Семейна драма

Ех, как ги обичам тия обобщения за болните деца  и как имунитет се градял като го влачиш болно навсякъде!
Моето пък от един сопол прави бронхит след бронхит и точно от такива майки дето си пускат болните деца си патеше в яслата!
На някои деца не им минава след малко Канпол!
Аз предлагам авторката да си наеме и гледачка и чистачка, щом нейният съпруг не му се занимава, а имат възможност и отделно да се лекува внимателно.

Има детски градини с групи за често боледуващи деца. Приемат ги със сиропите и са под непрекъснато медицинско наблюдение. За настаняване в такава група се взема бележка от общината.
Повечето молове имат детски центрове с пряка видимост към някое от заведенията. Вариант е за 1-2 часа.
Може би е време авторката да помисли, че нито в детската градина, нито в училище детето и ще е единствено и обгрижвано по начина, по който тя го обгрижва в къщи.
И може би е време да подреди приоритетите - дали чистенето, готвенето и гладенето са по-важни от съпруга? На него надали му прави впечатление дали е избърсан праха от глобусите на полилея ако жена му не му обръща внимание.

Абсолютно ще го направя, защо не.

Докато има нещо за спасяване - спасявай! Детенце на градина, ти намери време за себе си и за мъжа ти, ........ чистене, прах, пазаруване - двамата заедно.

Аз бих се замислила сериозно за имунитета на такова дете, а не другите майки да са ми виновни.

Аз съм се замислила, ама ако и другите мислеха нямаше да имаше да казват на яслите и градините " бациларници"!

Ясно е, че като се съберат много деца, става така. В училище - също, не може да го държиш изолирано. Ти , като ходиш на работа, също обменяш бацили.

Да, ето тук съм съгласна  Но колкото е по-малко, толкова по-бързо стават усложненията, по-малко са лекарствата и т.н.
Затова разбирам авторката идеално и ѝ предлагам да вземе детегледачка за известно време докато детето се позакрепи (моето не съм го спирала от градина, защото логопедката смята че му е полезно да ходи когато може)-да види в нета отзиви за някоя агенция и да разпита познати.
Отделно може да си наеме чистачка 2 пъти седмично щом е толкова енергично детето и да си вземе мултикукър или крок пот за по-лесно готвене сега се сетих 

Е, не е така!
През зимата, в периодите на бацилите, я има, я няма 1-2 деца, които да не се гътнат.
Не виждам каква е ползата за един организъм въобще, да бъде подложен непрекъснато на зараза.
От друга страна- да тъпчеш детето от невръстно с антибиотици, само и само да не си вкъщи, че се изнервяш, някак грозно ми звучи.

Авторке - гледачка за поне 2-3 часа ВСЕКИ ден, в което време ти, ако и да си вкъщи, ще се занимаваш с това, което те прави щастлива. С малко повече избиране ще попаднеш на свястна жена. А и никой не е казал още първия ден да й хвърлиш детето и да си биеш камшика. Моята дъщеря имаше бавачка за около 3 месеца , когато беше на около 10 месеца и буквално още от първия ден й я оставих за цял ден, защото трябваше да работя. Просто така се случиха нещата. Но детето се адаптира бързо, жената се оказа едно истинско съкровище и въпреки моите тревоги нещата потръгнаха отлично за всички ни. Твоето дете е по-голямо, първите няколко дни е хубаво и ти да бъдеш заедно с тях и плавно да прехвърлиш грижите.
Другият ми съвет е да се поразровиш за подходящи игри и играчки за съответната възраст. Моята дъщеря е на 3,5 години и нямам никакви проблеми да си гледам домакинската работа около нея. Вярно, че повечето време иска да се занимаваме двете, но вече разбира достатъчно за да й кажа "мама има малко работа, поиграй малко сама и след малко ще дойда". Тя например много обича да се занимава с детски пъзели, реди даже такива, които са за малко по-големи деца. Въпросът е да намериш подходящите неща. С малко пробване нещата се получават. Не става да му хвърлиш една кукла и да очакваш, че детето часове наред ще се забавлява само, но има начин. И да, аз също я оставям пред телевизора или компютъра понякога. Тя ходи на английски и освен, че учим думички с картинки двете вкъщи / това е другото, което ужасно много я забавлява/, пускането на песнички и елементарни филмчета й помага и й е много интересно. Разбира се, без да се прекалява.
Пак казвам - има начини. С малко проби и грешки ще ги намериш.
А за болестта нищо не пишеш - лекуваш ли се изобщо? Ако да, значи поне здравословно скоро нещата би трябвало да се нормализират. Горе главата.

Да допълня - детските центрове също са временно решение, не ги пренебрегвай. Аз по принцип не ги харесвам, моята дъщеря за първи път стъпи в такъв на над 3-годишна възраст, умерено й харесва, забавлява се без да е луднала по тях и което е най-странно за мен - там предпочита да си играе самичка, докато в градината е много дейна в колективните игри. Деца са, имат си предпочитанията. А тя докато играе, аз си взимам едно кафенце и чета киндъла или бг-мама на телефона. Много разтоварва, вярвай ми.

За това и аз съм съгласна. Но на авторката проблемът е друг. Липсва й работата, свободата, а мъжът не я разбира. Според мен, си е жива депресия. Която у нас все още се лекува с тояга.

Разбирането е двустранен процес.
Нищо чудно при тоя начин на живот и той да е изпаднал в депресия.

Съжалявам. Изключвайки проявленията на болестта, с която е диагностицирана авторката, не виждам нищо изключително в периода, през който минават. Ако семейството се разпада, не е вината само в този период.
Имам предвид, че винаги се чудя на неимоверната умора, която изпитват много жени, грижейки се за домакинството и едно( !) дете! Голяма философия има в това да изчистиш, сготвиш една супа, метнеш прането в пералнята и измиеш 5 чинии. Работа точно за 1 час.

За теб е така, ако си енергична натура по принцип. Ама ако си по-флегматичен тип или пък по-мързелива  и всичката цитирана от теб дейност се превръща наистина в огромна тежест.Освен това, авторката не е първа младост

Болестта не е шега, но предполагам има и адекватно лечение. Вече писа съфорумка
Останалото за мен е егоизъм. Да обичам човека до себе си, той мен също ,и да живеем като съквартиранти, а през това време да бърша прах, или творя. Сори, ама не го разбирам.
Ами той тоя човек не е от желязо, колко ще я кара така, ще си потърси щастието другаде.