Шеста тема на чакащите

Логиката за подаръците и играчките е да не подвеждаме детето. Това ни казваха, да не ходим на първа среща с детенце и да му носим играчка, защото ако се откажем ние го подлъгваме. Другото, което ни учиха е да сме обрани в емоциите, да не сме много емоционални. А нашите срещи са в сградата Закрила на детето и те имат играчки и занимания. Редихме пъзели 1 час. Освен това той обича да тича, да играе футбол и да кара тротинетка, нямаше как да излезнем в двора, защото беше много лошо времето, а така вързан на стола не му беше лесно, но постоянно пускаше срамежливи усмивки.

Ще ме извиняват вашите обучители, но те виждали ли са дете на живо? Двама сковани възрастни, без играчка как се очаква да привлекат детето? Или ще наблюдават студено и дистанцирано отстрани, а то трябва да се хвърли в обятията им? Извинявай, представям си колко ви е притеснено в момента, в никакъв случай не е упрек към вас, вие просто слушате специалистите. На тях се ядосвам.

А защо е необходимо на първа среща детето да се хвърля в нечии обятия, различни от тези на приемните му родители? И така ли ще се хвърля на всички, които биха били одобрени за осиновители? И това ли смятате, че е добро за него?

Препоръчвам да не се ядосвате на специалистите, защото точно в това отношение са много прави. Ще го обясня още веднъж, а пък вие после правете каквото решите на ваша глава.

Когато напълно непознати носят на едно дете играчки, но после го отказват или идват за малко да се почувстват много добре като го нагушкат детето и си тръгнат води до пазаруване на нова мама след това, защото детето ще продължи да си търси тези мили непознати, които ще й дават неща и тя ще се чувства специална, а онази лошата мама само я тормози да учи и пише домашни.

Разбира се, че не! Не е нормално детето да подходи към непознати хора, това се опитвам да обясня. Но ако детето стои дистанцирано, както е нормално, осиновителите също стоят безизразно и без играчка и го гледат като стока... ми чудесна среща ще се получи. Приключвам до тук, хората и без това се колебаят за въпросното дете.

Не съм се замисляла дали "подкупваме" детето с играчката, която носим. За мен е нормално да се занесе нещо дребно. Не за ядене, категорично.
И на двете ни деца носихме по малка играчка. В случая на сина ни това беше единствената му лична вещ в дома в периода от първата ни среща до деня, в който си го взехме. Там всичко друго беше общо. Изключвам шишетата за вода и мляко, които бяха индивидуални.
При малката не бе така, защото беше в приемна грижа. Може би затова, а и защото емоцията беше различна с нея. Но играчката на синът ни е изключително важен спомен за нас.
Опитах се да си спомня дали им дадохме играчките при срещата ни и мисля, че не. За дъщеря ни съм сигурна. Дадох ги на приемната на тръгване. Нямам спомен дали сме дали в ръцете на сина ни неговата, но дори и така да е било, е било към края на срещата или сме я предали на детегледачките. Мисля, че я разопаковахме и я дадохме на раздяла. Но после е стояла в неговото креватче и си я поисках, когато го взимахме.
Може би има значение, че нашите деца бяха много малки. В този смисъл значението на играчките е било по-голямо за нас, отколкото за тях.
Ако са по-големи, е друго. Но пък нали общуват и с други хора, не само кандидат-осиновители. Те също може да им дават по нещо дребно. Не е казано, че с този жест се измолва положителна реакция в контекста на евентуалното осиновяване. А и при едно дете не ходят безброй кандидати, които да му създадат навик да търси материалната изгода от подобни срещи.


"Хвърляне в обятията" не мисля, че е нормално както от страна на детето, така и от страна на възрастните. При първите срещи взимахме децата на ръце, което предвид възрастта им изискваше гушкане в някаква форма. Когато ми дадоха синът ни, той си отпусна главата на рамото ми. Вероятно беше уморен от оглеждане на всичко наоколо. Но това е момент, който никога няма да забравя и който може би реши нещата вместо мен. Аз просто се разплаках. Не заради фанфарите, пеперудите и пр. неща, които нямах ни най-малко, а защото ми дожаля, че това малко същество има такава съдба. И вероятно без да осъзнавам, в този момент станах неговата майка. После се дърпах малко за пред ММ (аз исках момиче, а за него нямаше значение, по идея), ама на другия ден вече пазарувах, мислено приготвях пюрета и пр.

