
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.



Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
Преди време бях попаднала на едно проучване с много интересни резултати. Бяха задали въпроса "Ако мъжът/жена ви и детето ви се давят, кого ще спасите?", жените бяха отговорили, че ще спасят детето си, а мъжете, че ще спасят жена си, а не детето си. Много размишлявах над това. Надявам се никога да не ми се случва, но смятам, че бих спасила мъжа си - за мен е много по-трудно да намериш друга сродна душа, отколкото да създадеш дете (даже и без фигуриращ реално в живота ни мъж можем да забременеем, та и да отгледаме детето) - което е и отговорът ми на въпроса - ако мъжът си заслужава, не е невъзможно да се откажеш от собствено дете, пък и не се знае, той някой ден би могъл да размисли. Пак казвам, че много зависи от мъжа - ако ме прави щастлива и живеем в разбирателство, можем да разговаряме, без да ни омръзне, се подкрепяме и т.н. - бих го предпочела пред 100 деца.
, да, ама не.