Дете без мъж или мъж, който не иска друго дете?

Кукумицинка, когато децата пораснат, и сексуалните нужди на двамата партньори не са същите като 20 години преди това все пак. И без да има деца не биха били същите.
Аз съм от хората, които трудно се обвързват и се радвам, че съм намерила мъж, с когото искам да остарея. Но децата са ми били важни винаги и дори да имах проблеми, бих настоявала за осиновяване. Дали бих останала до иначе чудесния си мъж, ако той не искаше деца? Нямаше да го приемам за чудесен просто.

Че кой оспорва това? Няма по-голяма радост, но всеки сам трябва да стигне до този извод, без да го заклеймяват. По-добре ли е да се окаже, че е родила жена, която е непригодна за майчинство?
Ето, самата ти, казваш, си станала майка на 36, как според теб от непълноценна жена си станала пълноценна майка? Няма такъв филм, пълноценен човек, става пълноценен родител.
Малко изместихме темата, така че от мен дотук,  с пожелание да са здрави децата ни.

Аз май не съм задълбавала в сексуалните нужди. Сексът е някаква естествена част от връзката между двама души, но един партньор дава на другия толкова много важни неща като подкрепа, разбиране, емоционална близост и пр., че за мен поне любовниците само за секс  не биха го заместили, нито пък приятелите. Разбира се, че ако не смятам партньора за чудесен, ще си потърся друг. Без значение защо не го смятам за чудесен. И това ще е болезнено, поне за мен е. Всяка раздяла с някой, който е бил важна част от живота ти, е болезнена. Независимо кой е инициаторът. И мъдрец като ми вадиха, въпреки че ми създаваше толкова проблеми, пак ми трябваше време, докато престана да усещам липсата  му.

ами аз имам повече емоционална близост с майка си и приятелите си, отколкото с човека до мен. явно заради това съм на друго мнение.

Вече уточних, че не коментирам мъжа.
А неговото дете е при майка си, жената си го гледа.
Бащата го вижда, както е присъдил съда, плаща си издръжка, но това изобщо няма връзка с темата.

Темата е дали си струва девойката да се лиши от опцията да има собствено дете.

Зависи какво тя разбира под това "дали си струва".

Децата са избор. Не е задължително всеки да има дете. Ако тя иска да има, значи няма да стои с този мъж. Ако не иска - ще стои.
Изнасилването, в която и да е посока, на човек, който не иска деца, да има такива, е проява на супер дебилно поведение.
Ако аз не искам дете, а мъжът ми ме юрка и постоянно ми мърмори за такова, ами всеки ще си тръгне по живо, по здраво.
Деца се раждат от двама.

На колко години е всъщност "девойката"?  42 или 47?
Какви са всъщност нейните варианти, ако се откаже от мъжа?
А. зарязва го и забременява от някакъв друг, без да има чувства към него, ей-така, заради детето само по себе си. Тогава възниква въпросът: защо не го е направила досега?
Б. зарязва го и продължава да чака Принца на живота си... ама така може да откара и до 50+

Въобще в тая ситуация тя няма кой знае какви полезни ходове. Каквото и да реши, все ще се намери някой да ѝ обясни, че не е постъпила правилно с живота си.

Разбира се, че са избор.
Има хора, които не искат деца изобщо. Разбирам ги.
Има такива, които не искат да осиновят, други не искат донор, други не искат второ, трето...

Но изборът трябва да е личен, не под влияние на чужд отказ.
Тук си мисля, че е много определящ чуждия отказ.

Девойката е 74 набор, не е престаряла, но и няма време да отлага точно това.
А младежът се залюби по едно време с друга, даже се разделиха, после тя му прости и пак се събраха...
Изобщо не ми вдъхва доверие той, камо ли за вечни времена, че да се жертва идеята за дете.

Всъщност, имаш едната посока на представата- дъщеря към майка, която е много различна от втората посока- майка към дъщеря.
Различно е и то, много!

Това, за легените, е твоя вметка, та задай на себе си въпроса защо го добавяш?!
Кой ти е казал, че като човек те определят само децата?
Като жена те определят, а като човек- останалите неща.
И теб те тресе чувство за малоценност, щом веднага тичаш да заявиш, че си равна на всеки мъж.
Разбира се, че си, а ако си позволила на някого да ти набива мнението си, че си по- долу, справи се с него.
Кофти се разголваш, като скачаш засегнато за всичко- като едната феминистка съща.

Да бе вярвам ти...


Този мъж не може да има деца вече. Твойта приятелка да се спасява и да си търси осеменител.


п.с. Аз пък си търся хубава и добра по душа фригидна жена

Конкретния случай не мога да коментирам, защото не познавам участниците, те си знаят най-добре.
Само че, точно тези дни си мислех по подобна ситуация, относно хора, които познавам.
Съпругът има първи брак и голяма дъщеря. С втората му съпруга са женени от почти 20 години, нямат деца( жената си има проблем). С течение на времето бяха стигнали до идеята да си осиновят дете, тя много иска. Не знам защо отлагаха осиновяването с години, в един момент неговата дъщеря се омъжи и си роди детенце. Съпругът изведнъж започна да бие отбой, много били закъснели, вече бил дядо, то щяло да е смешно, щялода е нелепо внуче и бебе и т.н. В резултат на това съпругата започна да говори по въпроса много примирено и пораженчески" Може би е прав, май наистина е смешно, късно е сигурно ще трябва да се откажа и аз...". Откакто започнаха да говорят така, тя изведнъж започна да слабее, не се храни, почти не работи. Тя е собственик на фирмата, и общо-взето работи, когато си реши,но преди умираше за работата си, сега си стои повече вкъщи. Изпада в депресии, плаче постоянно, страшно е изнервена.
Определено смятам, че взетото решение има връзка с това. Та тези дни ми каза: " Взех решение, но няма да си го простя никога". Много мъчно ми стана. Красива,  успяла в живота си жена, изключително добре материално, като нищо щеше да изгледа едно детенце, но...
Вчера чух, че Елена Йончева е бременна в 8 ми месец на 52 г. Въпреки, че е малко фрапиращо като го чуеш първоначално, но много се зарадвах на смелостта й. Сигурно и за нея ще говорят хората, но въпреки това, решила е с цената на всичко.

Разбира се, че по-правилният и смислен избор е да има собствено дете.

По-интересно ми е да коментирате казуса, когато семейна двойка има едно поотраснало дете и единият от партньорите настоява за второ дете, а другият категорично отказва. Тогава какво следва?... Раздяла или лична жертва?...

Много се радвам за Елена Йончева!
Не всеки може да си позволи да роди на по-късна възраст,тя е от тези, които няма да имат проблем нито с хорското мнение, нито финансово. Браво!

Valerina , не помня дали тук не бях чела за подобен на твоя случай.
Точно защото му се родило внуче, решил, че му е късно за друго дете. 
Жалко за надеждите на жената до него.

Преди дни я гледах в едно интервю и нищо не забелязах, но аз не бих се зарадвала на " смелостта" ѝ, защото за мен това е проява на пълен егоизъм, не на смелост.
На 52 да родиш, дори и детето да е без никакви проблеми, когато стане на 20 тя ще е на 72, ако е жива.
Да не говорим как ще тича подир него докато прохожда и беснее по катерушките.
Такава разлика във възрастта, каква близост може да има между тях- на баба и внуче, да, но с какво е виновно детето, че баба му е решила да си играе на майка?