, но без успех. От 2-3 години обсъждаме осиновяване. Много ме е страх от първата среща и най-вече от отхвърляне.....просто не мога са си го представя...
Много са ми полезни вашите преживявания и споделяния.. Благодаря!

# 1 360
  • София
  • Мнения: 596
Tutty, добре дошла! Simple Smile
Грешно е да се притесняваш за отхвърляне преди среща.
Аз така се бях вкарала във филм, че ще съм едва ли не на разстрел като отидем да видим дете и ако се наложи да откажем.
Като му дойде времето, отиди на срещата с колкото можеш по-спокоен дух. Да, ще бъдеш развълнувана, но трябва да успееш да не си притеснена! Когато нямаш топка в гърдите, тогава ще се вземе правилно и трезво решение. Не е леко решението, тъй като определя съдбата на дете, но дете трябва да се вземе с отворена душа и ясно съзнание. Аз съм на мнение, че ако имаш притеснение на кълбо в тялото, по-добре да се откаже и да се даде шанс на детето с друго семейство, което може би няма да има такива притеснения, отколкото да живееш с детето, се нещо си свито там на кълбо дълбоко в теб. Но, ако имаш "топка" и колебания, задължително направи, втора, та и трета среща преди да откажеш. Понякога тези притеснения, отлитат, когато се срещнеш с детенцето повече от веднъж и остават стандартните притеснения, които ги има всяка една жена, независимо дали е биологична майка или осиновител.

Ако се наложи да дадеш отказ, приеми го като акт, в който даваш на детето шанс за по-добро бъдеще с друго семейство, а не като акт на лошо деяние. Според мен също е добре ако се отказва, да се опише и причината.

Успех и дано не чакате дълго! Simple Smile

Здравейте, да ви се представя и аз Simple Smile
От 15.02 сме вписани в регистъра и сега започва голямото чакане за нас. Имам дъщеря от първия брак, която отглеждаме с настоящия ми съпруг заедно, вече 9 години. През това време преминахме през какво ли не, за да имаме дете, но без успех. От 2-3 години обсъждаме осиновяване. Много ме е страх от първата среща и най-вече от отхвърляне.....просто не мога са си го представя...
Много са ми полезни вашите преживявания и споделяния.. Благодаря!

Рени напълно подкрепям думите ти. Ние също се наложи да дадем отказ и то два пъти преди да срещнем нашето дете...и наистина съвета ти как да се подхожда при отказ е много полезен - да се опишат причините за този акт. Това според мен може да бъде само от полза за следващите кандидати, ако социалните разбира се бъдат откровенни и им предоставят информация.

# 1 361
  • Мнения: 5
Reni08, INA BAMBINA, благодаря ви  Simple Smile Нашата социална също ни каза да не се притесняваме от отказ... Но нали всички искаме от първия път да открием детето си....Иначе, настроила съм се за чакане, мъжо е по-голям оптимист  Wink

# 1 362
  • Мнения: 11 737
Тутти, чакането зависи и от други фактори, но на първо място е от профила, който сте дали. Колкото по-малко окраничения, толкова по-голям шанс за бързо предложение. И все пак, съдейки по темата средно 12-18 месеца се чака. Само, моля те, не прави грешката да гледаш на детето (особено ако е от институция) като на дете, отглеждано в семейство. И не сравявай с развитието на твоето дете и напознатите около вас на тази възраст.

# 1 363
  • Мнения: 5
Mama Ru, на теория всичко ми е ясно  Wink Знам, че ще трябват много търпение и грижи Simple Smile  Имаме близки приятели с осиновено детенце на 10 месеца, без никаквоо изоставане. Най-важно за нас е да е здраво, мъжът ми много иска да е бебенце и знам, че бая ще си почакаме, нооо това си е неговата представа и желание.

# 1 364
  • Мнения: 11 737
Нормално е да иска бебенце, ако не е гледал бебе. Може да стане и по-бързо, отколкото очаквате,особено, ако нямате долна граница. Децата с отказ се вписват в регистрите бързо и на три месеца вече им се търсят родители, а доста хора слагат долна граница от поне 6 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт