Шеста тема на чакащите

Тогава за какво сте недоволна, че лелката ви е отговорила точно и ясно на запитването Ви? И на какъв “невероятен късмет“сте се надявала след като ясно знаете, от кога сте вписана и осъзнавате, още по ясно колко хора само от този форум са преди Вас със същите критерии, като Вашите? Смятам, че точно заради такива като Вас с “начините дето ги могат”, но уж не ги ползват хората дето нямат начини чакат с години.

Това беше излишно, поне в тази тема да запазим добрия тон предлагам. Разбирам разочарованието на потребителката. И тези, дето ги могат и ги ползват вторите начини не пишат тук, сигурна съм, така че недейте да хейтите така.

Защото следя и групи във Фейсбук и при хора с критерии като нашите виждам, че може и по-бързо да се случат нещата. Срокът за чакане е ориентировъчен и горе долу средно-аритметичен, никъде не е казано, че сто процента се чака толкова. Не разбирам на Вас пък какво ви пречи, че се надявам на нещо? След като по никакъв начин не ощетявам Вас, а просто търся информация за НАШАТА кандидатура, не смятам, че с нещо преча на някого. Нито аз знам на Вас какво ви е, нито Вие на мен. Всички тук сме обединени от едно желание, да станем майки, което за мен лично изключва злобни подмятания и нападки.

Да, точно защото всички тук сме обединени точно около едно и също нещо. Не мислите ли, че ще е по добре не да се пишат писма, в които да се отговаря, кое семейство, в кой том и на коя стр се намира, а да се задават въпроси защо се получава това предлагане на деца, без да се спазва поредният номер, при едни и същи критерии? Също така не е ли най-правилно щом знаете за тези начини, които няма да ползвате, да сигнализирате компетентните органи за да се спре тази процедура?

От знаене до доказване има океан разлика така че недейте да изисквате неизпълними неща. Вие ако имате доказателства, действайте в прокуратурата, защо чакате друг да го свърши това.
П.П. И не виждам пък Вас какво Ви бърка, че жената написала писмо до социалните? Те ако са си на мястото, никой няма да бъде ощетен, нали така?

При положение, че в имейла е посочила лични данни и номер на заповед, които няма как чужд човек да знае, не виждам какво е попречило да й отговорят по имейл, след като и без това нищо конкретно не са й отговорили. Така само са й дали напразни надежди. На мен като писах такива и-мейли ми върнаха от някои РДСП отговори под формата на писма, че искат специално подписано и сканирано писмо от нас точно за да не се окаже, че някой злоупотребява и любопитства на чужд гръб. Слава Богу никой не направи тази грешка да ни праща препоръчано писмо с дежурен отговор, защото и аз бих се разстроила много, имайки предвид през какви емоции и чуденки преминавах точно в този момент.
Това за "пререждането" пък е велика глупост. То човек ако търси втория начин, има къде по ефективни начини от писане на писма.
Ама нали тук е много важно под анонимни профили да се набиват канчета...
Beach_please, напълно разбирам разочарованието ти. Но моля те, не губи вяра Ще дойде писъмцето, което чакаш. Само търпение.

Няма причина да се обвинява някой служител, че си е свършил работата. Има запитване, отговорено е по съответния ред, като са съблюдавани изискванията за конфиденциалност. Това, че някой се е надявал на друго е разочарование, но е и разочарование да се вменява вина и да се квалифицира служител като “ лелка”, защото си е свършил работата. Писма до поискване изпращат и банките и други институции. Защо не сте разочарована, че някои РДСП-та въобще даже не са Ви отразили? Криво да седим- право да съдим.

