Работещи майки - полезна информация и съвети

Върнах се на работа когато детето ми беше на 9 месеца.
Според мен всичко е въпрос на организация и желание от страна на жената. Според мен няма универсална рецепта.
Мисля, че е хубаво в началото докато се напасне графика някой да помага в чистенето на дома. При мен това е най-трудоемкото. Иначе готвя за закуска и вечеря всеки ден. Имам вече горе долу изградена схема така, че да отделям достатъчно време със семейството. Веднъж в седмицата ядем навън. Успех!

Хубава тема. Връщам се на работа след един месец и ми е много нервно как ще се получават нещата. Мен пък основно ме притеснява сутрешната организация (да нахраня, облека детето, да оправя себе си в приличен вид и да отида навреме на работа. ММ ще помага, там ми е надеждата. Даже мисля той да поеме сутрините- да нахрани детето и да го заведе на ясла/баба (ще имаме няколко месеца на баби преди яслата), а аз да поема вечерите. Но основният проблем за мен е недоспиването. Малкият още спи лошо, буди се по 2-3-4 пъти на нощ, аз съм зла и неадекватна след такава нощ (всяка нощ, освен ако ММ не спи при него) и не се виждам да съм ползотворна на работа. Трикове срещу недоспиване имате ли?
Дано се наредят нещата, кажете, че не е толкова зле и че даже е приятно да си видиш детето след работния ден и си играеш с него с по-голям ентусиазъм, отколкото като сте 24/7.

За готвенето мисля да не се вманиачавам, ще готвя 1-2 пъти седмично, непокритите дни ще сме на храна отвън или сандвичи, а детето на детска кухня (или по изключение и то като нас). За чистенето мисля да си наема жена за основните неща 1 път в седмицата. Иска ми се вечер да съм посветена на детето, а не да се изнервям за домакинството. По-добре да яде сандвич, но да си играем с усмивка, а не да го навиквам да не ме занимава, докато готвя (примерно). Поне моето разбиране е такова.

Няма лек за недоспиването, Пипи, това наистина е едно от кошмарните неща на връщането на работа с бебе. 
Аз съм от ранните пилета по принцип, сутрин не ми е толкова тежко и съм по-работоспособна, затова сутрин ставам половин час преди всички и се оправям на спокойствие, пия кафе и правя закуски. Виж, вечер заспивам с пилците.

Пипи и аз съм така. Малката спи с мен и по цели нощи се върти и цока.  Ставам / ако може така да се каже/  в 6.30 като имам макс час-два сън. Накрая на работния ден очите са ми с кръвоизливи,  главата ми е оркестър и в нас ме чакат две деца да играем. .

Скоро и аз се върнах на работа, а малкия на ясла. В началото беше трудно той реве вечер, защото беше поизнервен от яслата, а аз на другия ден на работа. В 17,30 почти винаги е последен, а аз съм на работа от 8,30 до 17,30, говорих с работодателя си да не излизам в обедна почивка и да си тръгвам час по-рано за да не остава след 17,30, това обаче си е голямо напрежение, първо пред колегите и второ това, че не излизах на обяд да хапна с колегите и да се разсея малко от работа и домашни задължения. С готвенето, подреждането и чистенето е въпрос на организация и приоритети. По принцип съм взискателна в това отношение, но сега гледам малко по-лежерно на нещата, в крайна сметка ако не винаги е подредено и идеално чисто не е чак голям проблем. Обичам да готвя и с няколко ястия наведнъж и предварителни заготовки се получават нещата, от време на време и сготвено от някое заведение мога да взема, има и храни/манджи които не отнемат кой знае какво време. В началото на тази година малкия боледуваше доста и за това сега го водим сутрин при баба му и дядо му да го гледат, за да ограничим контактите с болни деца и по-малко вероятност да се разболее в грипната епидемия. Все едно е на ясла, но си тръгвам след края на работния ден и не бързам да го взема от яслата, защото е при баба си. До скоро нямахме тази опция и осъзнавам колко е хубаво да има кой да ти помага. Надявам се като тръгне пак на ясла да го взимат вечер, за да не усетя пак това напрежение от преди няколко месеца. Сега се прибирам по-късно от преди и пак се оправяме някак, разбира се и таткото помага в грижите за малкия и в чистенето.
Пипи2013, винаги съм се чудила с каква цел част от родителите си карат децата им да закусват в къщи при условие, че им е осигурена закуска в ясла, каква е твоята причина да го правиш за в бъдеще? Питам от любопитство без да упреквам, но все пак не разбирам.

