Ами жената има пълно право да направи сама избора си, колкото и да е грешен според някои. Дали друг има право да ѝ отваря очите, обаче?
- Публикувана: 22 ян. 2016, 13:44 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2019, 07:14 ч.
Дете без мъж или мъж, който не иска друго дете?
Бихте ли се отказали от идеята за дете, ако мъжът до вас не иска друго?
Да поясня, става дума за жена, която няма собствено, има връзка с мъж, който има дете от предишен брак, но по негови си причини не желае друго.
Аз никога не бих направила такъв компромис, за никой мъж!
По-добре без мъж, отколкото без дете.
Какви са вашите приоритети?
Да поясня, става дума за жена, която няма собствено, има връзка с мъж, който има дете от предишен брак, но по негови си причини не желае друго.
Аз никога не бих направила такъв компромис, за никой мъж!
По-добре без мъж, отколкото без дете.
Какви са вашите приоритети?
Аз не мога да постъпя като нея. Сигурно егоизмът ми е много, но не мога да бъда с мъж, който не иска деца. Ако съм изправена пред такава дилема ще си гледам детето сама въпреки всички негативи, които може да имам като самотна майка.
Според мен много зависи от мъжа. Ще обясня с история 
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
Ами жената има пълно право да направи сама избора си, колкото и да е грешен според някои. Дали друг има право да ѝ отваря очите, обаче?
Иначе не всяка жена иска да има деца. Явно тази точно не й е толкова важно. Аз никога не бих се навила каквото ще да става. Вече каот си имам дете, обаче, бих гледала на нещата по друг начин.
Според мен много зависи от мъжа. Ще обясня с история Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.все още нямаш деца, нали?
ако спаси мен вместо децата ни, лично ще го убия
познавайки го, той би постъпил по същия начин
Темата не е за мен. 
Просто имам конкретен случай на жена, която е готова да се откаже от собствено дете, защото мъжът до нея не желае. По-скоро не може, има здравословен проблем. Но той има собствено дете, от предишен брак.
Тя би могла инвитро, с донорски материал.
А защо не и с друг мъж?
Шарки, ами и да обърнем ролите, пак бих разбрала мъж, който ще се раздели с жена, ако тя не иска дете, а той да.
Просто имам конкретен случай на жена, която е готова да се откаже от собствено дете, защото мъжът до нея не желае. По-скоро не може, има здравословен проблем. Но той има собствено дете, от предишен брак.
Тя би могла инвитро, с донорски материал.
А защо не и с друг мъж?
Шарки, ами и да обърнем ролите, пак бих разбрала мъж, който ще се раздели с жена, ако тя не иска дете, а той да.
Не всеки човек е в състояние да приеме донорския материал по начина, по който го възприемам аз например (с 3 неуспешни инвитро опита с донорски яйцеклетки). Както никой не може да гледа с моите очи на гестационното износване (тук вече е "О, анатема"). Докато един човек сам, повтарям - сам, не дорасне да приеме донорски материал като равностоен на неговия, нашите напъни да убедим някой са напълно безполезни.
Не е и наша работа да решаваме мъж ли е по-важен, или дете, това си е само решение на жената и тя трябва да го вземе сама, защото после, независимо от крайния резултат "посредникът е ***".
Къде се замразяват тия яйцеклетки и колко години им е годността? 
За всеки случай да си замразя, ако ми се прииска някой ден.
За всеки случай да си замразя, ако ми се прииска някой ден.
Скрит текст:
Според мен много зависи от мъжа. Ще обясня с история Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
Къде се замразяват тия яйцеклетки и колко години им е годността?
За всеки случай да си замразя, ако ми се прииска някой ден.
За всеки случай да си замразя, ако ми се прииска някой ден.
Тя се премести в София заради него, там сигурно се предлага като услуга. Но ѝ тежи изборът ѝ.
От гледна точка на партньора с дете от първи брак:
Ако не исках твърдо да имам повече деца, но пък исках партньор, бих търсила сред хора, които са склонни да се впишат в тази схема. Тоест- никакви млади мъже без деца.
За мъжа е същото, би трябвало хубаво да прецени типа жени и например да изчака, докато стане на 50 и си вземе жена на 50 за партньорство, но вече без дори възможност за "последен влак", тоест- или жена с изгледани деца, или примирила се вече. Но ще е некоректен, ако върже нещо младо, ама се дърпа за деца. Но едновременно с това и не пуска младия човек да си ходи. Да не забравяме, че един мъж на 50 може доста лесно да манипулира жена на 30, има си житейски опит и хитрост, особено ако си е обмислил плана и стратегията предварително, а другият не осъзнава какво става и какво се планира.
Ако не исках твърдо да имам повече деца, но пък исках партньор, бих търсила сред хора, които са склонни да се впишат в тази схема. Тоест- никакви млади мъже без деца.
За мъжа е същото, би трябвало хубаво да прецени типа жени и например да изчака, докато стане на 50 и си вземе жена на 50 за партньорство, но вече без дори възможност за "последен влак", тоест- или жена с изгледани деца, или примирила се вече. Но ще е некоректен, ако върже нещо младо, ама се дърпа за деца. Но едновременно с това и не пуска младия човек да си ходи. Да не забравяме, че един мъж на 50 може доста лесно да манипулира жена на 30, има си житейски опит и хитрост, особено ако си е обмислил плана и стратегията предварително, а другият не осъзнава какво става и какво се планира.
Скрит текст:
Според мен много зависи от мъжа. Ще обясня с история Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.Въпросът, както видях, се оказа малко по-различен - мъжът тук не може да има деца по медицински причини, а не е "злодеят", който принуждава клетата жена да няма деца. Тук вече двамата си говорят по въпроса - може да осиновят, може да пробват с ин витро с донорска сперма и прочие.
В клиника Надежда, при д-р Стаменов, например. Само че ако замразиш яйцеклетки, а не ембриони, успеваемостта от тази замразена яйцеклетка да стане един ден оплоден ембрион и после бебе е около 10000 пъти по-малка от успеваемостта от замразен ембрион да стане бебе.
Мерси, тя по-сложна работата значи. Аз си мислех, че яйцеклетки е по-добре, повече срок на годност имат от ембрионите, както например житото и брашното имат по-голяма трайност от баничките или кифлите.
В клиника Надежда, при д-р Стаменов, например. Само че ако замразиш яйцеклетки, а не ембриони, успеваемостта от тази замразена яйцеклетка да стане един ден оплоден ембрион и после бебе е около 10000 пъти по-малка от успеваемостта от замразен ембрион да стане бебе.
Мерси, тя по-сложна работата значи. Аз си мислех, че яйцеклетки е по-добре, повече срок на годност имат от ембрионите, както например житото и брашното имат по-голяма трайност от баничките или кифлите.
, да, ама не. Но поне добре се посмяхме.