Анонимен с недоносеното бебе. Ако има ДЦП то вече би трябвало да си личи по движенията, държи ли главичка, преобръща ли се, сяда ли, изправя ли се (според възрастта де), има ли нещо в крачета и ръчички, посяга ли, хваща ли, следи ли с поглед, обръща ли се на силен звук или да се стряска... Ако е правено образно изследване на мозъка то ще се види, ако има увреден участък, което би било предпоставка за по-нататъшни проблеми.
Много недоносени бебета оцеляват и се развиват нормално. Всъщност може би повечето са така и едва една малка част имат проблеми.
Понеже и моята щерка е недоносена, кислородозависима, била е с оток на мозъка и на 3г и 3м беше с голямо изоставане предвид престоя в институция аз също доста се колебах. Това, което надделя беше, че детето нямаше видимо физическо увреждане и отговаряше на критериите ми, в това число и относно здравословното състояние, а и установихме контакт. Тогава си помислих, че ако сега се откажа не знам ще ми предложат ли друго дете и какво. Казах си, че ще приема предизвикателството и го направих. След петата й годинка започнах да се съмнявам, че може би има дислексия, в първи клас вече се оказа малко по-различно - освен дислексията имала и дискалкулия. Поне така я водят - Смесено специфично разстройство, защото засяга две области - т.е не е точно дислексия и дискалкулия, поне не чисти. Малкият беше абсолютно здраво доносено бебе, но се оказа, че също има леки затруднения, които е прикривал доста добре - най-вече в писането, оцветяване, т.е фината моторика. Тя е с около 4-4,50 успех, той за сега е отличник, макар и не пълен (втори клас е). Тя е със СОП и се нуждае от подкрепа, той се справя прекрасно сам.

Може ли да спрем вече тази дискусия? Хиляди пъти съжалих, че споделих някакво разочарование тук.
Самите обучаващи на кандидат-осиновителския курс учат хората да "напомнят" за себе си по различни начини като например лека промяна по досието, за да се раздвижи, всички тук го знаете, но е голям проблем, че съм отправила запитване за собствената си кандидрура към служител в държавна администрация. И проблемът не е в това дали ще ми отговорят, а в това, че хем отговарят, т.е чекваме си нещо за свършено, хем няма реално никакъв смисъл от този отговор. Това ме подразни. И нямам намерение повече да коментирам, ще имам едно наум и занапред.

Пожелавам кураж на потребителя с недоносеното бебенце. Да вземете най-правилното решение ❤

beach_please, аз също писах писма до всички РДСП-та след като бяха минали около 6 месеца след вписването. И на нас на курса ни бяха посъветвали да напомним за себе си и след като си направил всичко което зависи от теб и ти остава чакането......
В писмото бях цитирала номера на заповедта имена и всичко както си му е реда (номера на заповедта няма кой да го знае освен нас), та.....получих много имейли с отговори, някои от тях добронамери и с пожелание скоро да се съберем с нашето детенце, но имаше няколко които получих с препоръчано писмо. При първото .....всичко ми трепереше докато стигна до пощата, защото си мислих, че е станало чудо и това е ПИСМОТО, но уви. До ден днешен помня отговора на определена директорка на РДСП....
Рядко пиша тук, защото хейта и съденето е в повеч. Всички сме с една цел и всяка една от нас знае с какво може или не може да направи комромис. Благодарна  съм въпреки това на всички които споделят опита си и се вълнувам с техните писма и срещи и се надявам скоро и аз да споделя своето първо писмо и среща с детенце ( през януари стават 3 години от вписването ни).
Бъдете здрави ! И пожелавам на чакащите по Коледа се срещнат с тяхното коледно чудо.
Спокойна вечер!

Куин, какви са ви изискванията, че чакате толкова дълго? 3 години са много време ...