Въпреки че съм отчасти облагодетелствана от това, че работя от в къщи, също срещам доста трудности да намеря време за всички работни, домакински и семейни задължения (а и време за себе си) в едно денонощие. Работата ми от в къщи пак е на пълен (а понякога повече от 8-часов) работен ден, но пък не губя време в обличане и приготвяне за работа и пътуване до и от работа. Минусът - като поема срокове и детето се разболее, не мога просто да "изляза болничен" и някой друг да я свърши - пак трябва да свърша работата и в тези случаи страда сънят ми.

Не се справям идеално, но отдавна съм се отказала да е така. Научих се да приоритизирам нещата и докъдето успея. От 8.30 до 5 приоритет ми е работата (когато детето е на градина), ако имам време за пауза си "почивам" като свърша нещо дребно домакинско (пране-простиране), прибиране на безпорядък, забърсване на прах... След 5 вземаме малкия от градина и един от нас готви, другият се занимава с детето. В къщи се готви ден за ден, но се готвят неща, които стават бързо и не изискват висене с часове край печката. Например различни варианти на печено месо със зеленчуци, ориз/киноа със зеленчуци, паста, тартове (последните 2 напоследък не присъстват в менюто, защото с ММ сме на диета без глутен), общо взето отделеното време в кухнята се свежда до около половин час + времето за печене, през което време мога да обърна внимание на детето или да свърша нещо друго.

Понякога си правя заготовки - например накисвам, подсушавам и нарязвам 3-4 зелени салати, слагам ги в голяма кутия на Tupperware (може да се съхраняват и в затворени стъклени буркани), отделно си правя един буркан дресинг за салата (зехтин, оцет и добавям горчица, мед, изцеден портокал, според каквото имам). Салатата си остава свежа минимум 3-4 дни (просто не ми се е случвало да се заседи повече) и така имам за 3-4 дни напред почти готова салата - само слагам нарязаната зелена салата в купа, добавям други зеленчуци по избор и заливам с готовия дресинг. Друго като заготовки, което може да се направи, е да се изпече/свари по-голямо количество месо, да се сварят картофи, да се нарежат/настържат зеленчуци през почивните дни и през седмицата просто да се "сглобяват" ястия от така приготвените продукти. Ако правя нещо с тесто (например киш, тарт), правя двойна доза тесто, замразявам половината и така имам за още един път. Наскоро четох като идея, че може да се направи и замрази по-голямо количество сос за паста (например болонезе, който може да се ползва и за мусака), но още не съм пробвала.

С чистенето и другите домакински неща - свършвам по нещо малко всеки ден, мъжът ми също се включва. В един ден от седмицата чистя по-основно, но предвид че всеки ден свършвам по нещо малко, въпросното "основно" чистене не ми отнема кой знае колко време.

Намерих му и цаката на социалните контакти - каня някоя от съседките с детето у дома на чаша вино - хем децата си играят и не ни закачат, хем си разменям по някоя дума с някого . Имаме късмета да имаме съседи с деца на същата възраст като моето и сме установили, че като ги съберем, се гледат по-лесно, макар че после безпорядъкът е по-голям .

Осъзнавам, че по-нататък ще стане по-трудно, когато синът ми тръгне на училище и когато/ако имаме второ дете, но се надявам, че все някак ще напасна графика...

Върнах се на работата, когато децата бяха на 18 мес. Не съм имала проблеми с водене / вземане, както и с болестите. За целта обаче, тогава в началото си бях умишлено избрала подходяща работа. Държавна, вярно с по-малка заплата, но пък работното време ми беше удобно и можех да излизам болничен винаги, когато се наложи. Което в първите две години се налагаше много често. После като се позакрепиха и не боледуваха толкова си смених работата с по-добра, но пак я съобразих с тях. Избрах си такава работа, която освен удобното работно време, ми позволяваше лятото да ги водя с мен, когато градината не работеше. Мисълта ми е, че работата трябва да е съобразена с децата, а не обратното. Ако човек може да си го позволи естествено. Никога примерно не бих се хванала на работа с работно време до 19-20 ч или събота и неделя и т.н.
Недоспиването ми беше проблем първите 5 год.   Нямам решение за него. Ако детето не спи спокойно, това е положението. Чакаш да отмине.
За храненето. Готвех им отделно до 5 год възраст. Предимно вечеряха в къщи, най-вече супа и плодове. Готвех една супа в неделя и една в четвъртък и така изкарвахме седмицата. Сега е малко по-сложно, но аз работя до 15,30, така че намирам време за готвене.
Единствено не съм измислила какво ще ги правя вече през безкрайната лятна ваканция от 4 мес   Вече са големи, не мога да ги водя на работа с мен, нямаме баби.... Просто в чудо съм се видяла.  

