В момента чета...44

Това е, защото и двамата четете   У нас съм само аз, и докато се изгледат всички предавния по ТВ стана 23 ч., а след това да чета е абсурд, ставам в 7   Иска ми се да имах поне час свое време, но засега това са само мечти

Започнах Човекът, който не беше убиец на Юрт и Русенфелт. Засега ми харесва.

и аз в момента я чета, даже я преполових, но нещо не съм особено очарована. Нямам търпение да я свърша и да почна някоя на Несбьо или да си довърша Тайната история.

Eй, най-после някой да не е очарован от тази книга.  То много хубаво не е на хубаво, нали така. Надявам се и аз скоро да стигна до нея.

Иначе по темата - прочетох "Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини. Очаквах да е много по-зле. Всъщност най-слабото място на книгата е сюжета. Но пак успя да ми въздейства щом като 1-2 дни след като я прочетох си мислех за нея.
Ето и мнението ми:
За хората прочели и оценили максимално другите две издадени в България книги - "Да дойдеш на света" и "Чуй ме", тази книга може да се окаже разочарование. С това си обяснявам толкова ниския й рейтинг. Безспорно Мацантини може повече, много повече. Това, с което "Никой не се спасява сам" отстъпва, е сюжета - твърде битов, много познати на всички ни ежедневни ситуации и същевременно липса на кой знае каква оригиналност. Двама скоро развели се съпрузи се срещат и всеки от тях си спомня за различни моменти от съвместния им, не особено розов живот. Моменти на щастие, на разочарование, болки, упреци, изневери и т.н. Различни жестове и думи на другия провокират тези размисли. И двамата принадлежат на разбити семейства, а впоследствие те самите създават такова. Краят не е особено убедителен, но всеки сам да си прецени.
Иначе стилът на Мацантини си е все същия - брутален, директен, все едно те шамаросва с откровеността си. Ни най-малко не щади както героите си, така и читателя. Не бих препоръчала книгата на семейство/двойка, които имат криза в отношенията си. Определено дава поле за размисъл. Също не съм сигурна, че историята би могла да се оцени от един тинейджър например или по-точно от човек, който не може поне малко да се постави на мястото на героите.
В заключение - не съжалявам, че прочетох книгата и със сигурност бих посегнала и към следващата книга на авторката - моя любимка със своя разпознаваем, откровен стил. Нали все пак всеки автор си има и своите слаби моменти ... 
Крайната ми оценка - 3,5/5

От няколко дни си чета по малко от тези кратки разкази - "Сараевско Марлборо" - Миленко Йергович. Много са хубави, но и много тъга има в тях, колкото и авторът да се е опитвал да остави войната на заден план.

Ще почвам "Мидълмарч"

И аз да поспамя, че аз чета на дивана, докато гледам телевизия. От малка се научих да чета и да гледам телевизия. Затова имам достатъчно врене.

Продължавам със  Сафон :"Играта на Ангела", съвсем в началото съм, мъжът ми каза, че е съвсем различна от "Сянката на вятъра", но на него "Сянката..." му остана любима за сега. (Чел е "Затворника на рая", разказа след тия три книги и "Марина"). Аз четох "Марина" и до тоя момент нямам фаворит.

Bebita,много хубаво си се изказала за "Никой не се спасява сам". Припокрива се с моето мнение на 100 %.  
 alen mak ,ще чакам отзиви за "Мидълмарч",в списъка за четене ми е.  

 Здравейте!
 Напоследък се включвам тук малко епизодично, но сега ще споделя за някои книги, прочетени през миналия месец.

"Жената жерав" - Патрик Нес - безкрайно красива книга, и обложката, и корицата, и съдържанието. Нес е вложил много любов и в героите си. Като приказка е романът, вълшебна, но не детска приказка. Любовта между екзотичната и тайнствена Кумико и Джордж е "невъзможно реална". И е толкова нежна - като картините плочи, които създават. Точно в тези плочи е загадката.
 Мит, граничещ с реалност е създал Патрик Нес. В основата на романа лежи японската легенда за жената жерав.

 "Погнусата" - Жан-Пол Сартр - книга с помитащо въздействие. Чете се бавно, на малки порции. Иска си специална настройка. Това не е масова литература, а философски роман. Дори ми дойде твърде философски.
 Чрез героя си Рокантен, Сартр показва същността на живота си.
 "Човек е разказвач на истории, обграден от свои и чужди истории, чрез тях осмисля всички събития и живее живота си, сякаш го разказва."

 "Ако това е любов" - Михайло Пантич. Очарована съм от тези разкази. Дойдоха ми като глътка свежест след философията.  

