Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дефицитите на една журналистика

  • 224 668
  • 2 510
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 10 253
Добрата новина не е новина.
Учи се в първи курс "Журналистика".

# 46
  • Мнения: 314
Четох някъде, че по време на Голямата депресия много от преселниците в САЩ  са успели и оцелели, защото не са владеели добре езика. Не са чели новини и не са слушали колко е зле положението.
Приемете го като художествена измислица.

# 47
  • Мнения: 6 808
Измислица, но си е доста удачно - в противен случай ще изпооткачим още по-масово.

# 48
  • Мнения: 10 547
Чакайте сега, почистиха ми лицето, направиха ми някаква терапия и да се изкажа от името на журналистката.
Скрит текст:
Избрах журналистиката с много голямо желание. Приеха ме и право, трябваше да избирам. Избрах. Започнах работа в медия още като 19-годишна. Работех здраво, учех много. Укротих се около раждането на детето си, после пак на ново- работа, работа, работа. В този период детето има снимки с мен- аз водя новини, то се се снима с мама, защото не я е виждало една седмица. Някъде по това време ми стана ясно, че за да се впиша в твърдия екип на някоя национална медия, трябва: а/да имам много здрави връзки; б/ ако нямам "а", то да гушкам шефа; в/ ако шефът не е шеф, а шефка, или не иска той да ме гушка, трябва да лижа задници до откат- на преки и непреки началници, на редактори, на шеф новини, на изп. директор, на продуцента, на сценариста, на шофьора, на оператора /еле, пък на оператора/, на гримьорката ...; г/ да съм денонощно в телевизията. Бях единствена от цял нюзрум с дете. Забременя с второто, бременна гонех Бойко да открива тротоари и ДГ и накрая след едно спешно посещение на АГ кабинет се кротнах. Родих си второто дете, завърших второто си висше и завинаги се сбогувах с микрофона. Понякога съжалявам, липсва ми тръпката, липсва ми "10 секунди до ефир!", липсва ми ръганицата, липсва ми Бойко, липсва ми охраната му, липсва ми мрънкането на редактора, придаването на важности от шофьора, нервниченето на оператора ... Като ви чета обаче, си викам, Касито, добре си сега, лелче.


Един журналист търпи много унижения. Всеки ден. От много хора. За много неща. Тези, които виждате на екран са не само лицата, но и задниците на телевизиите. Половината от това, което съм искала да кажа, ми е било невъзможно да кажа, ако искам утре да съм на работа. Десетки колеги съм изпратила от вечерната емисия направо към трудовата борса. Който може да търпи да бъде подлога, прави кариера.

# 49
  • Мнения: X
Подозирам, Касита, че това е само едната страна на монетата. Картинката от преди години. Сега основното, което на мен ми се набива в очите и тотално ме изумява, не са "близачите на задници" /за тях съм подготвена/, а изключително ниското ниво на професионализъм - речева култура, обща култура, начин на поведение пред камера, в студио... Направо ме изумява кой ги назначава тези хора и от коя дискотека ги събира. Не мога да повярвам, че става въпрос за възпитаници на Факултета по журналистика! Абсолютно са ми безинтересни въпросите, които се задават на събеседника, дори събеседникът да ми е интересен. И това по отношение на публицистиката, която изисква добра подготовка на журналиста.
В шоутата се справят по мое мнение една идея по-добре. Сякаш кадърните хора се намърдаха там да се занимават с простотии за повече пари и слава.

# 50
  • Мнения: 10 547
Жаве, писах кои от колегите от групата ми (30-на души) се занимават с журналистика към днешна дата.
2000-та година балът за журналистика беше под тези по право и по психология, но един от най-високите. Бях писала, тайно от майка ми, журналистиката преди правото, първо желание всъщност, защото очаквах високи оценки и съответно прием. С такъв мерак влязох във ФНПП, че сега ми се плаче.  Laughing
2009-та в нюзрума на сравнително голяма телевизия бяхме трима, завършили журналистика. Всички останали се лашкаха между инженерни специалности, МИО, право, филологии.

# 51
  • Мнения: X
Определено си личи, че са събирани от кол и въже! То на много места е така, ама тези там ги дават по телевизията и резилът им е обществен.