Това е може би болна ми тема......
Ние сме двойка с ен на брой ин витро процедури....осиновяването го обмисляхме през целия ни път докато осъзнато тръгнахме по него. Смело мога да кажа, че ако ин витрото е ад, то осиновването е декорация и аринжировка на ада.
При проучването попаднахме на кофти социален работник, ако мога така да се изразя....беше пропуснала в доклада съществени неща, а и при първата среща ми направи намеци за пари ( които естествено не получи и няма и 1 ст. да дам на социален работник). Това е минало и тя си носи греховете , ние няма как да носим отговорност за тях....
Първите ни бяха : дете до 1 година, без значени от пол и произход, но без изявени ромски черти.
Направихме промяна след известно време на : дете до 1 година, с лечими заболявания, преживяло насилие, без значени от произхода, но без изявени ромски черти.
Преди няколко месеца направихме отново промяна: на дете до 3 години, с лечими заболявания, преживяло насилие, без значение от произхода, но без изявени ромски черти.
Знам, че сега следва хейта......всички критерии бяха обсъждани със социалните, и в нито един разовор не ни казаха при тези критерии какви са ни шансовете, за наше съжаление. Но както писах по-рано писах писма....та вместо отговор по пощата или на мейла получих и обаждания и по телехона от няколко директора РДСП-та ( целта на техните обаждания беше да разберат дали не сме склонни да осиновем детенце на 5г. и на по-голяма от тази възраст). Та всъщнос преди няколко месеца аз реших да се обадя на директора на едно от тези РДСП-та, която беше много мила и ми каза, че при въпроси мога да и се обаждам. Обадих се макар и може би късно.... при тях не бяхме разглеждани и тя ми каза, че от тези критерии които със съдействието на социален работник шанса ни е нищожен...Може сега да ме залеете с подигравки и упреци, но не ме вълнува това е нашия път, и ние се доверихме на социалните, които се оказа, че в нашия случай не са ни помогнали.....
Това е моя опит по този труден път, дано е в полза на двойките които сега тръгват по него, и въпреки всичко с цялото си сърце се надявам, че скоро може и аз да се похваля с писмо и среща.....
Извинявам се за дългото обяснеие, и за грешките но съм емоционална след нападките на дамата, която писа преди няколко дни....
Бъдете здрави!