Детски центрове, градски лагери, занимални ... има варианти, но отиват много пари.

Да, знам ги тези варианти, но за две деца сумата е страшна, отива към 800-900 лв на месец. Там почти няма отстъпка за второ дете.  Освен че повечето работят от 9.00, а аз от 7.30.  Ще го мисля някак.

Идеята за работа, съобразена с децата (плаващо работно време) е много добра и се практикува на доста места по света, но в БГ не виждам скоро да стане... Но пък и това да ти мрънкат или да те гледат на криво, като си взимаш детето в 18ч от ясла/градина също не е правилно. При работно време до 17-18ч е нормално да си вземеш детето след 18ч

Работното време на градините по закон е до 19 часа и преди да ми се наложи да водя моето дете съм питала родителите, които си тръгват по-рано да си взимат децата защо го правят - отговара винаги беше, че учителите мрънкали. В началото докато се адаптира го взимах доста по-рано, след това постепенно започнах по-късно, като си мислех преди да тръгна на работа да започна да го взимам в 18,30, когато ще успея да стигна, след като вече работя. Не ми се получи, защото в 17,30 децата вече ги нямаше, оставаше само моето и още едно, което взимаха по същото време. На малкия това му се отрази доста зле - мрънкаше и ревеше за нещо което иска, после ревеше като го получи, въобще беше голяма драма. Незная какво работят и дали въобще работят родителите им, защото пък и сутрин се водеха по-късно, едва ли всички деца имат баби да ги взимат.

Ами с големия ми син ползвах бавачка, не исках да го оставям на градина до 18:30, това са повече от 10 часа там, изморително е, изнервящо ... После с училището също така процедирах.
Сега работя до по-ранен час и не ми е проблем, на мъжа ми също, но ако работех до 6, пак щях да наема жена.
Това няма нищо общо с мрънкането на госпожите, просто ми е жал като си помисля за детето, прекарващо толкова време в институция.

Да, работното им време е до 19ч, но масово се взимат децата в 16ч от баби и гледачки, лелките свикват да им е удобно да си тръгват рано и започват да мрънкат на тези, които остават "до късно" (а те(ние) обикновено нямат друг избор). Т.е. всичко сами си правим... Ако всички си взимат децата "на време", никой няма да мрънка, че трябва да стои до 19ч.

И аз си съобразих работата с детето. След като тръгна на ясла/на 19 месеца/ се върнах на старата работа, където приключвах в 17,30 и когато си тръгвах навреме, шефката ме пронизваше с поглед, аз бързах към яслата/после градината/ и общо взето бях доста изнервена по едно време.Работната обстановка на работа рязко се влоши и напуснах.  Новата ми работа/вече трета година/ е с гъвкаво работно време и обикновено си тръгвам към 16,30 - 16,45 и спокойно се придвижвам до градината.
Та и моето мнение е , че най - добрият вариант е да се намери работа, която да е съвместима с детето, при възможност

Честно казано не съм мислила за това, че има закуска в яслата. По принцип той е ранобуден, става към 7 и предполагам до 9 и нещо ще е вече много гладен. Сега яде към 8 най-късно. Споменах го, защото така е организирана сутринта- ставане, гърне, обличане, малко игра, закуска. Но си права, че може да дам само плод например,колкото да издържи до 9. Това като тръгне на ясла де, ако го водим при бабите, по-скоро ще си яде вкъщи, че да ги облекча.

Значи е често срещан проблем недоспиването, аз пък все съм с надежда, че ще започне да спи по-добре. Сега е на 18м и е в много труден откъм спане период и все си казвам, като мине, ще е по-добре.
 За болнични не ми се мисли изобщо, поне се радвам, че първите 3-4 месеца няма да е на ясла, да навляза малко в работата и да се "докажа", преди да започне периодът с болестите (дано пък е по-леко)