Но да, както и geni_stil казва "няма правилно и грешно". Въпрос на разбирания, усещания и лична настройка.

Каквото и да е, дано всеки намери своето дете!

Милото. Не им е лесно и на децата. Всяко "не" го преживяват на живот и смърт и накрая направо ги е срам да се зарадват или да се надяват.

Би ли споделила, ако искаш, колко е голямо детето, какви са критериите ви, какво ви харесва или не ви харесва.

Когато започна нашата среща, храната подадох на приемната майка, тя да прецени. Един от социалните, присъстващи на срещата ми каза - каквото си донесла, ти го дай на детето, да вземе от теб. А малката беше научена, каквото и да и дават да не взема. До днес си спомням как месеци по-късно на площадката някой все пак и пъхна солета в ръката. Тя дойде при мен и ми я даде с думите мама на. И продължи да играе. Но тогава на срещата си взе от моите солети. След около месец, когато ходихме при моята психоложка и и разказах за спещата, за охотно подадената ръчичка на въпроса ще се поразходим ли, тя каза че от страна на детето това е жест на доверие. Но дамата ще постъпи така, както и подсказват нейните разбирания и възприятия. И, както писахте вече, няма правилно или грешно, както няма и универсална рецепта.

Извинявайте, че се намесвам, но този спор за носенето или не на играчки на мен ми се струва напълно безсмислен.
Нашето дете беше на 9 месеца като се видяхме. Играчка носихме, и изобщо не мисля, че това по някакъв начин е наклонило везните да ни хареса по някакъв начин. Играчката си е играчка и мисля, че детето дори и на такава крехка възраст доста добре разбира това и никак не е повод за привързаност. Нали го виждам сега, когато всеки роднина идва с някакъв подарък. Това, дали ще търси компанията на някого, по никакъв начин не е свързано с предмета, донесен от него, а по-скоро с излъчване, поведение и някакви вътрешни предпочитания на детето. Подаръкът е просто жест, даже по-често към родителите или за самия подаряващ. На нашето дете повечето играчки бързо му омръзват и предпочита да си играе с някакви за нас възрастните напълно скучни неща, които да хвърля и дъвче. Гушка се и в един огромен мечок. Може би при по-голямо дете нещата са по-различни. Но нали общуваме и с по-големи деца- ако липсва вниманието от възрастния, играчката трудно може да се превърне във фалшива примамка. Ако играчката е много интересна за детето, то си се заиграва с нея и подаряващия даже не му е толкова важен. Ако това са имали предвид провеждащите въпросния курс, мога да разбера донякъде. Аз лично не бих могла толкова лесно да обобщя дали е добре да се носи подарък само заради тази страна на въпроса. Но да се приеме играчката като подкуп, ми се вижда дооста прекалено.

За мен също и спорът и тонът, в който се води са доста странни... Да не кажа по-сериозна дума.
Ще ви кажа как беше при нас:
Имаме 2 предложения, видяхме две деца. Второто е нашето момче.
При първата среща ние закъсняхме, на детето му се спеше доста и беше сериозно кисел. Приемната майка плачеше през цялото време и през сълзи ме убеждаваше колко е прекрасно това момченце. Мисля, че носехме играчка, но я дадохме на приемната майка, не на детето. Той беше на 1г. и 3м. Не беше нашето дете... При тръгването дори изгубихме в сградата един елек на дъщеря ми, която тогава беше на 2г. и 5-6 месеца. Малко след като тръгнахме ми званнаха, че са го намерили... Казах да му намерят нов стопанин, даже ако преценят и  на момченцето да го дадат.