Сега се замислям, че водещи на шоу програмите са преимуществено артисти. Там нещата вече са по-различни - то не е журналистика това. Simple Smile

# 52
  • n/a
  • Мнения: 3 341
И за журналистиката се съди като в живота -
по форма, не по съдържание. Уви. Пука ми
колко фъфли водещият, ако има какво да
каже. Всяка правописна грешка става не-
видима, стига да си струва четенето.

# 53
  • Мнения: 6 808
Касита, положението е такова на повечето работни места във всички сфери - това с гушкането на шефа и т.н. Винаги е имало и ще има такива... екземпляри, които по този начин се издигат в йерархията.

Темата според мен е за друго - защо журналистите паднаха толкова много последните години, че с цел да гонят сензацията поднасят непроверена информация /чули-недочули/, често дори я изопачават драстично и нарочно отново с тази цел и никога не се съобразяват, че и близките на жертвите и те са хора. Изобщо по мои наблюдения на българския журналист не му остана много човещина.  Thinking

# 54
  • Мнения: 10 547
Ясно ти обясних, Утро, защо. Журналистиката у нас само и единствено се приближи до масовата такава в другите страни.



Екс го написа вече в темата, мисля тя беше, че добрата новина не е новина. Продава сензацията, продава трагедията, продава скандалът. Човешката природа е така устроена, че от това "се храни", от това си набавя успокоението, терапия му се явяват чуждите несгоди. А и в крайна сметка кое е по-интересно: намушканата 15-годишна ученичка или 15-годишната, която спасила тролейбусния шофьор?

Аз не намерих повод да бъда заставяна и унижавана да питам родители на убити деца как се чувстват. Други нямат моите задръжки и правят кариери. Просто е. А драгият зрител с това си прокарва вечерята- с поредната смърт на поредния българин.
Искаш да правиш нещо стойностно, но няма нито кой да го финансира, защото няма кой да го гледа.

Последна редакция: вт, 19 яну 2016, 15:38 от Касита

# 55
  • Мнения: 15 724
Бг-мамата наистина май помага за елементарния правопис - като те поправят няколко пъти и се научаваш. Виждала съм тук писания на хора, завършили журналистика, с опит в журналистиката, които пишат неща от сорта "хората, който". След известно време във форума започват да избягват подобни грешки. Извод - няма смисъл да завършваш журналистика, достатъчно е да четеш бг-мама.

# 56
  • Мнения: 10 547
Няма журналист с перфектен правопис, ако не е по образование филолог. Не че и това е гаранция.

# 57
  • Мнения: 15 724
Няма журналист с перфектен правопис, ако не е по образование филолог. Не че и това е гаранция.

А това е любимото ми оправдание. Изобщо не визирам перфектен правопис, но някои грешки действително са твъде елементарни. Все едно някой, завършил висша математика, да не може да събира и изважда и да се оправдава, че малко са хората, които могат да решат една от 7-те нерешени задачи на хилядолетието.

# 58
  • Мнения: 10 547
Някои грешки се допускат от бързина, когато се поправят, не е фатално. Аз често допускам такива, публикувам мнение, тук или във фейса, и след това, прочитайки какво съм сътворила, се връщам и поправям.
Вероятно "хората, който" е мое дело и сега "тактично" се опитваш да ми го кажеш. Кажи го, де.
Важното е, че редакторска намеса в правописа ми рядко е имало и то най-вече пунктуационно.

# 59
  • Мнения: 15 724
Някои грешки се допускат от бързина, когато се поправят, не е фатално. Аз често допускам такива, публикувам мнение, тук или във фейса, и след това, прочитайки какво съм сътворила, се връщам и поправям.
Вероятно "хората, който" е мое дело и сега "тактично" се опитваш да ми го кажеш. Кажи го, де.
Важното е, че редакторска намеса в правописа ми рядко е имало и то най-вече пунктуационно.

Не знам, може и да е твое дело. Конкретната реплика е примерна, не е ничия. От бързина, ако е, човек няма да ги допуска системно подобни елементарни грешки. Примерно, няма как да е от бързане, грешка на клавиатурата, на телефона и пр. , ако си написал 50 пъти в различни модификации "някой неща", "хората, който" и пр.

Общи условия

Активация на акаунт