Мила Queen*, не пиша много в този подфорум... и аз не зная защо, но така се получава. Нещо обаче ме кара да го направя сега.
Първо, нека да те успокоя, че осиновяването не е декорация и аранжировка на ада, а начина да се научим на огромно търпение. Изключително трудно, мъчителво, понякога дълго учение да сме търпеливи. Нещо, което ще ви е нужно когато осиновите.
Второ, настройте се позитивно. Звучи смешно, абсурдно и невъзможно, но какво друго остава.
Трето, не зная на колко сте години, но понастоящем критериите ви вече са по-широки, т.е. шансовете са малко по-големи.
Едно от нещата, които ни казаха когато бяхме на курсовете и което малко ни шокира бе, че всеки отдел в градовете, има образно казано по два дневника - един с децата за осиновяване и един с кандидатите, които се вписват в регистрите. През далечната 2018г. в регистрите имаше около 1500 деца, от които +/-50% със заболявания, от останалите +/-50% над 5год, и остатъка можеш да си представиш колко са.
А кандидат осиновителите по онова време бяха +/- 5000. Цифрите ги цитирам по памет, а информацията може да не е била точна, но поне приблизителна.
Основната цел на отделите Закрила на детето не е да намират осиновители, а да не се стига до изоставяне на деца. Т.е. борбата им е да се запазят семейните структури.
За всичките тези години децата като бройка намалява, а тази на кандидатите явно се увеличава. Особено след пандемията, защото тогава дейността на отделите беше силно намалена.
Та, на курса ни споделиха, чисто приятелски, как се случва един съвет (тогава през 2018г). - събират се и почват да разглеждат по три досиета на деца от единия "тефтер", като за всяко изибрат по три кандидата от другият "тефтер". И се кара подред на номерата с кандидатите, кой какъв критерий е писал. След избора, на следващия съвет се продължава от последния разгледан кандидат. Не знам дали става ясно, но образно казано картинката е горе-долу нещо такова - има дете момче на 4,5г еди-какво си, сега да видим кандидатите: номер 1234 иска дете до 3г - отпада; номер 1235 иска момиче до 1г - отпада; номер 1236 иска момче до 3г - отпада и т.н. докато не намерят номер, който да иска дете до 5г, без значение на пола. Чак тогава гледат другите критерии. След като намерят 1ви кандидат номер, продължават по реда за кандидат 2ри и 3ти.
И така може да се окаже, че са минали през вашия номер 168 пъти, без да сте избрани.
Задачата на отделите и да намерят за децата семейство, а не обратното.
Също така, се оказа (през 2018г.), че много от децата са с братя и/или сестри, което прави техния шанс минимален, а на кандидатите записали, че искат и могат да осиновят 2 деца много по-голям.
Няма да забравя как, когато споделихме, че първо бихме осиновили 1 дете, а по-нататък още 1 и те подскочиха буквално радостни - наистина ли?! Ами ще напишем, че сте съгласни още на този етап да осиновите 2 наведнъж... Бяхме шокирани! Ама как 2? Нека помислим. В крайна сметка го написахме и това. 2 деца, по-голямото до 5г.
Е, няма да си кривя душата, че това доведе до предложение само 3 месеца след вписването ни, но децата бяха по-големи, но бяха 2! Отказахме, защото голямото беше на 7г.
И пак зачакахме. Та минаха още 7 месеца и дойде заветното писмо... този път това бяха нашите деца.
Защо изписах всичкия този ферман, за да те успокоя, че не си единствена, че в крайна сметка критериите ги определяте вие, вие трябва да сте сигурни, че това искате, но за наше огромно съжаление системата е такава, че  е малко тромава, а и децата за осиновяване като бройка намалява с годините.
И най-вече, да не обръщате внимание на "злостни коментари". Трябва да се съхраните и да сте търпеливи, и да имате вяра!
Може да е смешно, но благодарение на това, че си взехме кученце 3месеца преди децата, се научихме да се грижим и за "друг задник" освен собствения си 😂😂😂. И това въпросно кученце стана спойката между децата и нас. А с 2 деца наведнъж хич не ни беше лесно, но се преживява и се върви напред. Ей сега, като се прибирам и у дома подскачат радостно 4 детски крачета и 4 лапи. Вече и проблемите са други.
Та, мила Queen* и всички останали кандидати, които ще прочетат това дълго писание (значи имате търпение 😉), пожелавам ви късмет! И търпение! И пак късмет!
Сигурна съм, че всеки си намира съдбата! Или тя него 😂😘 Успех!
/извинете за дългото излияние - така ми дойде/ ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

Благодаря за доброто отношение, но съвсем не съм се отчаяла, напротив приемам всичко такова, каквото е.
Ние също имаме кученце и тя доста добре ни подготвя за това да бъдем родители (хората с кучета най-добре ще ме разберат).
Бунта ми е към социалните работници (може би ние попаднахме на такива, предполагам, че не всички са такива) и системата. Под декорация на ада имах нещо различно в предвид и то е, например:
Ако кандидатстваш за финансиране във Фонд Ин витро всяка двойка има номер и  с този номер тя може да провери до къде са стигнали документите и, разглеждана ли е на съвет и т.н. А при кандидат осиновителите няма никаква яснота.
Били сме на срещи с директор на РДСП-то от града в който живеем и ни каза, че в нашия град едва ли ще ни разгледат, не защото няма вероятност да сме подходящи родители за някое детенце, а защото живеем в този град. Във въпросното РДСП ми казаха, че разглеждат по 8 кандидат осиновители за едно детенце ( най-вероятно кандидат осиновителите са много) и разбира се, че е водещ интереса на детето. Това, че няма еднакви правила за всички РДСП-та, а всичко се определя на местно ниво, също не ми дава мира, напълно възможно е и това да си има своята логика, но само мога да гадая...
Тези въпроси може и да обсъждани тук, ако е така ме извинете....

Говоря от опита си от 2018г. Все пак тогава се избираха по 3ма кандидат осиновители. Сега няма представа как е.
Пожелавам успех!