Вторият път беше по-спокойно. Приемната майка ми донесе букет с цветя и ми го подари с думите: За тебе, майче! и с много искрена усмивка.
Тя искрено вярваше, че ние сме родителите на нейното момченце. Той беше на 9 месеца - 13кг. Едва го вдигнах. Адски дебло момченце, с огромни румени бузи. Детето беше спокойно и се заинтригува от дъщеря ни. Доста си пообщуваха двамата - тя беше на 3г и нещо. Той беше напълно спокоен с непознати хора, отраснал беше до момента в среда с много хора и други деца. Взех го в мен... През цялото време ми беше като в розово-златна мъгла и го чувствах като камък от много крехък кристал.. защото тежеше доста, но ме беше страх да не го счупя... Неописуемо усещане.
Аз не бях сигурна след тази среща, но малката и татко ѝ бяха категорични.
Като дойде моментът да тръгнем към вкъщи малкият беше супер спокоен. Като цяло адаптацията на детето беше като песен... Проблем се оказа моята адаптация към наличието на 2бр малки деца у дома, и това, че той толкова много прилича на мен, че сме в непрекъснати конфликти... Но работим по това и се справяме, къде по-добре, къде по-зле...

Относно храненето - аз съм направо педант, защото мен ме угояваха сериозно като бях малка... Дъщеря ми опита захар за пръв път на близо 2г. Шоколад яде сигурно на 3. Захар, бисквити, вафли - почти не се консумират... А мъника преди годинка беше захранен със вафли, шоколади, каши, прясно мляко от кутия - такова от супера и боклуци.. въобще - нищо не му е отказвано. Доста бързо минахме на адаптирано мляко и нормална храна, но все още се борим с дъвкането... Гълта на цяло и не иска да дъвче... Виж, водата я дъвче по 15 минути... И още, и още... Но това не е важно!
Имам прекрасно момченце, което обичам безкрайно! Това е най-важното...

Здравейте.
Ще помоля за повече информация относно делото по осиновяване - Подали сме документи в РДСП, те от своя страна към съда. Казаха ни в 14 дневен срок трябва да получим дата за насрочване на делото. Как протича самото дело? Никога не съм влизала в съдебна зала, това ме притеснява. На делото само ние като родители ли присъстваме или може и наши близки? Свидетели? Нужен ли ни е адвокат?
Относно майчинството - Какви са условията за получаване на майчинство когато си безработен. От юли 2020г. не съм на постоянен договор. Работила съм след това за няколко месеца. В момента не работя и не съм на борса. Това също ме притеснява.

В селото няма нещо особено и не е нужен адвокат. Аз и двата пъти се явяват сама. На първото дело, за дъщеря ми, БМ беше призована и се яви. Мен ме скриха в един страничен служебен коридор зад залата и чувах делото. След това ме въведоха мен. Не сме се засичали с БМ. Съдията резюмира молбата ми, даде думата на прокурора и представителя на АСП, попита ме да повторя пред нея молбата си, че искам да осиновя детето и коментира желанието ми детето да носи бащино име от името на моя баща, който е починал. Разруши, нареди да се уведоми общината по мой адрес, за да бъдат издадени документи на детето с новите имена и ЕГН и на 8-я ден след делото отидох да си взема решението и с него и детето.
На второто дело БМ и да е била призована не се яви, детето беше със съгласие от нейна страна. Делото беше много стегнато, без разточителни коментари от страна на съдията или многословие.

Нас ни питаха на самото дело "защо искам да осиновим точно това дете"Моят мъж дума не продума,но аз в екстремни ситуации някак се стягам и веднага започвам да действам.Предварително ни бяха казали,че нищо няма да ни питат,но напрактика не беше така.Но все си мисля,че това е едно от най-приятните дела и сещайки се за делото само положителни емоции ми създава в съзнанието.

Относно майчинството - Какви са условията за получаване на майчинство когато си безработен. От юли 2020г. не съм на постоянен договор. Работила съм след това за няколко месеца. В момента не работя и не съм на борса.???

Документите за майчинство се подават от работодателя, което предполага че би трябвало да сте на трудов договор. Ако се самоосигуряваща се за общо заболяване и майчинство, също имате възможност за получаване на майчинство.

https://www.nssi.bg/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/1860-ma13  - от този линк може да се запознаете с условията и реда за получаване на майчинство. Може да се обърнете и към НОИ, за да сте сигурна какви са правата Ви.