Не знам... Аз бях като в абстиненция в началото. Вместо да съм навън с компании и по клубове, с едно ревящо чомпи. С течение на времето се нагодих, то няма как. Само пътуванията не отказахме. Две години затишие и на третата пак като бесни обикаляме с детето.
- Публикувана: 24 ян. 2016, 11:22 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2016, 12:13 ч.
Синдром - стара мома
Не мисля. Най-малкото защото от пълно хайманосване стигнах до тотално бебосване, а съседката ми, от затворен книжен тип, стигна до невротизирана майка. Разликата ни е три години (тя е по-голямата). Т.е. тя роди на 27.
Ужасно е това нарушаване на концентрацията. Но накрая свикнах и четях Феноменология на възприятието, докато малкият гледаше Томас и приятели със звук на 6. Но си е факт, подръпването подлудява. Всъщност това, което истински се губи, е способността за задълбочена работа и концентрация.
И клубове, и кино са лесни с деца, както казах- малко организация и гледачи, иначе самите дейности не са трудни и не изискват кой знае какви способности и заложби.
И клубове, и кино са лесни с деца, както казах- малко организация и гледачи, иначе самите дейности не са трудни и не изискват кой знае какви способности и заложби.
Гледачи му е майката.
Искам и аз, ама няма.
И преди детето и след детето ежедневието ми е едно и също. Само си поспивах до по до късно 
Имах обаче стабилна подготовка и след имането на 3-5 бебета всеки ден около теб ,зависещи напълно изцяло от теб по 10-12 часа на ден, то оставането у дома само с едно ми се стори като курорт.
Имах обаче стабилна подготовка и след имането на 3-5 бебета всеки ден около теб ,зависещи напълно изцяло от теб по 10-12 часа на ден, то оставането у дома само с едно ми се стори като курорт.
Не знам... Аз бях като в абстиненция в началото. Вместо да съм навън с компании и по клубове, с едно ревящо чомпи. С течение на времето се нагодих, то няма как. Само пътуванията не отказахме. Две години затишие и на третата пак като бесни обикаляме с детето.
Иначе сега поне веднъж седмично излизаме - понякога аз с приятели, понякога мъжът ми с неговите. В тези случаи е лесно - докато единият разпуска, другият си стои вкъщи, реди Лего, чете книжки и прави прически на куклите
Излизаме или пътуваме двамата заедно когато майка ми или сестрата на мъжа ми вземат детето на гости. Майка ми я взима през седмица, за уикенда. Каквото и да си говорим, голям рахат е да има кой да помага - било то баба, леля или детегледачка. Иначе не си го представям, аз поне не съм от родителите, които могат да издържат да са всяка вечер с детето си, 360+ дни в годината. Просто не мога. Някой оспорва ли ценността на мъжете? Те не просто са ценни, а са определящи. Толкова важни, че е невъзможен животът на жена, решила да не остане стара мома или да избере да е самотна майка.
Животът, разбира се, е възможен, но ще пълни СО.
Животът, разбира се, е възможен, но ще пълни СО.
Всеки човек вероятно е ценен за някого, в т.ч. и мъжете, но обикновено далеч не са определящи в рамките на семейство или двойка въобще. Напротив. Не и като става дума за бизнес и политика във всичките ѝ аспекти. Там са те, все още.
Аз пък си мисля, че мъжете са ценни. Донякъде е въпрос на зрялост и визия да създадеш екип с мъж и да видиш какво ще направите, ако сте двама. Малко да преглътнеш идеята за пълна независимост и да я замениш с взаимна зависимост.
Язък ти за заряда.
Не, просто е създала нов модел и дори самата тя го е спазвала- не е седнала да се напие и да изтанцува нещо вулгарно и грозно. Да не говорим, че за да е танц, то и тя е спазвала някои правила, макар и индиректно, иначе щеше да е кълчене.
. Била е вулгарна, невъздържана и общо взето кабаретна и не е никак вярно твърдението, че е променила и разтърсила изоснови света на балета или дори на танца като цяло. Разтърсил го е Нижински, защото е бил гений отвъд провокацията. Разтърсила го е Жозефин Бейкър, защото освен отвъд модела е имала и талант отвъд рамките на фантазията.Айседора е разтърсила изоснови може би само Есенин и то, както е видно, не за дълго. Но поне го е вдъхновила за едни от най-красивите му стихове.
. Иначе аз не оспорвам казаното от теб за концепцията на творчеството и, а цитираното от Мамасита, затова и репликата ми беше към нея, не към теб Тя не е в противопоставяне с Нижински или Бейкър, а с балета и основните му постановки е - в каквато връзка я въведох в темата.
Първата ѝ босонога поява на сцена се дължи на чаша вино излята по случайност върху краката ѝ. От няма и къде, излязла да танцува боса, от което зрителите изпаднали във възторг и тя решила вече така да танцува.
Дънкан е била просто луда птица и то от съвсем малка. Да, смята се за основоположник на модерния балет, доколкото и той не се танцува с пачки, палци и туфли. От друга страна вдъхновението ѝ се черпи основно от античната история и танцува на произведения на най-известните композитори.
И преди детето и след детето ежедневието ми е едно и също. Само си поспивах до по до късно
Проблемът е, че въобще трябва да имаш ежедневие: няма дни, в които да зарежеш всичко и да гледаш само филми, или да си само навън. Винаги има дребни задачи, които уж не са сложни и тежки, но ти нарушават концентрацията и просто трябва да се направят. Без деца може да имаш дни, в които да можеш всичко да зарежеш.
Нестандартно, но все пак стройно:
Вулгарно:
Момичетата на втората снимка ще изглеждат по-добре с правила и система. Абсолютната свобода създава хаос- вместо хубав краен продукт, накрая метеш намачкани салфетки.
А сега какви са вариантите?
Доста по-разнообразни варианти стоят пред една хубава и умна 25 годишна жена, да ти кажа, от това да гледа 2 деца
Хич не се учудвам, че все повече жени са ги открили.
Да харчи много пари по круизи? Да стане велик доктор на науките? Шеф на Дженерал мотърс?
А кога ще блести, разбива сърца и изживява вълнуващи истории, ако не на 25? Кога ще се влюбват в нея и тя ще се влюбва? Кога ще е истинска женствена млада жена? Или на всички им допада - "Ти си надежден, аз съм плодовита, хайде да се събираме и да правим дор до три деца"...
Обаче не е на всички и животът е пълен с интересни истории изживени от някого, и е жалко, ако това не съм аз. Няма по-интересни неща от човешките отношения, страсти, раздели, невъзможни любови, срещи и разлъки... Фактът, че хората дори обебени и оженени не спират да се вкарват в разни драми е достатъчно показателен, само че тогава вече стават пошлички вместо вълнуващи.
Е, и разбира се всичко това е съпътствано от як саундтрак
Виждам, че голяма част от вас изобщо не е в състояние да оцени прелестта на клубния живот...