 "Тайната история" - Дона Тарт
 Много красиво разказва Дона Тарт. В първата част на романа усещах духа на "Стоунър", една смесица от тишина и нескрити амбиции. Последва водовъртеж от случки, срещи с герои и съдби, усещане, че нещо ще се случи, а не се случва. Симпатичен герой е Ричард, но и всеки един от останалите дава цвят на книгата. Първата част свърши за миг. Във втората част от Историята ми дотежа многословието на авторката. Прекалено дълго се протакаха събитията, а вече бях усетила какво предстои да се случи. Сякаш ми гръмна бушона, когато разбрах какво "тайно" има между близнаците. Потресох се, брррр...
Свръхдосадно ми беше да чета за ежедневни пиянства, употреба на наркотици...Елитните синчета на мама и тате и техният упадък доста са уважени от авторката.
 Хареса ми ка пише Дона, но като недостатък отбелязвам, че твърде често се отпуска в ненужни обяснения. Все пак, трябва  и на читателя да се даде възможност да мисли, а не всичко да му се сервира сдъвкано и готово за преглъщане.

"Климати" - Андре Мороа
 Една истинска класика. Книга без клишета, без фалш, усеща се чувството за мярка, изящността и психологизмът, които владее Мороа. Много тривиална е темата - любовта, но предадена оригинално и небанално. Много деликатно пише авторът за самата любов, и за изневярата, и за ревността. Малко са героите, на места са ненатрапчиви, почти в полусянка, но на преден план са интимните им чувства, разочарованията, страданията. Въпреки наличието на тъга, романът носи една топлота и страст.

 "Анатомът" - Федерико Андахази
 Търсен е паралел между лекаря Матео Колумб и Христофор Колумб. Единият - доказан откривател, другият - с не по-малко откритие.  
 Провокативен е романът. За консервативни не го препоръчвам. На целомъдрените ще им се стори пълна нелепост. Може да се чете като учебник по анатомия.
 Много идейно решение на автора е включването на гарвана като герой.

 "Учителят по фехтовка" - Артуро Перес-Реверте
 Едно изискано удоволствие!  
 Със страхотен превод. Тук преводачът е като `съавтор`.
 Има всичко - любов, интрига, престъпление, мистика, но любовта е описана по чувствен начин и с финес, като любовта към фехтовката.
 Героите: нарисувани с тънката четка, дори отрицателните са красиви и завладяващи.
 Изненадващо е, че заради книгата, ме заинтригува фехтовката. Сякаш заемах позиции докато четях.
 Омагьосващ Реверте!
 Благодаря на Лу, че го открих чрез нея!  

"Кери" - Стивън Кинг
 Много ми е чуждо случващото се в книгата. Жестокостта е отвратителна. Вплетени са истина и измислица. Кървища и зрелища - и те в едно, количеството - предостатъчно.  
 Харесвам психологията в романите на Кинг, открих я и тук, оцених я, но останалото...като плод на болен ум.

"Бойният химн на майката тигрица" - Ейми Чуа - не съм събрала мислите си още, имам дооооста да пиша за тази книга. С няколко думи само - не подкрепям болните амбиции на майката. Доколкото разбрах, книгата е доста коментирана, така че ако моето мнение липсва, не е загуба. Явно из нета пише доста за тази книга. Още я мисля,  а прочетох две книги след нея.

 Прочетох  и "Баба праща поздрави  и се извинява" и "Черешови води"- Георги Божинов, но за тях друг път.

За Коледа един човек, с когото работя, ми подари едно малко кожено черно тефтерче. Много ми хареса и в него си записвам важни срещи и книгите, които съм си набелязала за четене. Нели, току що изписах цяла страница

По темата, аз се сдобих с "Любовницата на Фройд", "Златният син", "Лисицата" и "Човек на име Уве". Вчера минах през Ориндж и бях като дете в сладкарница. Сега остава да се сдобия и с време да ги прочета.

Аз пък днес прекарах обедната почивка в книжарницата в подлеза на СУ. Има страхотни книги на английски, предимно класика на смешни цени - 5, 6 лева. Купих си Pride and prejudice и Mysterious Island. 

Започнах "Тангра и неговия син" - много увлекателно, не очаквах, даже се двоумях дали изобщо да я почвам, но си заслужава, поне засега. Но чета отзад напред, свърших Калуня-каля и връщам назад във времето

"Преди да заспя" ми хареса много, скоро не бях чела трилър, който да ме увлече толкова.

И рязка смяна на жанра - "Марсиански хроники" на Бредбъри, великолепен разбира се  !

В такъв случай после ти препоръчвам "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева, ще се върнеш до Аспарух Много любима книга 

"Танга и неговия син" също много ми хареса, между другото.

Нелче, аз вече ти казах, но да се повторя - ужасно се радвам, че Реверте се оказа твоят човек, той е толкова фин и така владее перото, че няма как да не те докосне 

При него обикновено без шах и военни действия не може, но има и изключения. Ще чакам с нетърпение впечатленията ти от срещата с "Тангото на старата гвардия" 

Аз си чета "И всеки път морето", както и Памук.
Не мога да разбера аз ли станах цинична, но шаблонните любовни истории започват яко да ми лазят по нервите. Това за първата книга, при Памук нищо никога не е шаблонно.

Усещам как ще ѝ дам едни 2 звезди и туй то.

Забравих да благодаря на Лоти и Скарамуши, за предложените книжки на Туве Янсон. Ще се възползвам непременно, момичета, само на малко по-късен етап